site.bta67-годишните Албена и Павел Благеви след Килиманджаро покориха и „Ком - Емине“

Албена и Павел Благеви всяка година поставят нови и нови предизвикателства пред себе си. През 2021 г. покориха най-високия връх в Африка - Килиманджаро - 5895 м, на 65 години. През 2022-ра изминаха най-дългия маршрут на поклонническия път Ел Камино - 779 км, на 66 години.

Това лято те прекосиха България надлъж, от запад до изток, като изминаха маршрута „Ком - Емине“ - 650 км. Сами, без водач, на 67 години, пише BG Voice.

Албена и Павел Благеви от Солт Лейк Сити, щата Юта, категорично не желаят да се примирят с тихия, безметежен и скучен живот на пенсионери. Прекарват половината от годината в България, не се уморяват да обикалят по всички красиви и интересни места. Постовете им от новите им открития в родината се следят от хиляди техни почитатели в социалните мрежи.

При тазгодишното си пребиваване в България, двамата не планират маршрута „Ком - Емине“. Само са си го набелязали, но тяхна позната ги амбицира да го направят. Тръгват на 27 юни. На втория ден обаче водачката им отпада поради контузия. Другите в групата от общо 7 човека се отказват - накъде без водач из Балкана. Албена и Павел обаче решават да продължат сами.

„Много българи и тук, в родината не знаят, че „Ком - Емине“ е известен европейски маршрут - Е3: Атлантически океан - Карпати - Стара планина - Черно море“, обясняват двамата. „Някои дори го наричат „българското Камино“, макар че не е поклоннически път“, добавя Павел.

„За някои хора ние все едно идваме от Америка, за да открием България за българите тук. А ние откриваме България за себе си, защото преди имахме малки деца и нямахме много възможности. Но сега вече и време имаме, и сили“, добавя Албена.

Тръгват от Берковица до хижа Ком, където нощуват и на сутринта е официалният старт, като се качва връх Ком - 2016 м. От там се вземат 2 камъчета и се носят по целия път. Едното се хвърля на края на маршрута - в морето на нос Емине, другото остава за спомен.

За 23 дни изминават средно по 28 км на ден, понякога и повече. А има хижи, разстоянието между които е почти 50 км и стане ли тъмно, трябва да спрат. По пътя покоряват първенеца на Стара планина - връх Ботев, 2376 м. Изкачват и втория най-висок връх в Стара планина - Вежен, 2198 м, и Мургаш - 1687 м. „Връх Ботев сме го качвали и преди това, така че имахме тренинг“, казват те.

„Най-големият проблем не беше ходенето, а да не изгубиш маркировката и да не знаеш накъде отиваш. Нямахме джипиес, защото мислехме, че ще имаме водач. А водачите са със сателитна връзка“, казва Павел. Двамата често няма къде да заредят телефоните си, или пък нямат обхват, за да се ориентират по приложение къде се намират.

„От всяка хижа молехме да се обадят на другата, че пристигаме, защото нямахме покритие на телефоните. Не носехме и външно зарядно - батерия, защото разчитахме, че водачът ни ще има връзка. На някои места хижарите казваха, че за двама човека няма да отворят хижата“, споделя Павел.

Два пъти са принудени да спят по средата на пътя, на полянка в гората, под открито небе - без палатка, спален чувал и шалте. „Не взехме такива неща, защото нали разчитахме, че ще спим по хижите, а и още от Килиманджаро знаем, че багажът в раницата не трябва да тежи повече от 10% от теглото ти. Носехме дрехи, малко храна за през деня и вода - казва Албена. - Стане ли тъмно, падаш изтощен и заспиваш. Събуждаш се в 1 и половина през нощта, замръзнал, и обличаш всичките дрехи, за да се стоплиш...“

„Нищо, важното е, че осъществихме и тази своя мечта. Отново предизвикахме себе си и адреналинът беше висок“, коментират двамата.

Те все повече се задържат в България. „Тук е по-интересно, отколкото в Солт Лейк Сити. Ето, разходил си се и има с кого да споделиш - приятели, роднини. А в Щатите всеки се затворил в себе си“, казва Павел. „Не го правим някой да ни ръкопляска, а ние да ръкопляскаме на себе си, че си доказваме, че можем“, допълва Албена.

Цялата история на двамата пътешественици прочетете тук.