site.btaПредставителни предмети от ХІІІ-ХІV век бяха открити при редовните археологически проучвания на Кокалянски Урвич

Представителни предмети от ХІІІ-ХІV век бяха открити при редовните археологически проучвания на Кокалянски Урвич
Представителни предмети от ХІІІ-ХІV век бяха открити при редовните археологически проучвания на Кокалянски Урвич
Снимка: Национален исторически музей / Тодор Димитров

Завършиха редовните археологически проучвания по проект на Национален исторически музей с финансиране от Министерство на културата, обявиха от Националния археологически институт с музей - БАН (НАИМ-БАН).

„През този археологически сезон са открити малко на брой представителни предмети основно от ХІІІ-ХІV век. Един по-представителен фрагмент от луксозен съд е документиран над разкрито подово ниво. Това е част от съд испанска люстрова керамика от ХІV век. Подобни съдове се откриват във важните градски центрове на Второто българско царство, между тях са Велико Търново, Велики Преслав, Калиакра, Кастрици“, разказват от НАИМ-БАН.

От екипа на музея допълват, че проектът е заложен като естествено продължение на постигнатите резултати през последните години. Чрез програмата се предвиждаше да бъде документирана част от запазената крепостна стена от изток на хълма, както и връзката между нея и крепостната стена на цитаделата. След разкопките в късно-средновековния манастир, жилищният квартал под манастира и Цитаделата над него, документирането на крепостната стена бе естествено продължение и систематизиране на пространствената организация, обогатяване на данните за архитектурните останки в единен комплекс с културни ценности от различните периоди, от Късната античност до Късното средновековие, казват още те.

„В следствие на системната археологическа дейност е обновена географската и археологическата карта на терена. Чрез геодезическо заснемане е очертано трасето на крепостната стена, като към общия план е добавен участък от фортификацията на Кокалянски Урвич с обща дължина 162 метра, видима архитектура. Чрез предвидените радио-въглеродни анализи се очаква да бъдат датирани останките от крепостните съоръжения, за които се предполага, че принадлежат към епохата на Второто българско царство, на база предварителните данни още от проучванията на проф. Д. Овчаров, както и благодарение на ново разкритите останки от крепостни съоръжения с външен сантрач“, казват от НАИМ-БАН.

От крепостната стена на цитаделата е разкрит участък с обща дължина 35 м и дебелина 2,6 м. В северната част на проучената стена е регистриран бастион с триъгълна форма и размери 7,4 м на 8 м, където е създадена конструктивна връзка между крепостната стена на укреплението и крепостната стена на цитаделата. От неговата най-източна част се очерта зид, който продължава в северна посока, като по този начин се появява втора укрепителна линия на цитаделата увенчана, вероятно с правоъгълна кула или друг подобен тип съоръжение, което тепърва трябва да бъде проучвано, уточняват от екипа на Националния археологически институт с музей - БАН.

/ВСР

 

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:37 на 01.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация