site.btaАнтонина Дуриданова: Ако не бяха децата, отдавна да съм се върнала окончателно в България

„Носталгията си я има, и ако не бяха децата, отдавна да съм се върнала окончателно в родината“, споделя българката Антонина Дуриданова от САЩ пред сайта „BG VOICE“.

Нина, както я наричат най-често, е родена в София; баща ѝ проф. Иван Дуриданов е преподавател по езикознание на поколения студенти в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Майка ѝ Мария Миленова е историк. Антонина Дуриданова учи в Първа английска езикова гимназия, пише изданието.

„Съучениците ми бяха все от привилегированата класа - деца на комунисти с висш ранг, които можеха да пътуват, за тях имаше специални магазини, нямаше забранена музика. За едно 14-годишно момиче това беше неразбираемо“, коментира Дуриданова пред сайта, който разказва историята ѝ.

За нея, която толкова силно желае да пътува и да опознае света, няма шанс.

След английската гимназия, през лятото на 1968 г. излиза постановление между България и Югославия, че деца от македонски и сръбски произход имат право да учат в Югославия. А баща ѝ проф. Дуриданов е от македонски произход и тя записва „Икономика“ в университета в Белград, с идеята да продължи с международна търговия.

Един ден тя вика майка си в Белград и ѝ казва, че ще напусне страната, както може. Взема изпитите си за първата година и се качва на влак за Виена.

Във Виена не познава никого. Знае, че с нередовните ѝ документи я чака лагер за емигранти и че трябва да се предаде в полицията. В едно виенско кафене обаче среща две млади американки, които, като чуват историята ѝ, се просълзяват и казват, че ще я спонсорират да живее в техния град - Ан Арбър в Мичиган.

След почти година престой в емигрантския лагер в Трайскирхен близо до Виена и интервю в американското посолство е одобрена за пътуване и на 30 септември 1970 г. пристига в Америка, в Ню Йорк.

„В Ан Арбър двете мои спонсорки бяха организирали необикновено посрещане, просто грабна сърцето ми! Вечеря с приятели, които бяха украсили апартамента с лозунги „Добре дошла вкъщи, Нина!“. Когато влязох, всички станаха на крака и ръкопляскаха. Разплаках се. И сега, като си спомня, плача...“, споделя Дуриданова.

В Ан Арбър тя прекарва 7 години в учене и работа. Не може веднага да следва, заради таксата в университета. Започва работа като бавачка. Грижи се за децата на едно семейство - да ги изпраща и посреща от училище, има квартира и храна. Работи и като сервитьорка в китайски ресторант. След това в универсален магазин.

Изкарва курсове за счетоводство и машинопис, които ѝ дават възможност да работи като счетоводител на по-ниска степен. В една агенция за намиране на работа, като чуват историята ѝ, ѝ намират работа в книжарница. „Тези първи 7 години ми помогнаха да разбера, в кой свят съм“, казва тя.

Антонина завършва „Руска и френска филология и литература“ в университета в Мичиган и преподава френски и български в гимназия. Влече я икономиката и се включва в програми по „Бизнес администрация“ и „Международна търговия“ с испански език в Еastern Michigan University. Успява да стигне в кариерата си до United State Treajury - Федералното министерство на финансите.

Специализира се в данъчното законодателство. За три години успява да стане международен експерт в областта на данъчното законодателство - в Мичиган и после във Вашингтон.

Там през 1992 г. ѝ предлагат да замине за София, тъй като от българското правителство молят да изпратят международен специалист по данъчно право. „Скочих от радост!", споделя Нина и добавя: „Страната ни беше в лошо финансово състояние и имаха нужда от помощ за изграждането на нова данъчна администрация. Служителите от Министерството на финансите в София ме посрещнаха с широки обятия, с ентусиазъм и радост“.

Тя прекарва 3 години в работа с екип от финансовото министерство по създаването и въвеждането на Данък общ доход (ДОД), издава и наръчник по прилагането му. Става водеща при създаването на закона за Данък добавена стойност (ДДС), с екип от финансовото министерство.

През 1996 г. се връща обратно в Щатите и продължава в данъчната администрация във Вашингтон, после обратно в Мичиган.

С пенсионирането ѝ през 2014 г. за нея започва един съвсем нов живот - ходи на уроци по пиано, рисува, обикаля света - над 70 държави на всички континенти, освен Антарктика. Денят й започва с йога и медитации, играе в танцовия състав „Булгарика“ в Сан Антонио, кара колело, пътува при децата и внуците си.

По време на пандемията тя написва автобиографичната си книга „Бягство от желязната завеса. Ново начало и завръщане“ - на английски и български.

Втората си книга - „Магия за дълголетие“ издава като отговор на многобройните въпроси, какво прави, за да е толкова млада и жизнена. Тя е издадена и на испански. А третата ѝ книга - „Вкусно европейско лято“ е само на английски, в нея представя ястия от българската кухня.

Прекарва летата си в България, но окончателно завръщане в родината не може да си позволи. В Сан Антонио, Кентъки и Мичиган са трите ѝ деца от 2 брака - с босненец и американец, който е починал.

България обаче винаги е в сърцето ѝ, споделя тя пред сайта „BG VOICE“. 

Цялата ѝ история вижте тук.