site.btaЛютиерът д-р Александър Александров от Виена: Моето щастие е на върха на длетото

Д-р Александър Александров от Виена е лютиер, либретист, драматург, културолог и основател на сдружение за култура и изкуство „Лилавият лебед“ във Виена. Той е и майсторът на цигулката „Св. Мария Египетска“. Това разказа за рубриката „БГ Свят“ на БТА главният редактор на двуезичните вестници „Виена днес/ Wien heute“ и „Нов Дунавски вестник/Neue Donau Zeitung“ Сашка Журков.

„Майсторът на цигулка, лютиерът, чиито ръце създават музика от дърво, е като поет, който изработва стихове от думи. Той вдъхва живот на всяка струна, на всяка извивка и усукване, огъвайки дървото във форма, за да създаде инструмент, който плаче, пее и танцува в ръцете на музиканта – творение, което надхвърля обикновения занаят“, коментира Журков. „В тишината на своята работилница, в сърцето на Виена, съвсем близо до Виенската държавна опера, въздухът е изпълнен с дървен прах и аромат на лак, лютиерът се озовава на място, където реалността и музиката се сливат“, добавя тя.

По думите ѝ сложният процес на създаване на струнен инструмент се превръща в стихотворение за него: „Лютиерът не е просто занаятчия, а поет, който успява да накара дървото да говори езика на музиката“.

Сашка Журков отбелязва, че в работилницата на Александър Александров  може да се види всичко: от най-простите инструменти до специалните стругове, оформили историята на инструмента. 

Журков разговаря с майстора на цигулки по – по думите ѝ – „забележителен повод“: „Гостуващ на двуезичния вестник „Виена днес – Wien heute“ професор – българист от Токио, говорещ много добре български език и познаващ нашата история, Макото Кимура желаеше да се запознае с известни българи, живеещи във Виена, допринесли за разпространението на българската култура и изкуство в Австрия. Приехме поканата на д-р Александров да му гостуваме с най-голям интерес“.

Главният редактор на вестника „Виена днес“ определя общуването с Александър Александров като „истинско удоволствие“: „Той е експерт в много области на изкуството и културата. А без това един майстор на цигулки просто не може. Професията го изисква, защото, както обясни майсторът, за да правиш цигулки, трябва да си художник, скулптор, резбар, акустик, да имаш познания по химия и физика и разбира се да знаеш как да свириш на инструмент. А той е свирил на цигулка, свири и на пиано“. 

Цигулките, които е сътворил, са в много страни и континенти: Те се чуват в Швейцария, Италия, Австрия, България, Тайван, Хонконг, Япония, изброява Журков.

Тя предостави интервюто си с д-р Александър Александров за БТА: 

Не е ли голяма конкуренцията при направа на цигулки? 

- Разбира се, че е голяма. Има фабрики за цигулки и музикална индустрия. Цигулките се произвеждаха на поточна линия. Има разделение на труда, като всеки отговаря за своята част или процес. Но, разбира се никога няма да бъде произведен изключителен инструмент по този начин. Фабриката се интересува от количеството. Това означава, че материалът е по-евтин. По-рентабилно е да се използва прясно нарязана дървесина, а дървесината за цигулка трябва да е естествено отлежала. Колкото по-дълго, толкова по-добре; дори десет години не са достатъчни. Но колкото по-дълго отлежава дървесината, толкова по-скъпа е. Наследствените майстори подготвят материала за своите деца и внуци.

Какви видове дървесина са необходими за цигулка? 

- Ела, чинар, явор, абанос, липа, върба, палисандер. Плочите са резонансен материал, изработен от смърч, а тялото е от клен.

Бихте ли могъл да кажете къде е произведена цигулка, като я погледнете? 

- Да, мога да ви кажа школата и майстора. В края на краищата, цигулката на всеки майстор – лютиер има уникален звук. 

А защо лакът е толкова важен за един инструмент? 

- Лакът е изключително важен за един инструмент, защото ако е многослоен, той пречи на качеството на звука, а ако е малко – не е добре за съхранението на инструмента. Дървото е хигроскопичен материал; то абсорбира влагата от въздуха и това се отразява на звука. Например изпълнител може да отиде на турне в Африка, където климатът и влажността са различни, така че инструментът може да реагира. Музикантите са чувствителни хора; те не могат да свирят при най-малката провокация. Това е важна тема.

Изработената от Александър Александров цигулка, наименувана от самия него: „Света Мария Египетска“ оживява на сцената в премиерата на „Проглас към пустинята – Мария Египетска“, (музика Нева Кръстева, либрето Александър Александров), която се състоя на 17 октомври 2025 година в театър „Освобождение“ – в София.

„Всеки детайл от този инструмент беше оформян на ръка – от първия резонансен контур до последния финален щрих на четката с лака. Месеци работа, вдъхновение и търпение се въплътиха в едно име – „Света Мария Египетска“, обяснява Александър Александров и разказва как цигулката получава своето признание и от концертмайсторката на оркестъра: „Тя ми писа: „ ... бих искала да кажа, колко е прекрасна цигулката! Много красива, удобна, с топъл и мек звук...“.

Александър Александров обяснява още, че картината „Света Мария Египетска“, използвана за плаката на музикалната творба, е вдъхновена от произведението. Неин автор е българският художник Искрен Илиев, който е завършил Университета по приложни изкуства във Виена и работи там от 1996 г. Известен е със своите произведения: живопис, графики, видео инсталации, сценичен дизайн и иновативен подход, съчетаващ българските корени с австрийската школа. 

Света Мария Египетска 

Мария е израснала в Египет и водела живот, отдаден на удоволствия и страсти. Нищо не ѝ липсвало, но и нищо не можело да запълни пустотата в душата ѝ.

Един ден тя тръгнала към Йерусалим, за да се поклони в светия храм. Когато стигнала до вратите, невидима сила я спряла и отблъснала – тя внезапно осъзнала дълбоката празнота на живота си и нуждата от промяна.

Мария Египетска напуснала всичко и се оттеглила в пустинята, където живяла 47 години в пълна самота, борейки се с телесните и духовните си слабости. Там молитвата, постът и постоянната борба със страстите превърнали душата ѝ в символ на чистота и духовна сила. 

Свещеникът Зосима я среща и свидетелства за живота ѝ. Мария му разказва за покаянието и силата на молитвата. След дълги години на аскетизъм умира в пустинята.

Животът ѝ става пример за покаяние, смирение и духовна сила. Мария Египетска превръща падението си в път към святост, доказвайки, че покаянието може да преобрази всеки живот, обяснява Сашка Журков.