site.btaГалина Димитрова: БТА е марка и мерило за голяма отговорност

Галина Димитрова е родена на 3 април 1953 г. в София, където завършва 35 СЕУ „Добри Войников“. През 1971 г. заминава да следва в Института за чужди езици в Москва. Междувременно работи като преводач с 4 езика. След като се прибира в България, 2 г. е редактор в месечното списание „Български профсъюзи“.

В началото на 1977 г. се явява на конкурс в БТА и така стартира своя професионален път в агенцията. Първоначално тогавашният директор Лозан Стрелков я назначава в списание ЛИК, а след близо 2 г. – в редакция „Международна информация“ (МИНФ) в отдела за служебни бюлетини, където е репортер до 1993 г. Сътрудничи и в списание „Паралели“. Г. Димитрова е член на Съюза на българските журналисти и работи на свободна практика.

С какви предизвикателства сте се сблъсквали като репортер в МИНФ?

Най-интересният период от работата ми беше свързан с атентата срещу папа Йоан-Павел II на 13 май 1981 г. А процесът срещу Сергей Антонов, когото обвиниха в извършване на покушението, беше през 1985 г. Четири години течеше огромна по обем информация по случая, което изискваше от всички ни точност, бързина в работата, винаги с позоваване на източника. В нашия отдел се получаваше информация на различни езици, която трябваше да бъде преведена, обработена и обобщена.

Какво е за Вас БТА и какви ценни уроци сте научили от работата си?

Агенцията ме научи най-вече на сериозно отношение към работата, бързина, дисциплина и прецизност при писането на текстовете. БТА е марка и мерило за голяма отговорност. За мен тя е и еталон за най-високо качество в медиите, беше моят дом в продължение на 12-13 години. Затова се гордея и съм щастлива, че имах възможността да бъда част от агенцията. Работата е интересна и разнообразна, като обогатява кръгозора на хората. Ценно качество е човек да е широкоскроен, образован и грамотен. Според мен всеки, който работи или е работил в агенцията, заслужава адмирации. 

Бихте ли обяснили каква е била обстановката в агенцията след аварията в Чернобил през 1986 г.?

Беше много сложно, защото БТА и вероятно някои институции бяхме получили първата информация за трагедията. В България в действителност не се знаеше нищо. Интересното е, че през първите дни на май, с една делегация на БТА, заминах с колеги в командировка на разменни начала в Полша. Бяхме във Варшава и там по това време също нямаше яснота по случая. Аз бях осведомена за инцидента, но от агенцията нямахме право да разгласяваме тази информация. 

Каква по-особена цензура се е налагала в БТА през този период? 

При нас беше лесно в смисъл, че цитирахме най-същественото от чуждестранните агенции без коментар и отношение. Единствено обработвахме и сглобявахме новините. Така че цензура при нас нямаше, защото информацията се разпространяваше чрез служебни бюлетини. За тях имаше абонамент и само определени организации и лица в страната можеха да ги получават. Сега няма такова звено.

Кое според Вас е най-ценното качество, което отличава БТА от останалите български медии и я прави толкова неподатлива на промените през годините?

Според мен качественият подбор на кадри е най-важният. По времето, в което аз работех в агенцията, се влизаше само с конкурс. За тези, които искаха да бъдат в информационната среда, попадането в БТА беше стойностно, обогатяващо и престижно.

По какво според Вас се познава добрият агенционен журналист?

Агенционният журналист трябва да се познава най-вече по широката култура, компетентността, отличното владеене на българския език и чужди езици, ако е в „Международния отдел“. Това, че бях винаги осведомена за събитията по света, ми даде много в живота изобщо, изгради самочувствието ми. Чувствах се уверена и по-различна в положителен смисъл, защото бях част от голямото семейство на най-авторитетната медия в България. 

Какво бихте посъветвали тепърва прохождащите журналисти, които искат да градят кариера в БТА?

Необходимо е да имат добра обща култура и да проявяват сериозно отношение към всяка задача, защото боравенето с информация изисква голяма прецизност и дисциплина. Важно е и да бъдат четящи, защото четенето ограмотява хората, прави ги информирани за всичко около тях. Трябва да следят новините в реално време и да сравняват информацията, за да развиват и надграждат знанията си в различните области. В тази връзка пожелавам на всички, които идват да работят в БТА, да подхождат с хъс и отговорност.