site.btaЧетири хора с общ концерт във Виена, ще изпълняват аранжименти на българските народни песни

Нина Василева-Занешев е диригент и ръководител на хо́ра към фолклорния ансамбъл „Китка“ във Виена. Самият ансамбъл е част от сдружение „Български ритми“, основано през 2008 година. Хо́рът ще участва в общ концерт с още три певчески формации, с различни постановки, гласови и певчески, за да се покаже на публиката по какъв различен начин могат да бъдат изпълнявани аранжименти на български народни песни. В събитието ще вземат участие и дечица от Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в австрийската столица. 

Ето какво още разказа пред БТА диригентът на хора към ансамбъл „Китка“ Нина Василева-Занешев: 

Откога живеете в Австрия и защо се преместихте там? 

- Живея от 1996 г. в Австрия. Първо бях в Залцбург три години, след това от 1999 г. се преместих във Виена, за да уча. Учих психология в Залцбург, след това икономика във Виена. Имам редки завръщания в България, но продължавам да пребивавам в Австрия. 

С какво се занимавате там? 

- Ръководех интеграционен консултантски център, който създадох, след като България се присъедини към Европейския съюз. Това продължи 14 години. През 2008 г. създадохме центъра и 2022 г. го затворихме – по време на пандемията. Функцията ми беше интеграционен консултант и бизнес консултант. Сега продължавам да съм бизнес консултант.  

От година и половина, две съм доста по-сериозно в сферата на музиката, защото записах мастър програма към Музикалния университет във Виена, специалност „Етномузикология“. Това е изследователска професия, всъщност. 

Разкажете ни за фолклорния ансамбъл „Китка“? 

- Фолклорният ансамбъл „Китка“ към сдружение „Български ритми“ е основан 2008 г. През 2007 г. правихме проект – презентация на България, който възбуди много голям интерес. И у българите, които живеят тук, и у всички, които присъстваха на презентацията. Тогава на събитието беше поканена танцова група от Бърно. Те дойдоха, показаха какво могат, имат традиции там. Танцуваха и ние бяхме запленени, публиката също. Тогава се реши да се направи и един състав във Виена, защото вече имаше достатъчно хора, хореографи и танцьори, които могат да влязат в състава на ансамбъл. Създаде се сдружение „Български ритми“ и към него се създаде ансамбъл „Китка“. 

Ансамбъл „Китка“ има доста танцови групи и една представителна танцова група, също така деца, кукери и хор. Всичко беше създадено почти едновременно. Хорът ни съществува от тогава, но под формата на автентичен хор. 

В сегашния си вид той е от две години. Стъпихме на автентичната си основа, когато аз го поех, и започнахме да работим със съвсем леки аранжименти, преработвахме леко автентичните песни, които ръководителката Мария Костова Тотева беше поставила до този момент. Започнахме да работим по по-единен звук. 

Не мога да кажа, че имитираме гласа на „Мистерията на българските гласове“, но тук публиката познава много добре „Мистерията на българските гласове“ и очакват, като видят български хор, да видят нещо подобно. Опитваме се да покажем красотата на българския глас. 

Има ли хора от други националности в певческия Ви състав? 

- Освен българите, идват от време на време австрийци, както и хора от други нации. Опитват дали могат да издържат, любопитни са. Но в нашия хор е много трудно да издържи някой човек, който няма този специфичен глас. Моята цел е да стигнем до озвучен, изнесен глас. И, когато им е трудно, няма и удоволствие, и остават само слушатели. 

Къде сте имали участия до момента? 

- До момента винаги участваме в юбилейни издания, във фестивали на други сдружения. Имаме традиции да се каним. Канят ни съседни държави, ние каним също ансамбли от съседните държави и градове – от Мюнхен, Бърно, Прага. Винаги си ходим на гости. Във Виена също пеем, Унгарският културен център ни кани доста често. От съставите, които се поддържат от малцинствата в града, доста често сме канени. Ние също каним тях на всякакви наши събития. 

Хорът ни е участвал два пъти в събора „На мегдана на другата България“. Тазгодишното девето издание ще бъде в Палма де Майорка. Ще участваме там. 

Тази година по моя идея ще направим спектакъл, който обединява три града – Виена, Линц и Инсбрук от Австрия. Опитваме се да се съберем, да съчетаем групите и да направим презентативна извадка на три области – на Тракия, Шоплука и на Северна България в едно. Постановката ще се казва „Мегданът сбира“. 

Миналата година ни поканиха на Световния фестивал за мир към ООН. Ние бяхме единственият хор, който не беше класически. За нас е голямо щастие, че успяхме да спечелим второ място в категория за възрастни, което беше изключителна изненада и изключително признание. 

Разкажете ни за работилницата, която организирате във Виена с музиканта Николай Балабанов.

- Учих две години в Пловдив, защото преди да запиша етномузикология, пях в един ансамбъл, който няма тази певческа постановка като нашия хор. Имаше смесена постановка. Аранжиментите, които се поставят там, са много сложни, от репертоара на „Мистерията на българските гласове“ са, и проблемът на хората беше в неравноделните размери. Много трудно им беше на тях да поддържат размерите 7/8, 11/8 и 5/8. Те постоянно се опитваха да ги направят на валс или на марш. И тогава аз имах интерес да разбера по какъв начин е възможно да предадеш този неравноделен размер като дирижиране на хор, който не е с български корени. Затова се записах в академията в Пловдив, за да се ограмотя. 

Там се запознах с Николай Балабанов, чиито съпроводи на пиано харесах много. Започнах да поддържам връзка с него. Харесва ми как работи, посещавала съм му школите в България. Реших, че той ще е стабилен и отговорен, за да проведе един уъркшоп във Виена и го поканих. 

Успях да уговоря всеки ден да работи с различен хор. В понеделник беше с най-стария, в който има предимно австрийци. Във вторник работи с друг хор, в който 80% са австрийци, в сряда беше само с нас, сега в четвъртък ще работи с класически хор, който изпълнява църковни и български народни песни. Те са българи, по-голямата част. 

В събота бихме искали да се съберем четирите хора, ако е възможно, да направим общ концерт с различни постановки, гласови, певчески, за да се покаже на публиката по какъв различен начин могат да бъдат изпълнявани аранжиментите на българските народни песни. Ще пеят също и дечица от Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Виена, защото говорихме с техния преподавател Таня Александрова и тя се съгласи да ги доведе. 

Какви са бъдещите планове за събития на хора? 

- На 19 април ще участваме на 10-годишния юбилей на Унгарския културен център във Виена. След това през май ще участваме в Палма де Майорка. Ние ще бъдем рамката на постановката, ще бъдем главните артисти. Интерактивно ще представяме участниците и ще пеем. След това през юли сме поканени в Италия от един италиански професор да направим турне в един уикенд, плюс уъркшоп за българско народно пеене.