site.btaПроекти, свързани с Васил Левски, изработваха ученици от Българското училище „Васил Левски“ в Ехея де лос Кабайерос, Испания

Върху творчески и образователни проекти, свързани с живота и делата на Васил Левски, работиха учениците от Българското училище „Васил Левски“ в Ехея де лос Кабайерос, Испания. Това съобщиха преподавателите с публикация във Фейсбук.

По време на учебните занятия учениците имаха възможност да гледат филм, разказващ за Васил Левски, припомниха си неговите думи, рисуваха и оцветяваха портрети на Апостола на свободата, изработваха картички с неговия лик и оцветяваха картата на България.

Българското училище „Васил Левски“ в град Ехея де лос Кабайерос функционира като образователно звено към Асоциацията на българите в Навара „Орфей БГ“. В училището се организира обучение по български език и литература, история и география, както и извънкласни дейности, посветени на народното и битово творчество.

Васил Левски (ист. име Васил Иванов Кунчев), Дякона, Апостола, е български революционер, идеолог на българската национална революция, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение (1837 - 1873). Участник в Първа българска легия (1861 - 1862), където заради храбростта и ловкостта му е наречен Левски. Учител във Войнягово, Карловско, и в с. Ени кьой, Тулчанско (1864 - 1867).

През 1867 г. се прехвърля в Румъния, за да се включи в подготвяните за преминаване в България въоръжени чети. Включва се във формирането на Втора българска легия (1867 - 1868). Осъществява две обиколки в България - първата от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. и втората - от 1 май до 26 август 1869 г., по време на които изгражда първите революционни комитети в България - в Ловеч, Плевен, Карлово и Сопот. През есента на 1869 г. участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния.

На 27 май 1870 г. отново се връща в България и изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО) в страната. На Общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април - 4 май 1872) е утвърден за „главен апостол на цяла България, Тракия и Македония“, след което напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност в българските земи. На 27 декември (стар стил) 1872 г. е заловен от турските власти в Къкринското ханче (намиращо се в село Къкрина, Ловешко). От 5 до 10 януари (стар стил) 1873 г. е разпитван от Специална следствена комисия, която на 14 януари (стар стил) изготвя заключителния протокол, с който предлага да бъде осъден на смърт. На 22 януари стар стил със султанска заповед на Абдул Азис смъртната му присъда е потвърдена. На по стар стил (18 февруари нов стил) 1873 г. е обесен в покрайнините на София от турските власти. Годишнините от гибелта му се отбелязват и на 19 февруари.