Авторът Васил Попов представя романа си „Мамник“ в Лондон на 23 юни от 19:00 ч. местно време. Мястото е 186-188 Queen’s Gate, South Kensington, London SW7 5HL, а организатор е Българският културен институт в английската столица. Това съобщи вестник БГ БЕН.
Васил Попов е автор на разкази и романи, базирани на български митове и легенди. През годините творбите му са отличавани в редица литературни конкурси. Дебютната му книга е сборникът „Вълчи разкази“. Попов започва да пише на 17-годишна възраст – още докато е в гимназията. Това се случва първо на немски, защото е учил в немска гимназия. Затова първият спечелен от него конкурс е бил в Австрия. Неговата книга „Мамник“ е победител в Storytel Studio – първия конкурс в България за оригинален аудиосериал.
Ето какво разказа писателят за вестник БГ БЕН:
Как се роди идеята за книгата и защо „Мамник“?
Идеята възникна с конкурса на Storytel Studio за пилотен епизод на аудиосериал, който организираха през 2020 година. Това за мен беше непознат момент и реших да пробвам. Аз винаги съм искал да творя, да пиша книги, които разкриват малко познати страни от българския фолклор. А пък мамник е точно такова създание от родния фолклор, което е по-малко познато. И ми се искаше да го изкарам наяве. Защото според мен това е начинът, ако искаме да възобновим интереса на хората към позабравените иначе същества от фолклора ни.
Какво се крие зад сюжета?
В самия сюжет става въпрос за едно село в Трънския край, което е блокирано заради нарастващите случаи на коронавирус. Предполагам, че всички хора си спомнят това време в началото на пандемията, когато се блокираха села, а на места – и градове. Понеже идеята се роди горе-долу по това време. Наблюдавайки и гледайки новините, си помислих – какво би станало, ако в едно село, блокирано и изолирано, се появи нещо, което е по-страшно от самия вирус? В книгата всъщност става въпрос точно за едно такова село, което бива нападнато и тормозено от едно демонично създание, именно от мамник.
Вие сте еколог по образование и сте на 33 години. В този ред на мисли – случайно ли е, че избрахте да насочите книгата към селото?
Тук е редно да кажем, че това село е селото, в което са отраснали моите баба и дядо, там съм прекарал голяма част от живота си. Това село Вракола, което съм написал в книгата, е реално съществуващото село Филиповци в Трънско. Но от Сторител искаха да сменя името, защото се опасяваха, че ще се правят асоциации със софийското Филиповци. По принцип всички местности, които са описани в книгата, цялата история на Западните покрайнини и откъсването им по време на Ньойския договор – всичко е истина. Единственото измислено е името на селото, всичко останало е действително.
Иначе във връзка с екологията, аз винаги съм си мислил, че ако един човек обича българския фолклор и родината си, няма как да не обича и природата, тъй като връзката между фолклора и природата е неизменна.
За първи път гостувате на Лондон. Вълнувате ли се от срещата с българите там? Какво искате да им кажете?
– Бих им казал да дойдат и ако искат, да си поговорим. Аз по принцип винаги гледам да скъсявам дистанцията между читател и писател, защото на мен никога не ми е харесвала. И дори в социалните мрежи се опитвам да си говоря с читателите като с приятели, защото е най-сладко и естествено. Затова бих ги поканил да дойдат и ако искат, да си поговорим. Обещавам, че ще говорим за интересни неща по написването на книгата и ще бъде забавно.
/ЙК/
news.modal.text
