Мисля, че е време азбуката ни да получи полагаемото си име - българица, а не кирилица. Това каза д-р Соломон Паси, президент – основател на Атлантически клуб в България, който се включи онлайн от Националния пресклуб на БТА в Троян в 20-а Световна среща на българските медии.
Тук е мястото за още една реформа – мисля, че е крайно време тази азбука да престане да се нарича славянска, защото в нея няма почти нищо славянско. Нито поляци, нито чехи, нито словаци, нито словенци се занимават с нашата азбука, те си имат тяхната латинска азбука. Тази азбука е наречена кирилска, за да не бъде наречена българска, заяви Соломон Паси. Мисля, че е време тази азбука да получи полагаемото си име, което е по-точно българица, а не кирилица, подчерта той.
Основателят на Атлантическия клуб посочи, че всъщност българската азбука започва своята най-нова история през пролетта на 2002 г., когато е договорено с Европейския съюз, че тя ще грейне върху евро банкнотите.
Върху евро банкнотата от общо 51 букви, 11 са български, т. е. ние имаме около 22 процента от надписите на еврото, което го прави много повече българско, отколкото на която и да е било друга държава. И като имате предвид, че като население сме около 1, 5 процента от това на ЕС, а държим 22 процента, това значи, че сме свръх представени в огромна степен, каза д-р Паси.
Той подчерта, че сме в епохата на изкуствения интелект, и той ще отмени, промени или създаде много нови професии. Това важи и за медицината, и за правото, и за журналистиката, която е повод за форума. Такива срутващи сътресения по света са се случили и когато е започнало използването на електричеството, на автомобилите, парния двигател и на какво ли не друго. На прага сме на огромни трансформации и затова бих препоръчал на тази наша среща на българските медии в чужбина също да се ъпдейтне, да се реформира, каза още Соломон Паси.
Едно от първите неща, за които съм си мислил, че е редно да се направят, е да се направят дигитални двойници, аватари или ИИ агенти на ключови фигури и лидери от световната и националната култура. Тъй като сме на терена на БТА, бих предложил този експеримент да започне със създаване на аватари на Йосиф Хербст и Максим Минчев, добави той. Срещите на българските медии по света започват точно преди 20 години като продължение на отношенията, които имат в Атлантическия клуб с тогавашния директор на БТА Максим Минчев и със силната подкрепа на правителството на Симеон Сакскобурготски, припомни Паси.
По повод включването си от Троян Соломон Паси спомена, че е научил в разговор с кмета на общината Донка Михайлова, че пред ЮНЕСКО ще бъде внесена кандидатурата на характерната „троянската шарка“ за нематериално културно наследство. Стъпка в тази посока е приемане на внесеното от Музея на занаятите и Община Троян в Министерство на културата предложение за вписване в регистъра на нематериалното културно наследство на „Традиционната троянска керамика – живо наследство в риск”, припомня БТА.
БТА организира 20-ата Световна среща на българските медии в София, Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и Вършец на 24 и 25 май 2025 г. със съдействието на А1, „Аурубис България“, „БИ ДЖИ АР ГРУП“ ООД, ГЕОТЕХМИН ООД, „Главболгарстрой холдинг“ АД, „Логистични системи“ ООД, Национален дарителски фонд „13 века България“, Opel (Ес Еф Ей Аутомотив ЕООД - официален вносител на марката Opel в България), „Пощенска банка“, „Пъчков“ ООД, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София.
/ХК/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
