site.btaНа 27 май 1999 г. „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи e показана пред публика след 21-годишна реставрация

На 27 май 1999 г. в трапезарията на манастира „Санта Мария деле Грацие“ в Милано, Италия, стенописът „Тайната вечеря“ на ренесансовия творец Леонардо да Винчи е показан пред публика след 21-годишна реставрация. Това е най-мащабната и продължителна консервация в историята на произведението. Възстановителните дейности са извършени от екип специалисти под ръководството на италианската художничка и изкуствоведка Пинин Брамбила Барчилон, която има дългогодишен професионален опит в реставрацията на произведения на изкуството от периода на Ренесанса.

Фреската е създадена в края на 15-и век по поръчка на херцога на Милано Лудовико Мария Сфорца, който е меценат на художника. Стенописът е с размери 4,6 м височина и 8,8 м дължина и пресъздава евангелския разказ за последната споделена вечеря на Иисус Христос с неговите 12 апостоли преди разпятието му. При изработването Леонардо използва комбинация от маслени и темперни бои върху гипсова основа, а не върху мокра повърхност, каквато е традиционната техника. Само няколко години след завършването си, състоянието на творбата започва да се влошава. Според експертите това се дължи на факта, че е използван метод, който не позволява на боята да се задържи трайно върху стената.

Реставрационните дейности на творбата включват премахване на замърсяванията, отстраняване на наслоените пластове боя от предишни неуспешни консервации, възстановяване на цветовете и ретуширане на липсващите части с акварел.

След завършването на реставрацията в изкуствоведските среди възниква дебат. Част от специалистите смятат, че реставрацията заличава автентичността на творбата, докато други твърдят, че възстановителните дейности запазват стенописа от окончателна загуба.

В емисиите на БТА откриваме информация за реставрацията на „Тайната вечеря“:  

Светът вероятно е изправен пред опасността завинаги да загуби „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи

Милано, 23 февруари 1999 г. /Ройтерс/ След като най-после реставрацията на „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи навлезе в последната си фаза, учените и историците на изкуството подновиха дебата си относно нуждата и успеха на тази операция. Тя е напълно неудачно избрана и ще доведе до трагичната загуба на шедьовъра за света и бъдещите поколения, смятат част от тях. Според останалите обаче това е разумно и мъдро решение, което окончателно ще реши вековните проблеми, свързани с фреската.

Откакто е била нарисувана през 1497 година, „Тайната вечеря“ е била копирана много пъти. Туристи и любители на изкуството и сега продължават да се тълпят пред църквата „Санта Мария деле Грацие“ в Милано. Фреската изобразява Христос и неговите ученици на последната им вечеря, когато той заявява, че един от тях ще го предаде.

Всъщност картината е започнала да се поврежда почти в мига, в който е изсъхнала боята ѝ, смятат специалистите. Да Винчи експериментирал с непознати дотогава техники, но те очевидно не се оказали сполучливи. При истинските стенописи се рисува бързо върху още мократа мазилка. Техниката на Да Винчи обаче довела до химична реакция, вследствие на което боята започнала да се лющи.

Още през XVI век била извършена първата реставрация на фреската, а по-късно последвали и други. По време на Наполеоновите войни църквата била използвана за конюшня, а през Втората световна война била бомбардирана. Картината се запазила, но била изложена на сняг и дъжд. През 1946 година тя била реставрирана за пореден път, но набързо и незадоволително. През 1976 година общината в Милано взела решение за нова, цялостна реставрация, но проектът още не е завършил.

Въпреки че специалистите са съгласни, че трудно може да се намери идеално решение за фреската, те признават и тревогата си относно съдбата ѝ. Ако работата на реставраторите не завърши с успех, възможно е светът завинаги да я загуби, смятат много от тях.

***

„Тайната вечеря“ от Леонардо да Винчи предизвиква полемика сред изкуствоведите, след като бе реставрирана

Милано, 27 май 1999 г. /АПФ/ „Тайната вечеря“ от Леонардо да Винчи отново може да бъде видяна от поклонниците на изкуството в манастир в Милано, след като бе реставрирана. Шедьовърът, представящ последната вечеря на Христос с 12-те апостоли, на които току-що е казал, че един от тях го е предал, е нарисуван на стена в манастира Санта Мария деле Грацие. Реставрацията на творбата обаче се оспорва от много експерти.

За близо 22 години Пинин Брамбила на практика сама е реставрирала, почистила и, по собствените ѝ думи, открила отново оригиналната рисунка, която с времето се е повредила, измърсила и е почерняла. Брамбила, видимо подразнена, защитава работата си на реставратор срещу многобройните критики, появили се след реставрацията. „Аз съм изпълнител, оставям на изкуствоведите да говорят за творбата, обясни тя. Работата беше огромна и много трудна.“ Брамбила обаче отказа да говори за увлечение в работата и за открития, като поясни, че всичко се дължи на използваната от нея „технология“.

Вярно е, че творбата има интересна история. За разлика от установената практика за рисуване на стенописи, Да Винчи не е нарисувал творбата си с бои за фрески, а я е създал, сякаш е рисувал върху дърво. Рисувайки с темперни и маслени бои върху гипсова основа, той е имал възможността да направи ретуши в композицията си, което е невъзможно при създаването на фреска, тъй като рисунката съхне незабавно. Използваните от Леонардо материали обаче са попречили на стената да погълне влагата и рисунката започнала да се поврежда, преди да е била завършена.

Творбата, поръчана към 1495 г. от херцога на Милано Людовик Сфорца, е била завършена през 1498 г. Тя била повредена през 1799 г., когато манастирът бил превърнат в казарма. През 1943 г. бомбардировките на Съюзниците над Милано разрушили сградата, но стената с шедьовъра от Леонардо по чудо останала непокътната.

В продължение на 4 века повторни маски с четка, ретуши и реставрации следвали едни след други на всеки 30-40 години, като за „заздравяването“ на творбата били използвани лепила и лакове. Реставрацията на Брамбила обаче е най-цялостната. „Тайната вечеря“ не само е почистена, но са отнети всички ретуши, за да се открие оригиналната фактура. „Всеки ден откривах нещо ново, всеки ден се появяваше нов проблем, обясни реставраторката. Работех със скалпел под микроскоп.“ Италианският министър на културното наследство Джована Меландри заяви, че това е реставрацията на века и че сега вече никой не може да каже, че това не е творба от Да Винчи. Експертът от Бергамо Марио Доницети обаче каза, че това вече не е „Тайната вечеря“ от Леонардо, а творба от Пинин Брамбила, и че рисунката напомня пощенска картичка. Той смята, че ретушът на Леонардо върху главата на Христос и щрихи, нанесени от негови ученици, са били отнети, след като са били объркани с повторните рисунки и щрихи на реставратори. Брамбила отговори на обвиненията, като заяви, че главата на Христос е била нарисувана от самия Леонардо.

Всъщност решението за отнемане на повторните рисунки върху творбата бе взето от комисия, не съм направила сама този избор, се защити тя.

В бр. 44 на списание „Паралели“ от 1999 г. четем повече подробности за произведението и проведените реставрационни дейности:

„Тайната вечеря“ – спасена от разрухата

От лятото на тази година прочутият шедьовър на Леонардо да Винчи отново може да бъде съзерцаван от зрителите. След повече от 20 години реставрация „Тайната вечеря“ на великия тоскански майстор пак блести с всичките си цветове върху стената на трапезарията в църквата „Санта Мария деле Грацие“ в Милано. Взети са обаче всички възможни мерки за запазването на творбата: за опазването ѝ от вредните влияния на времето и замърсителите се грижи специална свръхмодерна система за консервация, а посетителите в никакъв случай не могат да са повече от осем едновременно.

През 1978 г., когато започнаха реставрационните работи на фреската, тя изглеждаше обречена на гибел – почерняла и без блясък. Създавайки тази фреска, Леонардо всъщност експериментирал с нова смесена техника от масло и суха темпера, която обаче се оказала свръхуязвима от влагата и годините. Още през 1517 г., само 19 години след създаването на творбата, тя вече била видимо повредена. А когато през 1556 г. художникът Джорджо Вазари отишъл да я види, констатирал с тъга, че фреската е „в толкова лошо състояние, че прилича на безжизнено петно върху стената“.

Многократните опити за реставрация в миналото само влошили състоянието на творбата. През 1770 г. ирландският художник Джеймс Бари дори заявил пред членовете на Кралската академия в Лондон след завръщането си от Италия: „Тайната вечеря“ вече не съществува.“ Самата трапезария също претърпяла ред неблагополучия: за определен период от време била използвана като обор от наполеоновите войски, а през 1943 г., когато съюзниците бомбардирали Милано, цялата църква „Санта Мария деле Грацие“ била разрушена. Ала стената, върху която е изобразена „Тайната вечеря“, останала по чудо невредима.

Сега, след повече от две десетилетия реставрационни работи под ръководството на Пинин Брамбила, погълнали 8 милиона долара, около крайния резултат се вихрят спорове. Някои експерти твърдят, че са забравени важни детайли от творбата и че е спасена само част от нея. Но според най-големия познавач на творчеството на Леонардо да Винчи Карло Педрети, който е професор в университета в Лос Анджелис (САЩ), реставраторите са постигнали възможно най-добрите резултати. Те са наблюдавали под микроскоп рисувалната техника на Леонардо да Винчи, за да я приложат при реставрацията. Освен това „Тайната вечеря“ е била третирана като реликва, казва К. Педрети, поради което не е било възможно да се реставрира нищо повече, без да се погуби душата на самата творба.