Доктор Стефка Кънчева е преподавател по старозаветна библеистика в катедра „Библейско и систематическо богословие” към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Тя завършва специалност „Теология” във Великотърновския университет през 2000 година, а през 2009 защитава дисертационен труд на тема „Четвъртата песен за Раба Господен (Ис. 52:13-53:12) – пророческо прозрение за Христа”. Има специализация в Гръцкия православен институт „Св. Кръст” в Бостън, САЩ, като Фулбрайтов стипендиант.
Участвала е в редица международни срещи, лагери и семинари.
На 19 ноември главен асистент доктор Стефка Кънчева ще гостува на българите в Англия. Среща и беседа с нея ще има от 13:00 часа местно време в залата на храм „Св. Архангел Михаил и всички ангелски сили” в Къкстън, Кент.
Ето какво каза за предстоящия Коледен пост доктор Стефка Кънчева в интервю за вестник „БГ БЕН“:
Госпожо Кънчева, на 15 ноември за православните християни започна Коледният пост. Той продължава до Рождество. Много хора го приемат обаче само като пречистване на телата, а всъщност има много по-дълбок смисъл, нали?
– Постът е нашето събиране в себе си, а не диета или детокс. Това е времето, в което трябва да се очистим най-вече от шума на ежедневието, да ограничим всичко, което ни разсейва, да почистим душата си, за да се срещне с Младенеца от Витлеем.
Кое е най-важното, което трябва да знаем за Коледния пост, път към какво е той?
– Път към празника, път за срещата ни с въплътилия се Бог. Във всеки от определените периоди на пост, не само на Рождественския пост, църквата ни дава тази възможност за едно завръщане и към Бога, и към себе си.
Можем ли да приемем постите като време на изпитание и до каква степен той ще ни помогне да станем една идея по-добри в този сложен и несигурен свят?
– Може би изпитване на дисциплината ни, не толкова изпитание. Най-повърхностното ниво е дисциплината относно храната, а след това самоконтролът да не влизаш в разпри, да не нараняваш хората около теб, да отделяш повече време за молитва, да правиш добро. Но това не бива да е само във времето на пост или поне да се опитаме да го продължим и след края на поста. И може би така, стъпка по стъпка, ставаме по-добри. Добротворството е естествено следствие на вярата ни, доброто не е кампанийно, както често казвам. Ако вярата е правилна, осъзната, естественото следствие е и осъзнатата грижа за другия – за болния, за слабия, за самотния, за възрастния. „Вяра без дела е мъртва“, казва апостол Яков в своето послание… Постът може да ни помогне да се замислим, да осъзнаем тази връзка.
Коледният пост продължава 40 дни, твърде дълго време за някои хора. Какво ще кажете на тези, които не са готови да го изкарат в пълния му вариант?
– Това е въпрос, който е редно да се обсъди със свещеник. Но дори и по някаква причина телесният пост да не може да бъде твърде дълъг или въобще не може да бъде спазен, то духовната страна, въздържанието от лоши постъпки и мисли и съответно упражняването в добротворството, очистването на душата, за тези неща няма пречка. Както казва св. Йоан Златоуст: „Каква ни е ползата, ако се въздържаме от ядене на кокошки и риба, а хапем и ядем братята си?“.
Днес, във времена на военни конфликти и войни, имаме ли повече нужда от вяра?
– Точно във времена на изпитания имаме най-голяма нужда от вяра. Съвсем наскоро преминахме изпитание на пандемия, на абсолютно обръщане на живота ни, точно в този момент много хора намериха вярата и стигнаха до вярата. Конфликтите в момента са далеч от нас, но последствията стигат и до нас. Не сме пряко засегнати, не изпращаме нашите съпрузи и братя на война, но това не означава, че не трябва да ни боли за всички, които страдат. Натам трябва да е насочена молитвата ни… това е любовта на християнина, тази любов не е егоистична.
Много българи ще посрещнат Бъдни вечер и Коледа извън родината си. Тук е мястото да кажем каква роля имат християнските традиции за тези празници, за да съхранят вярата сред българите в чужбина.
– Традициите за празника са това, което ни дава топлината, уютът, спомен от детството… Със сигурност те са и една много важна връзка с родината за всички, които са далеч от България, където и да се намират. Но не традицията за празника е най-важната. Улисани в подготовка, в това да поставим определен брой ястия на трапезата на Бъдни вечер, нека не забравяме все пак повода за празника, нека не забравяме Рожденика.
За Вас какво е Коледа – символ на доброто или начин да преодолеем негативите и да погледнем с надежда към бъднините?
– За мен е надежда. Напомняне за милостта на Бога към хората, напомняне за Божията любов и прегръдка към всеки от нас, и оттам надежда… А негативите… те трудно се преодоляват, може би пътят за преодоляването е, ако доброто е реалност, практика, част от ежедневието ни, а не просто нещо, за което се сещаме само около Рождество Христово. Вярата, надеждата и любовта са взаимосвързани, както казва свети апостол Павел в Първо послание до коринтяни, в края на т.н. химн на любовта: „А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“.
На 19 ноември ще гостувате на българите в Англия. Мястото на срещата беше променено и тя ще се състои от 13 часа в залата на храм „Св. Архангел Михаил и всички ангелски сили” в Къкстън, Кент. На каква тема ще бъде тя?
– Беседата ще е посветена на празника, който ще посрещнем няколко дни по-късно – Въведение Богородично, а това е и Денят на християнското семейство. Акцентът ще е върху Стария завет и очакването, подготовката за идването на Спасителя, а всъщност Рождественският пост е подготовката на душата ни за идването на Спасителя. Ударението ще е повече върху старозаветните четива, които се четат в навечерието на празника, т.нар. паримии. Избрах това, защото участието на Стария завет в богослужението на църквата остава някак встрани, някак неразбрано, недостатъчно осмислено. А това е начинът, по който църквата чрез богослужението ни преподава уроци и ни запознава с вярата и смисъла на празника.
Какво трябва да знаят хората за Въведение Богородично – празник, който в България е известен като Ден на християнското семейство? Днес как можем да запазим устоите на семейството?
– Въведение Богородично се чества като Ден на християнското семейство и християнската учаща се младеж с решение на Светия синод от 1929 г. Ден за въвеждане в Църквата, за запознаване с вярата. Някога на този ден, който се пада в периода на Рождественския пост, учениците са били водени на Света литургия и са приемали светото причастие. За съжаление, сякаш напоследък се набляга много на това, че е ден на християнското семейство, но се губи връзката с църквата и причината за установяването на този празник. Идеята е както малката Мариам е въведена в храма, да въведем децата в храма. Но празникът има и много по-дълбок смисъл – за това ще стане дума и по време на беседата, която предстои на 19 ноември. Акцентът не е в това защо малкото тригодишно момиченце се въвежда в храма, а в причината за това! Така започва подготовката за служение, подготовката за това, което по Божи промисъл е отредено за Мария – да стане майка на Бога, стълбата, по която Бог слиза в плът при нас, човеците.
Какво искате да кажете на българите във Великобритания, а също и на всички извън пределите на родината?
– На всички, които са далеч от своите близки, от хората, които обичат, искам да кажа, че молитвата е мостът, който ни свързва с Бога, но и с обичаните от нас хора, независимо къде се намираме и колко далеч сме от тях. Това е най-добрата връзка с любимите ни хора, а за молитвата няма разстояния, както и за Божията любов.
А Рождественският пост, който започва, е подготовката за Рождения ден на Младенеца, който дойде сред нас, за да ни научи да обичаме. В нощта на Рождество Христово Той ще похлопа на всяко сърце. Пуснете Го да влезе. Той превръща отчаянието във вяра, тревогите – в надежда, ненавистта – в любов! Какво ще поднесем на Рожденика… Може би най-добрият дар е нашето сърце.
