site.btaВ Кюстендил беше припомнено делото на Петър Михалев – един от спасителите на българските евреи

В Кюстендил беше припомнено делото на Петър Михалев – един от спасителите на българските евреи
В Кюстендил беше припомнено делото на Петър Михалев – един от спасителите на българските евреи
Снимка: кореспондент на БТА Елица Иванова

Възпоменателна вечер по повод 125 години от рождението на един от спасителите на българските евреи Петър Михалев се състоя в Кюстендил.

Събитието откри директорът на Регионалния исторически музей в Кюстендил Валентин Дебочички. Той посочи, че възпоменателната вечер е част от програмата по повод 80-та годишнина от героичното спасяване на близо 50 000 български евреи от Холокоста през Втората световна война. „Да се говори за тези събития от миналото и за достойните българи никога не е късно“, каза Дебочички.

Факти за живота и участието на Михалев в акцията по спасяването на българските евреи разказа доц. д-р Ангел Джонев  от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН) и автор на експозицията в къщата-музей "Димитър Пешев" в Кюстендил. 

Гост на събитието беше награденият с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“ I степен, и почетен гражданин на Дупница проф. Рахамин Шекерджийски.

„Това, което се случи тогава в България, е уникално. Няма го в целия свят и ще се запомни завинаги. Нещата се променят. Те стават по-лоши, но винаги ще има един пример – за онова, което е направено тук, за спасяването на българските евреи и което е дадено в България“, каза проф. Шекерджийски. Той посочи, че може би подобно нещо повече няма да се случи.

Проф. Шекерджийски разказа, че майка му е родом от Кюстендил, както и брат й, загинал по време на Първата световна война. 

„Онова, което разказа доц. д-р Джонев, е науката, знанието. Аз съм бил между хората тогава“, каза професорът и разказа част от спомените си. „Както ме виждате сега, на 90 години, можете ли да ме „превърнете“ в десетгодишно момченце - с тирантите, с късите панталонки, с разкъсаните обуща, с шаячното яке и парцаливата топка, с която играе на улицата. Това бях аз. Затова тук има значение и впечатленията. Аз помня всичко, спомням си всеки ден от случилото се тогава“, каза проф. Шекерджийски.

 „Живеехме в Дупница, прозорците ни бяха на 20 см от земята, от улицата, и непрекъснато бранниците ги чупеха, самият ръководител на бранниците беше на нашата улица, докато ръководителката на бранничките от Сапарева баня ни носеше кашкавал и сирене“, разказа спомените си професора. Той посочи, че селяните, идващи на пазара, за да си продадат кравите си, когато не успявали, идвали при тях, за да им дадат мляко. „Това беше нещо наистина уникално. Ние се чувствахме изключително добре и спокойно“. 

Префесорът разказа, че в града родителите му общували повече със селяните, защото в  България тогава 80 процента от населението е било селско. „Какво разбира това население от онова, което става по върховете“, коментира проф. Шекерджийски

„Идваха и питаха баща ми - защо ви тормозят вас, евреите, какво сте направили, и ни утешаваха. Защото селяните знаеха едно – че има бог, че има цар, че има народ и те могат да бъдат спасени“, каза професорът.

Той разказа и за събитията от началото на март 1943 г. „Изживях една тежка вечер на 10 март. Знаете ли, през Дупница минаха вагоните от Егейска Македония - това беше страшна картина. Преди това бяха спрели на гарата Генерал Тодоров, където моят баща участваше в еврейските трудови бригади. Когато спрели вагоните, българските лагерници давали вода на другите лагерници“, разказа професорът.

Той припомни, че тази дружба между българи и евреи се е създавала на фронта, в Междусъюзническата и Световната война, в която са загинали над 1000 евреи, борили се за България. „Те не можеха да не си помагат“, коментира проф. Шекерджийски. 

„Ние бяхме свързани с българския народ – баща ми продаваше неща, необходими на селянина да сее, да върши земеделската си работа, на разсрочено плащане. Селяните идваха до еврейския лекар, който живееше до нас, и когато той ги преглеждаше и им даваше лекарства, а те нямаха пари, се отплащаха с кокошки, яйца.. Всички бяхме заедно“. 

„Когато започна войната между Германия и Съветския съюз, в Дупница имаше немски войски, те се движеха свободно между евреите. Баща ми продаваше плодове и зеленчуци. Помня, че един германец нямаше пари, баща ми му даде три килограма ягоди, а той му се отплати с часовник. Спомням си, когато бяхме на мач, между Левски и междусъюзническите германски войски в Дупница. Имаше до нас един капитан с една перелина, който каза – „ако тръгнат партизаните срещу германците, страшно става, и с вас става страшно“, разказа още от спомените си професора.

Той изтъкна, че  не вярва на тезата, че Борис Трети е подписал за депортирането на евреите от присъединените тогава територии от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот. „Тези германски войски тогава щяха да ни убият и онези 48-50 хиляди души в България“ , посочи той.

„Важното е, че останахме живи“, допълни Шекерджийски. Той изтъкна, че участието в кюстендилската акция за спасяването на българските евреи и имената на участниците в нея са известни вече в цяла Европа. Според Шекерджийски това, което в момента се случва в Израел, е повод за повишено внимание и размисъл за всички. 

 

 

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:41 на 21.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация