Казваме на децата, които участват в международния конкурс по четене на български език за ученици от първи и втори клас в чужбина „Аз Буки Веди“, че вече са победители. И то не защото са ги излъчили техните училища, а защото могат, искат и очевидно обичат да четат. Това каза в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА Росица Байрактарски, директор на Българското неделно училище (БНУ) „Аз Буки Веди“ в Кьолн, което е инициатор на конкурса.
С оглед на това се раздават и максимално много награди, като най-отличителните са „Цар/Царица на буквите“, което означава първо място, както и „Властелин на буквите“ – отличието за второ място, което се присъжда по едно във всяка категория или всеки клас. Има и допълнителни награди като медалите „Аз Буки Веди“ – по два за клас, които ние раздаваме като инициатори на този конкурс, както и още четири награди – по две за всеки клас от патрона на конкурса, а именно българското дипломатическо представителство, което в конкретната година е най-близо до домакина на конкурса. Тази година това е Посолството на България в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, посочи Байрактарски.
Деветото издание на международния конкурс по четене на български език за ученици от първи и втори клас в чужбина „Аз Буки Веди“ ще се състои на 21 юни в Посолството на България в Лондон, като домакин е Българското училище „Чучулига“ в Кройдън, Лондон.
Пред БТА Росица Байрактарски разказа повече за историята на конкурса и състоялите се до момента осем издания.
Идея по модел на конкурси в немски училища
Идеята за конкурса идва от д-р Любомир Любомиров, който е един от съоснователите на БНУ „Аз Буки Веди“ в Кьолн, и е по модел на конкурси в немски училища. Първото му издание като вътрешен кръг започва през 2011 г. в неделното училище в Кьолн и оттогава се осъществява всяка година. През 2017 г. д-р Любомиров предлага на Росица Байрактарски да разширят кръга на конкурса и да споделят тази практика с международната общност.
Неговата визия се утвърди и даже се оптимизира, така че в момента се подготвя деветото издание на международния конкурс и то в далечната Великобритания, която вече не е член на Европейския съюз. Конкурсът беше замислен за страни в Европа и това все още е залегнало в регламента поради логистични причини, за да могат семействата да пътуват свободно до тези страни, каза Росица Байрактарски.
По думите ѝ конкурсът е за ученици от първи и втори клас, а това са класовете, в които протича активният процес на ограмотяването.
Там се работи активно по техниката на четене и постепенно във втори клас вече се преминава към четене с разбиране. А четенето на глас има огромно количество предимства – подобряване на уменията за четене, повишаване на самоувереността, с която се произнасят думите, а също така продължава и развитието на езиковите умения във всякакъв аспект, упражнява се правилното произношение, интонация, а с това и се повишава разбирането на прочетеното. Има позитиви не само за четящите деца, но и за слушащите – подобрява се концентрацията и вниманието на слушащите, обогатява речника им, развива техните социални и езикови умения и в зависимост от текста може да развива и въображението, ако децата продължат текстовете да ги изфантазират в своето съзнание, добави тя.
За по-горни класове – трети и четвърти, според нея, би могло да се направи конкурс с четене и писане, да има творчески елемент, може би изиграване като театър, но това по думите ѝ е смела мечта, която в момента е само като идея в главата ѝ.
Девет издания – от първото с участващи 28 деца, до предстоящото, в което ще се представят 53-ма участници
Първото издание на международния конкурс по четене е организирано съвместно от д-р Любомир Любомиров и Росица Байрактарски в Кьолн през 2017 г. Тогава участват 28 деца от десет училища от Германия.
Второто издание е в германския град Мюнстер през 2018 г., където домакин е Българското училище „Ян Бибиян“. Там участват 30 деца от 12 училища, като се включват и деца от български неделни училища от Франция и Холандия.
През 2019 г. третото издание е в германския град Манхайм, където домакин е Българското неделно училище „Д-р Петър Берон“. Там участват 38 деца от училища в Германия, Италия, Унгария, Великобритания и Франция.
Следващите две години конкурсът се осъществява онлайн поради пандемията от коронавириус.
През 2020 г. домакин е Българското училище „Св. Княз Борис I“ в германския град Аахен. Росица Байрактарски посочи, че тогава успяват да се включат и училища, които не са могли до онзи момент поради логистични причини, така че бройката на участниците се увеличава до 47 деца от пет държави, а през 2021 г., когато училището в Аахен и това в Кьолн организират заедно конкурса онлайн – има 92-ма участници от 32 училища по света.
„Това беше огромен конкурс, реализиран в два дни, наложи се да разделим участниците на различни стаи и паралелно да се оценява, за да можем да обработим всички“, добави тя.
Шестото издание на конкурса е през 2022 г. германския град Бад Липшпринге, където домакин е неделното училище за български език и култура „24 май“. Там участват 25 деца от осем училища от Германия. „Бих го нарекла локално събитие, но това бяха и първите моменти на отравяне на обществото след коронавируса“, посочи Байрактарски.
През 2023 г. седмото издание е в град Арма в Северна Ирландия. Домакини са Асоциация българска култура и образование и Първо българско училище „Иван Вазов“ в Арма. Участват 55 деца от 24 български неделни училища от девет държави.
„За нас бе голямо пътуване, а и за всички участници имаше много приключения“, разказа директорът на БНУ „Аз Буки Веди“ в Кьолн.
През 2024 г. домакин на конкурса е Българското неделно училище „Буквар“ в германския град Кобленц. Участниците там са 37 деца от 15 неделни училища в Германия, Англия, Италия и Франция.
За предстоящото издание в Лондон се очакват 53 деца от 21 училища.
Всички издания на конкурса се осъществяват и с партньорството на Българско неделно училище „Аз Буки Веди“ в Кьолн, допълни Росица Байрактарски.
Журито на конкурса
Тъй като д-р Любомир Любомиров и Росица Байрактарски са организатори на първия международен конкурс по четене през 2017 г., то и първоначалният подбор на членовете на журито е техен. Критерият, по който се ръководят в избора си, е това журито да бъде съставено от филолози, членове на академичната общност с опит в българския лекторат в чужбина, да са преподавали български като чужд език и то в чуждоезикова среда.
Първите членове на журито са проф. д-р Боян Вълчев, проф. д-р Благовест Златанов и д-р Камелия Спасова.
По думите на Росица Байрактарски с годините се появява нуждата от резервен член на журито и така е избрана доц. д-р Илиана Чекова, която е лектор в Университета в Кьолн.
Тя замества д-р Камелия Спасова, докато не става в един момент и постоянен член на журито. След няколко години проф. д-р Боян Вълчев и проф. д-р Благовест Златанов се оттеглят от позициите си в журито. След това организаторите търсят отново хора, свързани с преподаването на български език в чужбина. Така член на журито от 2024 г. става и проф. д-р Живка Колева-Златева, която е лектор по български език, литература и култура във Фрайбург.
В едно от изданията на конкурса в последния момент отпада член на журито и на негово място се включва Лили Спасова от Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ).
„Тя е представител на нашия патрон ИАБЧ и най-важна съдействаща организация, наред с Министерството на образованието и науката. Лили Спасова е допълнително и автор на детски книги, така че мисля, че имаме едно жури, което се обнови“, посочи Байрактарски.
Трите кръга на състезанието
По регламент конкурсът се състои от три кръга.
„Първият кръг е четене от всички участници на познати текстове от читанките на домакините на настоящото издание и домакините на следващото издание, тъй като всяко училище може да има свободата да ползва различни издателства и различни видове читанки. Прибягнахме към този метод, за да може все пак някой да има предимство и това да се домакините, които влагат наистина много усилия, за да изправят, така да се каже, конкурса на крака. Затова децата получават при записване 20 познати текста. Казвам познати в кавички, защото за някои деца те са напълно непознати. Те не са ги чели през годината, както ще се получи и тази година, но пък имат възможност предварително да се подготвят за тях. Познават ги, че са точно тези текстове“, разказа Росица Байрактарски.
Тя добави, че в първи кръг целят текстовете да бъдат проза.
След първия кръг всички участници преминават във втори кръг. В него те четат непознат вече текст в проза. А непознатите текстове в проза избира училището домакин с много силното съдействие на членовете на журито. Като последните години се въведе една много приятна традиция текстовете да бъдат последователни - тоест децата четат едно след друго един последователен текст. Така се засилва интересът на слушащите деца, посочи още Байрактарски.
По думите ѝ има предизвикателства при избора на текстове и те са свързани с това, че децата трудно се справят с някои от думичките в тях поради факта, че те не са част от тяхната реалност.
Затова, добави тя, текстовете се обработват, адаптират, заменят се някои думи и се съкращават изречения, ако е нужно, за да може те да отговарят на нивото на децата в първи и втори клас.
„Опитваме се и темата на текста да бъде близка до ежедневието на децата и интересите им в тази възраст, когато става дума за непознатите текстове, а познатите - те са част от читанките и за съжаление понякога се получава така, че познатите текстове от читанките са доста по-трудни за децата поради това, че има много български народни приказки, които не са адаптирани и в тях има думички, оказващи се трудни за децата или съвсем непознати за тях“, сподели Байрактарски.
В трети кръг преминават най-добрите четци, които се определят от журито.
Нямаме точна бройка за децата, които преминават. Те имат свои критерии и журито самостоятелно решава кои деца преминават в трети кръг. Там те четат непознат текст в мерена реч. Това е най-предизвикателният кръг, тъй като децата се затрудняват, особено тези в първи клас, да поддържат мерената реч и да я четат с това темпо, с което е нужно, за да звучи като такава. Поради тази причина след много дискусии в настоятелството на конкурса, където участват журито, участваме ние като училище с представител, участват домакините от тази година, домакините от миналата и от следващата година, взехме решение да въведем време за подготовка на децата за четенето на стихотворенията, за да могат те да имат шанса малко по-добре да прочетат и да почувстват тези произведения като стихотворения. Миналата година опитът беше доста положителен. И тази година ще бъде осъществен конкурсът в третия си кръг по същия начин, посочи директорът на БНУ „Аз Буки Веди“.
Статуетката за домакинство
Статуетката за домакинство за следващо издание на конкурса се определя от късмета, посочи Росица Байрактарски.
Училищата, които желаят да бъдат домакини, заявяват това на училището домакин в конкретната година и то организира томбола. Тя се осъществява обикновено преди третия кръг, като някое дете или друг човек изтегля името на училището, което ще бъде домакин в по-следващата година, разказа тя.
Байрактарски поясни, че винаги изборът е през една година, за да може училището, което ще бъде домакин, да има около две години за подготовка, да може да участва на срещите на организационния комитет през предната година и когато поеме статуетката, вече самостоятелно да започне подготовката на конкурса.
Така от миналата година е ясно, че домакин на изданието през 2026 година ще бъде Българското училище „Кирил и Методий“ в Париж. „Очакваме сега да разберем тази година в Лондон кой ще бъде домакин на конкурса през 2027 година“, допълни Байрактарски.
Критерии за участие
От всяко училище, което се е записало за конкурса, могат да участват по двама ученици във всеки клас.
„Знаем, че не е много и че има може би повече желаещи, но бройките на конкурса и децата, които могат да се изслушат в един ден, показват, че това е добра бройка. Има ограничение също така и за това на каква възраст да бъдат децата, които ще участват. В нашите училища в чужбина децата не винаги са на една и съща възраст в класовете, ние приемаме за даденост, че когато ги записват в този клас, училищните ръководители с това потвърждават, че децата наистина са учили в 1. клас или във 2. клас, но сме сложили една условна възрастова граница, за да няма твърде големи деца в първи клас. Поради това децата, които могат да участват и да четат за 1. клас са ненавършилите 9 години, тоест всички до навършени 9 години, и във 2. клас до навършване на 10 години, тоест на възраст по-малка от 10 години. Това обуславя отново възрастови разлики в класовете, но все пак ги минимализира и така поне мъничко се стараем да се придържаме към едно справедливо състезание. Това пък предполага, че в 1. клас има деца и на шест, но и на осем години и половина например. Разбира се, това е голяма разлика, но няма как да изключим тези деца, които са по-големи“, обясни Росица Байрактарски.
Подготовка на учениците за конкурса
На въпрос на БТА как се подготвят участниците в конкурса, които са излъчени от вътрешния кръг в БНУ „Аз Буки Веди“ в Кьолн, директорът на просветното средище посочи, че е имала една среща с децата, на която са си поговорили как се чувстват.
Срещата бе, за да ги подготвя емоционално за конкурса, да видя как са със самочувствието и съответно как четат на глас, разбира се, но не толкова да обърна внимание върху техниката, колкото върху това да си повярват и да четат колкото могат, добави тя.
Според нея важна точка от подготовката на децата е те да имат достъп до текстове с различни шрифтове.
Особено шрифтът Адис (Adys), който е шрифт за хора с дислексия, а това е и шрифтът на конкурса, тоест непознатите текстове от втори и трети кръг се предлагат в този шрифт за четене на участниците. Надявам се, че всички са дали на своите деца поне да се запознаят с текстове в този шрифт, посочи в заключение Росица Байрактарски.
А какво разказа за обучението по български език в Германия, за своя професионален път и мечти, вижте във втората част на интервюто с Росица Байрактарски.
Деветото издание на международния конкурс по четене на български език за ученици от първи и втори клас в чужбина „Аз Буки Веди“ ще се състои на 21 юни 2025 година от 11:00 часа местно време в залата на Посолството на България в Лондон (на адрес 186-188 Queen's Gate, South Kensington, London, SW7 5HL, United Kingdom). Домакин е Българското училище „Чучулига“ в Лондон, кв. Кройдън. Учредител на конкурса е Българското неделно училище (БНУ) „Аз Буки Веди“ в Кьолн. Събитието ще премине под патронажа на българския посланик в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тихомир Стойчев. Конкурсът се осъществява с финансовото съдействие на Министерството на образованието и науката на България и в партньорство с Изпълнителната агенция за българите в чужбина, и издателска къща „Просвета“.
Българската телеграфна агенция е официален медиен партньор на конкурса.
