site.btaСилвия Аздреева - българката, която покори Еверест

Без да е била някога професионален спортист, без да се е занимавала сериозно с алпинизъм, 36-годишната Силвия Аздреева успява да стъпи на връхната точка на Първенеца на света. Записва се като втората българка (след Петя Колчева), изкачила Еверест (8848 м), първата наша сънародничка, стъпила на четвъртия в света връх Лхотце (8516 м). А също и първа сред българите, осъществила траверса Еверест – Лхотце, като двата осемхилядника е изкачила общо за 27 часа. Силвия го отчита като състезание със самата себе си, пише Боряна Антимова в рубриката "Български истории" на BG VOICE.

От дете Силвия показва разностранни таланти. Нейни рисунки на животни и пейзажи украсяват стените на началното училище в родния й Петрич. Там завършва гимназия по икономика и туризъм. Няколко години по-късно учи и в международното бизнес училище „Kaplan International“ в Лондон. Не е алпинист, не е практикувала това преди, но обича планината. „Някак усещах, че един ден ще покорявам върхове, защото никога нищо не ми е било достатъчно, искам още, и още, имам вътрешен порив за това“, споделя Силвия. Изкачва почти всички български върхове и в един момент родните планини й „отесняват“. После катери върхове в Австрия.

Преди 10 години участва в трекинг до базовия лагер на Еверест в Тибет, а също и около свещената планина Кайлас, като стига до 5630 м. Емоциите от това пътешествие са толкова силни, че се запалва по Хималаите и мистичната будистка култура. Мисълта за Еверест влиза в главата й преди няколко месеца. Преди това има мечта да изкачи връх Ама Даблам в Хималаите – много труден, само за големи професионалисти. „Бях тръгнала само за трекинг до базовия лагер на Ама Даблам, но два дни преди старта реших, че трябва да го изкача веднага“, спомня си тя. Водачите как ли не се опитват да я откажат, обясняват, че хората с месеци и дори с години се готвят за един от най-трудните за изкачване върхове в света – 6812 м. Накрая решават да рискуват с нея.

На Ама Даблам тя се изкачва на 11 ноември 2021 г. „Толкова беше тежко и страшно! Много пъти си задавах въпроса какво правя там. Не дадох воля на страха си, много плаках, задушавах се от паник атаки, но успях и да сляза обратно, което беше още по-опасно“, споделя тя. Когато се връща, първо решава да пробва с Аконкагуа в Аржентина, първенецът на Южна Америка, 6962 м, но след тежкия Ама Даблам я привлича нещо по-трудно – осемхилядник. През януари тази година вече мисли единствено за Еверест. Подготвя се сериозно с кардио тренировки в зала в The Attitude Center в Лондон, специално пригодена за алпинисти – с ниско налягане и с ниско ниво на кислорода. Чрез специална маска на устата й правят изследвания как реагира сърцето по време на натоварване, а също и всички показатели на тялото при голяма надморска височина – над 5000 м, където най-опасни са недостатъчният кислород и ниското атмосферно налягане.

За Катманду заминава в края на март, след като цялото й семейство – родители, брат, сестра, близки – плачат заедно с нея. В началото на април започва експедицията. Трябва да се адаптира и аклиматизира. Готви се няколко месеца, тренира 6 дни в седмицата, 2 пъти дневно. „Кое беше най-страшното? Всичко. Цялото ти всекидневие е едно огромно усилие през цялото време. Спиш при адски студ, без топла вода, ставаш много рано, всичко е под режим и под час. Храната понякога не ти понася на стомаха. Къпането е почти невъзможно. Чакането е изтощително, а тренираш да се катериш на ледопада Кхумбу – най-опасната зона, където падат много лавини, чупят се огромни ледени блокове“, разказва тя. За аклиматизация се качват до около 6 хиляди метра и се връщат през цялото време, докато започне ротацията – изкачване от базовия лагер до 3-ти лагер на височина 7300 м. От базовия лагер се изчаква подходящ времеви прозорец, като водачите следят времето през няколко сателитни програми и изчисляват кога ще е най-точният момент да бъдат на върха и колко дни преди това да тръгнат.

Силвия има късмета неин водач да е Нирмал Пурджа – име, легенда сред алпинистите, който преобръща представите, като изкачва 14-те осемхилядника за 6 месеца и 6 дни. „Запознанството ни с Нирмал няма нищо общо с катеренето на планини, беше преди моите луди планове. Реших, че мога да му се доверя и като приятел, и като човек, който може да опази живота ти там“, казва тя. В планината й се случва и нещо необичайно – тя се сприятелява с принцесата на Катар Асма Алтани, която също изкачва върха на същата експедиция. „С Асма се запознахме по време на експедицията на Ама Даблам и отново се срещнахме на Еверест. Тя изкачи на върха оригиналната топка на Световното първенство по футбол, което ще се състои в родината й Катар“, разказва Силвия.

На 15 май тя стъпва на връх Еверест. Остава само около 25 минути, за да пести кислорода, макар че носи и втора кислородна бутилка. Когато се връщат, същия ден през нощта тя вече тръгва към Лхотце, максимално изтощена, но упорита, макар всички мъже да са се отказали, освен само един. Пет пъти я питат дали е сигурна за Лхотце. „Честно казано, не си представях как ще стане, това е висок връх, само с 300 м по-нисък от Еверест. Изкачих двата общо за 27 часа.“

Още за изкачванията на Силвия Аздреева вижте тук .