site.btaДосие: Мирните договори на 1913 г.

През 2023 г. отбелязваме 110 години от Първата национална катастрофа. Този исторически факт ме накара да проуча как тези съдбоносни за България събития са отразени в архивите на БТА. Стартирането на дигитализацията ми помогна за по-лесния достъп до конкретните периоди от 1913 г., в която България участва в три мирни конференции. В дипломатическите преговори се отличават  различни ярки фигури от тогавашния български елит. Аз се спрях на три личности, които носят своя принос за защита на националния ни интерес, колкото и трудно да е изглеждало това в онези драматични моменти от нашата история. Григор Начович, Андрей Тошев и Симеон Радев са представители на три различни поколения. Те произхождат от три различни части на разпокъсаното след Берлинския договор от 1878 г. българско землище, но и тримата полагат неимоверни усилия да защитават българския национален интерес. 

ЛОНДОНСКАТА МИРНА КОНФЕРЕНЦИЯ

Първата част от дипломатическата трилогия стартира в края на 1912 г. Поради различни причини подписването на мир между Турция и останалите балкански държави се отлага за пролетта на следващата година. След дълги преговори на 17 май 1913 г. в Лондон е скрепен мира с подписите на пълномощните министри на участващите държави. В този момент светът си отдъхва, но не за дълго. Ето как са отразени тези събития в архивите на агенцията:

Българската делегация за подписването на мирния договор в Лондон. Седналите са (от ляво на дясно) ген. Стефан Паприков, д-р Стоян Данев, Михаил Маджаров. Източник: ДА „Архиви“.

„Дирекция на печата, БТА, София, 18 май 1913 г.

Лондонъ, с. д. – Ето речъта държана отъ д-ръ Даневъ по случай подписването на мира:

Господине Министро, Господа, Съ цената на непрестанни и неуморими усилия ето че достигнахме до последния етапъ на нашата  тежка мисия. Днешниятъ денъ ще бъде за балканските народи историческа дата. Съ туряне край на военното положение ние ще възстановимъ условията позволяващи на нашите страни да подкачатъ старите си добросъседски отношения. Тежките изпитания на войната ще отстъпятъ мястно на цялъ купъ въпроси интересуващи нашето бъдеще; върху туй поле на мирно съревнование завчерашните бойци ще намерятъ връзки на солидарностъ, които ще заличатъ скоро всички мъчителни спомени. Светътъ ще съди за насъ въ последна сметка именни отъ начина, по който ще изпълнимъ тази задача. Делото на мира намери въ Вашето лице, господине Министре, още отъ първия часъ убеденъ и неуморимъ работникъ; никой другъ не е сторилъ толкова  за изглаждането пътя и обезпечаването крайния успехъ на мира; благополучниятъ резултатъ, който отбелязваме днесъ, се дължи, преди всичко, на постоянството на Ваше Превъзходителство; изпълняваме единъ повелителенъ дългъ като Ви изказваме тукъ чувствата на нашата благодарностъ. Също няма никога да забравимъ толкова сърдечния премъ що ни бе указанъ отъ тази пословично гостоприемна страна. Ползувамъ се отъ този тържественъ случай да Ви помоля, Господине Министре, да станете предъ Негово Величество Вашиятъ Августейши Владетелъ тълкувателъ на нашата дълбока признателностъ, за дето благоволи да ни позволи да свържемъ името на този исторически дворецъ съ току-що подписания отъ насъ миръ.

Дирекция на печата, БТА, София, 19 май 1913 г.

Лондонъ, с. д. (19 май) – Агенцията Райтеръ има сведения, че въ днешното си заседание, шефовете на мисиите за мира и четирите балкански държави разисквали върху специалните договори, които има да се сключватъ съ Турция по разни въпроси произтичащи отъ войната и неразрешени съ договора за мира. Взетите решения ще бъдатъ съобщени на турската делегация, за да се постигне общъ планъ за идущото заседание на конференцията въ понеделникъ, когато делгатите ще решатъ къде да се преговаря по останалите за разрешаване въпроси.“

БУКУРЕЩКАТА МИРНА КОНФЕРЕНЦИЯ

Снимка на участниците при подписването на Букурещкия договор, 7 май 1918 г. Източник: ДА „Архиви“.

По време на преговорите в румънската столица ярко блести присъствието на Симеон Радев. Българската делегация има тежката задача да подпише споразумение, което на практика слага край на идеала за национално обединение. Но в драматичните преговори проличава таланта на младия тогава журналист, станал вече известен с книгите си „Строителите на съвременна България“. За първи път в световната дипломация Симеон Радев поставя на масата на преговорите зачитането на културните права на малцинствата, които остават извън границите на своите национални държави. 

Пламенните му речи впечатляват румънския крал, който изрично отправя молба към българското правителство този младеж да бъде оставен за посланик в Букурещ. Така започва бляскавата дипломатическа кариера на Симеон Радев. За неговият принос в българските дипломатически отношения може да се прочете и в наскоро публикуваната книга „Из архива на Симеон Радев“ (изд. Прозорец, 2023). Ето какво четем за този период в архива на БТА: 

„От архива на BTA_1.VII-29.IX_1913 

От дата 25 юлий 1913 г. Виена , с.д. Частниятъ кореспондентъ на „Нойе Фрайе Пресе“ съобщава отъ Букурещъ: ,,Досежно сръбскитъ претенции, българскиятъ делегатъ г. Радевъ заяви: Съ искането си да ни отнъматъ Радовишъ и Струмица, сърбитъ иматъ за цълъ да лишатъ София отъ всъко естествено покровителство …“ 

,,Българскиятъ пълномощникъ г. Радевъ заяви, че има сведения за тъзи ноти отъ своето правителство, но че при все това, българскиятъ делегати ще подпишатъ договора. ,,Пръдседателътъ г. Майореску взе актъ отъ това заявление на г. Радева и разпореди да се запише въ протокола.

От 29 юлий 1913 г. Букурещъ  ,,Пръди свършването на разискваннията, г. Венизелосъ попита още веднъжъ българскиъ делегати ще приематъ ли декларацията за взаимна черковно-училищна свобода, който въпросъ вюера бъ оставенъ висящъ. Г. Радевъ заяви, че не може да разръши тутакси въпроса и съжалява ,че по него не е постигнатъ резултатъ съ всички балкански държави“.

ЦАРИГРАДСКИЯТ ДОГОВОР

Финалните щрихи в оформянето на новите граници между държавите след двете балкански войни поставят преговорите между България и Турция през есента на 1913 г. Цариградският договор от 16 септември 1913 г. между Царство България и Османската империя, урежда границата в Тракия след намесата на Османската империя в Междусъюзническата война. България губи Одринско, но задържа излаза на Егейско море между Марица и Места. В преговорите активно участват Андрей Тошев и Григор Начович. Ето какво четем в архива на БТА:

 „Дирекция на печата, БТА, София, 16 септември 1913 г.

Цариградъ, с. д. – Тъй като проекта на турско-българския договор за мира, който бе телеграфиранъ на 7 тоя месецъ, претърпянякои промени, окончателниятъ текстъ на договора се състои от 17 члена. Срока на изпразването на териториите, които оставътъ на България, проектиранъ първоначално два месеци е билъ намаленъ на две седмици. Чрезъ конвенцията за мюфтиите, освенъ телеграфираните вече постановления, българското правителство се задължава да поддържа въ размерапредвиденъ от законаъ за Народното Просвещение първоначални и сръдни учлища за мюсюлманите, както и едно мюсюлманско училище за подготвяне на наместници на мюфтиите.

Дирекция на печата, БТА, София, 17 септемврий 1913

Цариградъ, 16 септември, 7 ч. 30 м. вечеръ – Договоръ за мира между Турция и България биде подписанъ. 

Виена, с.д. – Телеграфите отъ Цариградъ: Официалниятъ текстъ на договора за мира между България и Турция ще бъде обнародван вдруги денъ. Между протоколите, които са приложение къмъ договора, интересенъ е онзи, който се оттнася до западна Тракия. Тоя протоколъ гласи, че предъ видъ мъчнотиите, които българските власти при настаняването си въ западна Тракия могатъ да срещнатъ, вследствие възбуждението на тамошното 

население, за да се улесни бързото усмиряване на страната, отоманското правителство, по искане на българското изказва готовностъ да даде на тия населения да разбератъ нуждите произходящи отъ новия редъ на нещата и да ги съветва да се подчинятъ на България. Едно приложение къмъ договора предвижда, че въ случай между Турция и България произлезе разногласие, това разногласие или споръ, съгласно единъ специаленъ членъ въ договора, ще бъде предложено на Хагския арбитраженъ съдъ.

Цариградъ, с.д. – Заключителното заседание на конференцията за мира се състоя всредъ атмосфера на интимностъ. Договора биде подписанъ точно въ 7 часа. Великиятъ везиръ, който присъствуваваше на заседанието, произнесалъ речъ, въ която поздравилъ делегатите, че са успели въ духъ на сговоръ и на примирителностъ, да завършатъ въ толкова малко време величавото дело на мира. Великиятъ везиръ поздрави българските делегати и заяви, че е убеденъ какво подписването на мира открива нова ера на щастие и благоденствие за двата народа. Генералъ Савовъ благодарилъ почти съ същите думи и изказалъ същите пожелания. Г. Тошевъ казалъ на турски: Иншаллахъ. Талаатъ бей почналъ пръвъ да ръкопляска.“

 Биографична справка:

Григор Димитров Начович (1845 - 1920) – Първият български финансов министър, политик и дипломат. Роден в Свищов. Учи във френският католически колеж в Бебек край Цариград и завършва политико-икономически науки в Париж. Основател и председател на книжовното дружество „Напредък“, което осигурява средства за обучение на български млади журналисти. По време на Априлското възстание 1876 г. изпраща дописки в чуждестранния печат и запознава европейската общественост с положението на българският народ. Народен представител (1879-1900). Един от лидерите на Консервативната партия. Министър на финансите в първото българско правителство (5 юли – 24 ноември 1879). Дипломатически агент в Румъния (1884-89), Австро-Унгария (1889-91) и Османската империя (1903-06); подписва Българо-турската спогодба по Македонският въпрос 1904. След Междусъюзническата война 1913 г. е член на българската комисия по подписване на Цариградския договор. Григор Начович завършва кариерата си като журналист.

Анрей Славов Тошев (1867 - 1944) – Роден в Стара Загора. Завършва гимназия в Одрин и естествени науки в Женева и Брюксел. Учител в Солун, Стара Загора, Варна и във Военното училище в София. Дипломатически представител в Цетина, Атина, Белград. Пълномощен министър в Сърбия (1909-14), Османската империя(1913-14), Швейцария(1915-16), Австро-Унгария(1917-19) и Австрия(1919-20). Член на българската делегация при сключването на Цариградския мирен договор 1913. Министър-председател на България (21 април – 23 ноември 1935 ).

Симеон Радев (1879 - 1967) - Роден в Ресен, дн. в Република Северна Македония. Непосредствен участник в Балканската война, той е свидетел на успехите на българските воини, на радостта на освободените си братя от Македония и Тракия. Разказва за тези събития в книгата ,,Това, което видях от Балканската война“. Той е пряк свидетел и участник в мирната конференция в Букурещ през 1913 г. След това прави забележителна дипломатическа кариера до 1944 г. Последствие е пенсиониран и до края на живота си живее в немотия в София. Пише и редактира своите мемоари, които са публикувани в цялост през 2023 г.