site.btaЩе достигне ли „позитивният дневен ред“ и до спорните въпроси между Гърция и Турция?

На 7 декември в Атина ще заседава Висшият съвет за сътрудничество между Гърция и Турция. Правителствената среща, първа по рода си от над 7 години, ще се проведе под председателството на гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис и турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

След разрушителните земетресения в Турция в началото на февруари в отношенията между двете страни, които бяха достигнали до необичайна изостреност дори на фона на традиционното напрежение между Атина и Анкара, започна да духа по-топъл вятър. Гърция оказа помощ на източната си съседка в спасителните операции, а тогавашният гръцки външен министър Никос Дендиас посети пострадалите райони заедно с турския си колега Мевлют Чавушоглу. От своя страна турският президент Ердоган благодари на Гърция за съпричастността и изпрати необичайно приятелско послание за националния празник на страната – 25 март.

Осезаем резултат от пропукването на ледовете между Анкара и Атина беше рязкото намаляване на броя на нарушенията на гръцкото въздушно пространство от турски военни самолети – факт, който беше отбелязан и в годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на Турция.

Новият климат в двустранните връзки пролича и по време на двете срещи, които проведоха наскоро Мицотакис и Ердоган – през юли в рамките на срещата на върха на НАТО във Вилнюс и през септември по време на Общото събрание на ООН.

Предстоящото заседание на Висшия съвет за сътрудничество се разглежда преди всичко в контекста на т.нар. „позитивен дневен ред“ – инициатива, започнала в началото на 2021 г., която насърчава контактите на полето на „ниската политика“ в сфери, засягащи икономиката, инфраструктурата, транспорта, гражданската защита, климатичните промени и др., т.е. в области, в които двете страни имат обективен интерес от сътрудничество въпреки противоречията си.

В неделя в статия във в. „Апогевматини“ гръцкият заместник-министър на външните работи Костас Франгоянис заяви, че предстоящата среща в Атина на 7 декември „отразява благоприятната атмосфера, която в момента цари в гръцко-турските отношения“, и че днешните предизвикателства „не оставят много поле за противопоставяне и враждебност, а обратното – изискват сътрудничество и сближаване“.

По-конкретно Франгоянис съобщи, че „позитивният дневен ред“ е започнал с 15 тематични области от взаимен интерес, а днес броят им е 31. От тях се очаква да насърчат дейността на малките и средните предприятия в сфери като строителството, транспорта, туризма, както и сътрудничеството в иновациите, изследванията и технологиите и обмена между академични институции в областта на зеления преход. На 7 декември се очаква да бъдат обявени две нови тематични области в рамките на „позитивния дневен ред“.

За новата динамика в отношенията между Гърция и Турция говори и възобновяването на срещите в рамките на т.нар. „мерки за изграждане на доверие“, които се отнасят предимно до сигурността и недопускането на конфликт в Егейско море. За първи път от четири години подобна среща се състоя този месец в Анкара.

Независимо от вятъра на промяната в гръцко-турските отношения, едва ли от една среща може да се очаква някакъв решаващ пробив. Както коментира гръцкото издание „Икономикос тахидромос“, цел на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис е да постигне споразумение с Турция двете страни да се обърнат към Международния съд в Хага, където да разрешат дългогодишния си спор за изключителните си икономически зони в Егейско и Средиземно море. Гръцки дипломати обаче подчертават, че този процес ще бъде дълъг и труден. Днес говорителят на гръцкото правителство Павлос Маринакис отново подчерта, че Гърция няма намерение да отстъпи от суверенните си права, докато турски представители продължават да оспорват правото на Атина да държи военни сили на островите в източната част на Егейско море и да претендират за обширни части от гръцкия континентален шелф. Традиционно огнище на напрежение остава и Кипър, където позициите на Атина и на Анкара изглеждат по-непримирими от всякога след ориентирането на Турция към решение на кипърския въпрос с две държави след провала на преговорите в Кран Монтана през 2017 г.

Един от съществените въпроси между двете страни обаче, по който все пак се очаква напредък още на срещата на 7 декември, е миграцията. През септември гръцки правителствени източници заявиха през държавната телевизия ЕРТ, че Гърция и Турция се намират близо до сключването на споразумение за проблема с миграцията, нещо, което може да се случи още на Висшия съвет за сътрудничество.

Според информация на „Катимерини“ на срещата в Атина ще бъде подписан „меморандум за разбирателство“, в който се обсъжда да залегнат следните договорености:

Първо, разполагане на постоянен представител на гръцката брегова охрана в Измир и съответно – на турски представител на остров Лесбос с цел по-добра координация между Атина и Анкара в контрола на миграционните потоци. В резултат гръцката и турската страна би трябвало да знаят във всеки момент „колко лодки“ се опитват да преминат между тях и да вземат незабавни мерки за пресичането на тази практика. Подобна комуникация ще бъде установена и на границата по р. Марица, където в момента миграционният натиск е практически нулев.

Второ, и двете страни ще поемат ангажимент да избягват агресивни изявления, които биха могли да осуетят значителните усилия, които полагат в двустранните си отношения.

Трето, прилагане на старото искане на Анкара за по-лесно придвижване на турски граждани на седем острова – Родос, Лесбос, Самос, Хиос, Кос, Лерос и Кастелоризо. Ако бъде постигнато такова споразумение, турските граждани ще могат да получават на гръцка територия виза с валидност от 12 месеца. Въпросът е бил обсъден от гръцкия министър на миграцията и убежището Димитрис Керидис и еврокомисаря Илва Йохансон, като идеята е гръцките острови да се превърнат в модел за по-нататъшно облекчаване на пътуванията на турски граждани в останалата част от ЕС. 

Очаква се темата да бъде обсъдена и на среща на Йохансон с турския вътрешен министър Али Йерликая на 23 ноември в Брюксел.