site.btaОсемгодишната Александра Бедола беше най-малкият участник в четвъртата среща на Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина

Фолклорът е това, което ни свързва с родината. Той е и топлината, която усещаме, когато пеем български песни и се хванем заедно, за да танцуваме български хорà. Това сподели в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА осемгодишната Александра Бедола, най-малкият участник в четвъртата творческа на Асоциацията за българските фолклорни състави в чужбина (АБФСЧ), която се състоя между 7 и 9 ноември в София.

Александра придружаваше своята майка Радослава Недялкова – председател на АБФСЧ, и се включи в практическите занимания и хоротеките по време на тридневния фолклорен форум. 

За себе си тя разказа: "Фамилията ми е по-интересна, защото мама е българка, а тате – италианец. Живели сме преди в Италия, а сега – в България. Още от бебе фолклорът е част от моя живот, защото мама ме водеше на репетициите на "Нашенци" в Милано".

По думите ѝ макар да е посещавала репетиции от преди да проходи, към изявите на Фолклорна група "Нашенци" се е присъединила, когато е навършила три години. Тя сподели, че от репертоара на хора най-много харесва песента "Чичовите конье", а от соловите си изпълнения – "Снощи пойдох".

Народните танци не усетих кога научих, случи се с времето и най-вече с всички тези мегдани и фестивали, на които ходим. Гледам какво хоро играят и когато ми хареса, просто се хващам, ако не зная стъпките, винаги има кой да ми ги покаже, а после ги научавам. Дори тук, на четвъртата среща, най-много ми допаднаха хорàта и вечерите с хоротеките, защото лекциите са за малко по-големи, но хорото е за всички, сподели още Александра Бедола.

Разказвайки за българските фестивали по света, които е посещавала, тя уточни: "Била съм на осем от общо десетте събора "На мегдана на другата България", просто защото, когато са се организирали първите два, аз още не съм била родена. Вълнувам се за всеки следващ и много се радвам да бъда както на сцената, така и около нея".

Александра допълни, че освен чрез репетициите на "Нашенци" първите ѝ осъзнати срещи с фолклора са били чрез българските народни приказки, които ѝ четяла нейната баба: "Когато бях съвсем малка моята баба, която има много книги, ми четеше български народни приказки. Слушайки ги, аз още повече обиквах фолклора ни. Сега вече мога да си ги чета сама, а любимата ми приказка е "Момче и вятър" заради поуката в нея".

Попитана какво би пожелала на българите по света, Александра отвърна: "Да продължават да предават фолклора на своите деца, да не спират да играят български хорà и да се забавляват, докато правят това, което обичат. А на децата – колкото мен, по-големи или по-малки, искам да кажа, че е важно да научат стъпките на хорàта, но също толкова важно е да се научат да говорят, пишат и четат на български език, за да могат още по-силно да обичат България". 

Както БТА писа, тази година в срещата участваха представители на 57 български танцови състави и хорове от 18 различни държави – Австрия, Англия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Швеция, Испания, Италия, Кипър, Нидерландия, Норвегия, Полша, САЩ, Северна Ирландия, Украйна, Унгария и Франция.