site.btaМария Касимова-Моасе: Много трудно се пише смешно, по-лесно е да разплачеш някого

С историята за един мини чушкопек, с който е тръгнала към Париж, за да го покаже на французите, започна срещата на Мария Касимова - Моасе с публиката на Петия фестивал на книгата в Брюксел.

„Излизам аз с ръчен багаж от България, проверяват ми го момчетата на летището на скенер и съвсем нормално приемат това, че аз изнасям един чушкопек. Но като кацам на френското летище, аз се падам един от онези двама или трима, на които казват: „отворете багажа“. Аз отварям и човекът вижда едно голямо черно тяло. Пита ме какво е това, аз казвам, че това е един уред, на който се пекат чушки. Пуснаха ме като знаменитост, която носи техническия прогрес на кулинарията във Франция. Имам поне пет приятелски семейства французи, които са с чушкопеци“, разказа тя.

Следващата история, която писателката сподели с хората в залата, беше за първите й стъпки в писането.

„Прописах художествена литература много късно, защото не се осмелявах. Има една история как като дете пиша с една приятелка, с Оля, една книга. Аз пиша стихотворения, тя рисува. Носим го на дружинната. Тя казва след един месец да отидем при нея, да видим как ще направи така, че книжката да стане известна. Минава един месец, минават два. И аз отивам при нея, чукам на вратата, никой не отваря, пак чукам, никой не отваря, чуват се женски гласове, веселие. В един момент нервно се отваря вратата. Казвам, че съм дошла за книгата, защото един месец вече мина. И дружинната казва, че вече я е дала и много я харесват. В този момент виждам, една учителка по литература как е оставила една огризка от ябълка и иска да я изхвърли някъде. Оглежда се, взима нашата книга, отваря я, къса една страница, завива я, и като баскетболист – в първото кошче. И това е първата критика на моето творчество. После започнах да пиша, като се криех зад образа на журналиста. И първото нещо, което написах беше "Близки срещи със смесени чувства", уточни тя.

След „Близки срещи със смесени чувства“ Мария Касимова - Моасе пише и втората си книга „Балканска рапсодия“, която вече е преведена на френски и на 22 август ще бъде издадена във Франция от швейцарско издателство. 

„Аз от „Близки срещи" изобщо не очаквах нищо. И по принцип нямам очаквания към книгите, защото като имаш очаквания, имаш разочарования. Тази книга имаше неистов успех, за мен необясним“, разкри още авторката.

Книгите "Записки от Шато Лакрот" и "Записки от Шато Лакрот": "Резиденция Злокучане" първо се повяват като аудиосериал. Първата част вече е преведена и на 16 юни излиза в Италия. Част от историите в произведенията отписват ситуации от живота на авторката при нейните свекър и свекърва във Франция. Тя уточни, че не всички истории в книгата са реални, като разказа една от тези, които наистина са се случили:

„Обикновено при свекър ми и свекърва ми тя готви за обяд, аз за вечеря. Но каквото и да остане като ядене, не се изхвърля, винаги се прибира, голямо уважение към храната. Броколче от днес, завиват го, слагат го в хладилника. Утре с яйчице, други ден яйчице със сос бешамел, запечено. Останало малко и от моята мусака вечерта, другия ден останала малко супа, третия ден рагу, телешко с грах. Всякакви неща. И в последния ден свекърва ми се явява с една крем супа, която има много странен цвят – кафяв. Аз плахо питам какво има в тая супа, тя казва: „ами всичко, което беше останало от седмицата“.

На финала и на срещата, и на фестивала Мария Касимова - Моасе се обърна към организаторите и гостите на събитието.

„Такова нещо не се прави никак лесно. Вие сте стимул. Ето сега, трябва да напиша нещо за догодина, за да имам книга, с която да ме поканите. Толкова малко са нещата, които мислим, че ни правят щастливи, а толкова много моменти на щастие имаме и ние не ги виждаме. Сега с вас е един момент на щастие. Аз, че ви виждам - вие, че сте тук и си говорим“.