site.btaЗа греха като отделяне от Бога и покаянието като общение говори иконом д-р Добромир Димитров в проповедта си на 8 февруари в Лондон

За греха като отделяне от Бога и покаянието като общение говори иконом д-р Добромир Димитров в проповедта си на 8 февруари, втората подготвителна неделя за Великия пост, в Българската православна църква „Св. Йоан Рилски“ в Лондон. Видео от църковната служба бе публикувано във Фейсбук страницата на храма.

На този ден - Неделя 17 след Неделя подир Въздвижение - на Блудния син, в храмовете се припомня от Лука свето Евангелие (15:11-32), което гласи следното: 

„И още каза: един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече; колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери“.

Иконом д-р Добромир Димитров посочва в своята проповед, че сме в неделята на Блудния син - тоест периода, в който се подготвяме за Великия пост. По думите му Църквата мъдро е подбрала четивата преди да влезем в този период на спасението. Каквато е притчата за Блудния син.

„Христос говори с притчи. Той прави така, че ние сами да стигнем до извода, а не да ни казва заповеди твърдо, за да ги изпълняваме, защото душата има съпротива от всякакви заповеди“, добавя иконом Димитров.

Той разказва притчата и когато стига до момента, в който по-младият син отива в далечна страна, отец Добромир посочва, че според думите на Христос това не е географско понятие, а далечната страна е отделянето от Бога.

По думите му далечната страна е, когато ние, като човеци, след грехопадението желаем да сме независими, да сме свободни, да правим всичко, каквото ни се иска. Всички сме в тази далечна страна - от световния елит, до нас, обикновените хора. Иконом д-р Димитров допълва, че искаме свобода от другите, искаме свобода от Бога.

А Бог обича човека, дарява го с много дарове и го оставя в света. И от човека зависи дали тези дарове, които има, ще ги използва за егоизма си, или за другите, разяснява д-р Добромир Димитров.

Разказвайки притчата, той стига до момента, когато младият син „дошъл в себе си“.

„Думите на Христос са невероятни – как може да дойдеш в себе си, тоест ти си бил някъде извън. Твоята воля не е била твоя воля. Ти си движен от някой. В един момент този млад човек дошъл в себе си. За една секунда. И тогава е станало началото на неговото покаяние. Защото покаянието е непсихологично състояние. Съзнание, че си бил на грешен път и че искаш да се върнеш. И този млад човек си казал колко много има в дома на баща си, колко храна и сигурност има... Той влязъл в себе си и започнал покаянието“, посочва отец Димитров.

Той разказва и останалата част от притчата, в която по-големият син се гневи на баща си, че е посрещнал щедро и с радост заблудения.

Д-р Димитров посочва, че и ние в църквата, които работим, които постим, които се молим, може да нямаме връзка с Бога:

"Просто Бог да е като придатък на нашето благочестие и като помощник, който постоянно да ни свършва нещата, които искаме. Това не е истинска връзка с Бога. И не е случайно, че тази притча на Христос се нарича евангелие в Евангелието. Дори цялото Евангелие да се загуби и да остане само тази притча, ние ще знаем какво е Господ за нас и каква е неговата любов към нас. Заради това притчата за Блудния син подготвя Великия пост“.

Отецът разяснява, че ние винаги сме в качеството на блудни синове и дъщери, тоест „отишли в далече“. По думите му обаче имаме надеждата, че Бог ни обича и ни чака, но той не иска да насилва нашата свободна воля.

„Защото всяко нещо, което е направено насила, няма стойност пред Божиите очи. Това, което правим ние насила, то няма стойност. Това, което правим с открито сърце, с послушание, то има стойност. Заради това не можем насила да караме децата да идват на църква или насила да правим нещо. То няма стойност. За Бог има стойност единствено това, което ние Му подаряваме с благодарност“, добавя д-р Димитров.

С цялата проповед може да се запознаете тук: