site.btaД-р Ирина Ботева-Владикова: Броят на българските училища в чужбина се увеличава

Д-р Ирина Ботева-Владикова от 2003 г. е директор на Българо-австрийското училище „Св. св. Кирил и Методий” във Виена, Австрия, основател и доскорошен председател на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), пише вестник БГ БЕН. Доктор Владикова има множество инициативи, свързани със събития, които утвърждават преподаването по български език и литература в българските училища зад граница. Има и множество публикации по темата.

Тя е удостоена за заслуги към образованието по роден език в чужбина със званието „Заслужил български учител”, златен плакет „Отец Паисий Хилендарски” и грамота „За българска чест и благо и в полза на нашия български род” през 2003 г. от българското Министерство на образованието и науката (МОН), с паметен медал „Българино, знай своя род и език”, 2006 г., от Държавната агенция на българите в чужбина за дългогодишна дейност в запазването и разпространението на българския език. През 2011 г. е удостоена с почетното отличие „Неофит Рилски”, с което за първи път се удостояват преподаватели и директори на български училища в чужбина.

Ето какво разказа Владикова пред БГ БЕН: 

Доктор Владикова, в навечерието сме на новата учебна година. Увеличават ли се българските училища зад граница, в частност и тези във Великобритания?

- Да, броят на българските училища в чужбина продължава да се увеличава, но не с такива бързи темпове като преди 10-ина години. Откриването на нови училища зад граница е положително явление, когато това се случва на места, в които все още няма такива, и обхваща деца от български произход в учебна възраст. Но за съжаление се наблюдава и нелоялна практика, когато това се случва в непосредствена близост до вече функциониращо от години българско училище. Във Великобритания, и по-конкретно в Лондон, наситеността от български училища вече е достигната и от страна на МОН се вземат ограничителни мерки, които не допускат откриване на нови училища.

Какво е специфичното в преподаването на български език и литература на българските ученици в чужбина?

- Ако трябва да откроя най-специфичното в преподаването на български език и литература на българските ученици в чужбина, на първо място бих посочила условията, при които обучаваме нашите ученици. Това са деца, които растат, живеят и учат в чуждоезикова среда. Посещават училища от чужда образователна система и обучението им са извършва по съвършено различни учебни програми и учебно съдържание. Все по-често нашите ученици изучават българския език като чужд език.

Функциониращата в момента учебна програма и предлаганото учебно съдържание по литература е безкрайно остаряло, неразбираемо и най-важното – в по-голямата част ненужно на нашите ученици, живеещи и учещи в училища с други образователни системи, с други традиции в обучението по литература. Тя е трудна както за действащата българска образователната система, но най-вече за обучението в училищата зад граница, които повече от трийсет години принадлежат на тази система.

Увеличават ли се учениците в българските училища зад граница и можем ли да съдим по това за съхранението на българския корен, далеч от родината?

- Да, радостно е, че броят на учениците в българските неделни училища в чужбина се увеличава, но все още процентът на обхванатите деца е малък. По данни на МОН от 2022 г. българските училища в чужбина са 373 – в 43 държави на шест континента. Ако приемем, че децата са 10% от диаспората ни, която се определя на над 2 милиона, се изправяме пред една солидна цифра от 200 000 деца в училищна възраст, от които в момента в училищата ни учат около 35 000 деца от 4-годишна възраст, ученици от първи до 12 клас и кандидат-студенти (по данни на МОН от 07.02.2022 г.), което е 17,5% от общия брой. Статистиката на МОН отчита, че за 12 години броят на децата в българските неделни училища е нараснал почти 10 пъти.

Езиковата и културната ситуация на българите в чужбина за съхраняване на тяхната етническа идентичност днес е отговорност на всички българи. Това е отговорност пред идните поколения, за да се съхрани родовата памет. Това е предизвикателство както пред нас, преподавателите в българските училища в чужбина, така и пред всички български държавни институции. За да развиваме политика за връщане на младите хора в родината, трябва да се обединят усилията на всички институции българският език да стигне до тях. Затова е нужно да се подготви успешен модел и условия, с които България да ги посрещне. Всичко това задължава да се работи в единство и без партийни пристрастия.

Трябва ли да се промени нещо в преподаването на родния език зад граница и да се увеличат часовете съответно?

- Предложението да се увеличи броят на часове не решава, а би усложнило проблемите в нашите училища. Не трябва да забравяме, че нашите ученици посещават редовно училище в страната, в която живеят, учат често по цял ден, след което идват на българско училище или използват в събота или неделя, които са почивни дни за другите. Учебното време трябва да е ефективно разпределено и да се предвиди такова учебно съдържание, което да може да бъде лесно усвоявано от нашите ученици. А не колегите да галопират всеки час през нова тема. Необходимо е време за упражнения – време преподаваното да бъде усвоено.

Има ли адекватна помощ от страна на държавата за българските училища в чужбина и какво още трябва да се направи в тази връзка?

- Значима е ролята на българските училища зад граница, на Асоциацията ни, на помощта на държавните институции. В това отношение можем да изразим нашето удовлетворение, че в политиката на държавата настъпи промяна и обучението на българчетата, живеещи и учещи в чужбина, стана важен приоритет в нея, а това е сигурна инвестиция в бъдещето. В последните години създаването на условия за завръщане на младите хора и за реализацията им в България се превръща в едно от най-големите предизвикателства, което стои пред правителството и държавата ни за решаване.

След съфинансирането на българските неделни училища в чужбина от страна на МОН и разпознаването ни в Закона за предучилищното и училищното образование (МОН), третото по значение постижение на АБУЧ е внасянето на Петицията на АБУЧ в Европарламента, чрез която защитихме т.нар. „малки езици“, сред които попада и българският. Петицията беше изключително успешна. С общите усилия на Асоциацията много български държавни институции и българските евродепутати реално стигнахме до най-високото ниво на европейското законодателство. Петицията на АБУЧ обедини българските представители на всички политически партии в Европарламента в името на национална кауза.

Въпреки постигнатия текст в Препоръката на Съвета на ЕС, се надяваме да намерим начин да продължим и препоръките да се превърнат в общи правила за европейските държави по въпроса за оценяването и валидирането на езикови знания и умения. Надяваме се, че заедно с евродепутатите и активирането на министрите на образованието на всички заинтересовани държави трябва да продължим натиска до момента, в който се уверим, че ще има практическо решение и приложение на текста ѝ.

В АБУЧ сме на мнение, че от страна на държавата и нейните институции задължително трябва да има трайна и устойчива политика по отношение на българските училища в чужбина.

В края на месец юли се проведе конференция, организирана от Асоциацията на българските училища в чужбина. Какви проблеми и тенденции бяха обсъдени?

- На традиционната лятна конференция на АБУЧ бе направен преглед и анализ на досегашната дейност на Асоциацията, на постигнатите успехи и на ключови въпроси и предизвикателства, на нуждата от стратегическо мислене по отношение на образованието по роден език и култура на българските деца зад граница, на характера на учебниците и учебните помагала за българските училища в чужбина. Бяха засегнати и въпроси, свързани с реинтеграцията на български деца и младежи, завърнали се от чужбина, с оценяването на знания по български език в САЩ по Програмата Seal of Biliteracy и др.

Представихте резултатите от видеоконкурса, проект на АБУЧ към националната инициатива за отбелязване на 150 години от гибелта на Васил Левски. Какво показват те?

- Втората част на тазгодишната конференция на Асоциацията бе посветена на българския национален герой Васил Левски. Щастливи сме, че тя се проведе в неговия роден град Карлово.

Асоциацията и отделни български училища взеха участие в много интересни инициативи и проекти по Националната програма за отбелязване на 150-годишнината от гибелта на Апостола. В Карлово бяха обявени и връчени грамоти и награди на отличените участници в двата проекта на АБУЧ – видеоконкурс, посветен на Левски, и превод на 16 езика на книжката „Левски в детските очи“ от проф. Иван Стоянов.

Вашето пожелание към всички ученици и учители зад граница за новата учебна година?

- Като пожелание ще ми позволите да цитирам Васил Левски: „Всичко се състои в нашите задружни сили, срещу тях не може да противостои и най-силната стихия!”.