В Министерството на земеделието смятаме, че в новото законодателство трябва да се подходи много внимателно и деликатно, имайки предвид социално-икономическите последствия от едно такова законодателно изменение. Това каза в интервю за БТА заместник-министърът на земеделието Георги Събев във връзка с измененията в Регламента за етикетиране, пакетиране и класифициране на продуктите, произведени от етеричномаслени култури, които бяха предложени от Европейската комисия. Събев взе участие в международна конференция в Казанлък, в чийто фокус са предизвикателствата пред парфюмерийния бранш и последиците от евентуалното приемане на предлаганите изменения.
Министерството на земеделието е в координация с Министерството на икономиката, което е водещото министерство по този въпрос, обясни той. "Ние смятаме, че естествените етерични масла не могат да бъдат поставени под общ знаменател с изкуствените такива. В активен контакт сме с бранша, с Националната асоциация и с производителите", отбеляза Георги Събев. Той посочи, че в България има няколко хиляди розопроизводители, като близо половината от тях са малки и обработват площи до 5 декара. По думите му едно сътресение на пазара на крайния продукт със сигурност ще има отражение върху състоянието на местната икономика и това поставя въпроса в центъра на дискусиите какво би следвало от едно такова изменение в регламента.
Събев обясни, че предложението за промени в законодателството става в контекста на Европейската зелена сделка. Това е пакет от мерки, стратегии и политики, насочени към това европейското производство да стане по-устойчиво и екологосъобразно. Един от пакетите, който е част от Зеления пакт, е преглеждане на регламента за химикалите, т.нар. REACH, каза още той и допълни, че е било предвидено това преразглеждане да започне още преди няколко години. "В края на м.г ЕК публикува предложение, което беше изпратено до Съвета и до ЕП, получи необходимата публичност, стигна и до държавната администрация", отбеляза Георги Събев. Той посочи, че законодателното предложение на Комисията притеснява изключително много българските розопроизводители, а българската позиция е консолидирана и съгласувана с тях.
"Аз се радвам, че на един такъв ранен етап се случват конференции от такова ниво, особено важно е партньорството с Франция, а когато и местните общности заедно с държавната администрация заемат единна позиция, вярвам, че ще се намери устойчиво решение, а именно българските естествени етерични масла да не попадат в същия обхват като тези, които са произведени по химически начин", каза Събев. Той подчерта, че българското розопроизводство има вековна традиция. "Трудно е да допуснем, че продукт с толкова многовековна история изведнъж може да бъде определян като вреден или опасен за здравето на крайния потребител и това е позицията, която защитаваме като администрация заедно със своите колеги на респективните нива в ЕС", каза заместник-министърът.
Георги Събев коментира и други проблеми пред бранша. Най-големият проблем в българското земеделие в средносрочен и дългосрочен план е този с липсата на работна ръка, посочи той. Това не е проблем само със земеделието, той е общоиконимически, но е факт, че не може да има българско производство без работна ръка. "В МЗ инициирахме работна група, подписахме и споразумение с неправителствени организации и синдикати от браншовите организации, с което искаме да водим регулярен диалог с бизнеса", каза той. Според Събев администрацията и бизнеса са единодушни, че е необходимо да се направи повече за по-добри условия на труд и по-добро възнаграждение.
Факт е, че в розопроизводството, което има кратък период на беритба, осигуряването на работна ръка е предизвикателство, коментира той. Като възможно решение Георги Събев посочи наемането на работна ръка от други сектори, които в момента не са заети, както и т.нар. внос на работна ръка. “Говорим за кратък период на производство, но той може да бъде съчетан със следващия – например беритбата на череши, след това с беритба на други култури, в този смисъл е необходимо браншовите организации да комуникират и да работят и помежду си" каза той. Според него трябва да има по-общностен подход към наемането на работна ръка в по-дългосрочен план, защото един от проблемите на работната ръка в земеделието е, че много често тя е сезонно концентрирана.
"Вярвам, че могат да се търсят и други решения, като например ангажиране на пенсионери, които имат желание и са във физическо здраве”, каза още зам.-министърът.
По думите му има какво да бъде направено и в административно отношение. "Държавата може да съдейства за подписване на споразумения за така наречения внос на чужда работна ръка, могат да бъдат улеснени процедурите", коментира той.
Георги Събев изрази мнение, че е важно да се работи, за да се привлекат българите, които работят в сектор “селско стопанство” в други страни на ЕС. “Вярвам, че със своите познания и с това, което са виждали, те могат да помогнат българският сектор да стане по-атрактивен и това е много важна целева група”, отбеляза той. Модернизацията и цифровизацията също са решения, които могат да компенсират част от проблема с недостига на работна ръка, но при брането на рози това няма как да се случи, така че връщането на нашите съграждани е едно от устойчивите решения, каза още Събев.
Както БТА съобщи, форума в Казанлък откри кметът на града Галина Стоянова. В него участват още кметът на побратимения на Казанлък френски град Граас Жером Вийо, евродепутатът и докладчик за разглеждането на Регламента за класифициране, етикетиране и опаковане на химикали Мария Спираки, евродепутатът Андрей Новаков, Орели Перичет, регионален директор за Европа на Международната асоциация на ароматите (IFRA), Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика, които са и домакини на форума. В конференцията, която продължава и утре, участват и розопроизводители, и производители на продукти от етеричномаслени култури.
/СЛС/
news.modal.text
