site.btaБитовият инцидент е и трудова злополука, ако служителят работи от дома си, нужна е и "надбавка за домашен офис", каза синдикалист от Габрово

Когато домът на хората е работно място, битовият инцидент е и трудова злополука. Инспекцията по труда трябва да посети адреса и да провери всички обективни обстоятелства, включително и дали осветлението е добро, дали столовете отговарят на изискванията. Работещите от вкъщи имат същите права като тези, които работят в офиса, каза в интервю за БТА Росица Йонкова, областен координатор на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) за област Габрово. По думите ѝ затова и установяването на трудови злополуки при работа от разстояние се осъществява по същия ред, както при работещите в офиса.

Росица Йонкова е магистър по управление на човешките ресурси, експерт е по трудово и осигурително право, преподавател по трудови и осигурителни права, безопасност и здраве при работа, член е на Националния стачен комитет на КНСБ. 

Към момента в област Габрово няма данни за злополуки при работа от разстояние. Особеното в случая е, че при злополука при работа от разстояние работещият трябва да изрази своето съгласие да бъде посетен от контролните органи, посочи Йонкова. Ако служителят не иска да допусне проверяващите в дома си, той трябва да посочи причина и тя да е основателна, особено ако претендира за трудова злополука в домашния офис, допълни Росица Йонкова. 

Според данните на наредбите, които Йонкова изнесе пред БТА, трудовата злополука се компенсира с обезщетение в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски. При самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.

По данни на Eurofond, цитирани от Йонкова, 41,7 милиона служители в ЕС са работили от разстояние през 2021 г., като броят на служителите, работещи от разстояние, се е удвоил от 2019 г.

Пандемията показа огромния потенциал на работата от разстояние, важен е приносът на работата от разстояние за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот. Също така работещите прекарват по-малко време в пътуване до работа и имат по-голяма автономност и гъвкавост на работното място, каза Йонкова. 

Проблемите, които се открояват, са свързани с намалено социално взаимодействие и увеличаването на извънредния труд. Освен това в Кодекса на труда не е предвиден ред, по който работодателят да поеме разходите, които работникът прави в дома си за отопление, осветление, вода и интернет, ако ползва собствен такъв, в рамките на работното си време и в интерес на работата, допълни синдикалистът.

По тази причина от КНСБ предлагат да се даде възможност в закона за договаряне на месечна еднократна сума („надбавка за домашен офис“) за електричество, отопление и поддръжка, както и за наема за помещението в частното жилище на служителя, което се използва като офис пространство в случаи на принудителен хоумофис. Работодателят трябва да документира работното време, ако служителят надвишава редовно ежедневното работно време. Обикновено страните се споразумяват, че самият служител прави тези записи от името на работодателя. Според КНСБ работникът не може да бъде задължаван от работодателя да отговаря на обаждания или на имейли, или по какъвто и да е начин да бъде служебно ангажиран извън установеното за него работно време.

В България изменението в нормативната регулация относно работата от разстояние е една от мерките в Плана за възстановяване и устойчивост, която подлежи на мониторинг от страна на Европейската комисия, каза Йонкова. 

Тя съобщи, че наскоро Регионалния съвет на КНСБ – Габрово е провел обучение, съвместно с Института за социални и синдикални изследвания и обучения на КНСБ , на комитетите и групите по условия на труд в Габрово. Над 30 представители на комитетите по условия на труд от четирите общини на област Габрово са участвали в организираното обучение. Лектори на обучението са били директорът на дирекция „Инспекция по труда” със седалище Габрово Виолета Иванова и вицепрезидентът на КНСБ в направление „Социална защита, безопасност и здраве при работа „Справедлив зелен преход и екология” Огнян Атанасов.

Следва пълният текст на интервюто:

Какви са проблемите при работата от разстояние?

Работата от разстояние става все по-разпространена форма на труд. По данни на Eurofond 41,7 милиона служители в ЕС са работили от разстояние през 2021 г., което потвърждава данните, че броят на служителите, работещи от разстояние, се е удвоил от 2019 г. насам. Въпреки че през 2022 г. се наблюдава лек спад, тази възходяща тенденция се очаква да се възобнови, тъй като технологичното развитие увеличава броя на работните места, които могат да се използват от разстояние.

Пандемията показа огромния потенциал на работата от разстояние, като например приносът на работата от разстояние за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот. Също така работещите прекарват по-малко време в пътуване до работа и имат по-голяма автономност и гъвкавост на работното място. 

Проблемите, които се открояват, са свързани с намалено социално взаимодействие и увеличаването на извънредния труд. Освен това в Кодекса на труда не е предвиден ред, по който работодателят да поеме разходите, които работникът прави в дома си за отопление, осветление, вода и интернет, ако ползва собствен такъв, в рамките на работното си време и в интерес на работата.  

От друга страна са проблемите, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като- как ще бъде направена оценка на риска на това новосъздадено работно място и как, при започване на работа, ще се извършва инструктаж на работника. Налице са и проблеми, свързани с договаряне на въпросите на работното време и отчитането му.

Увеличаването на работата от разстояние и осъзнаването на последиците от нея за условията на труд отново насочиха вниманието върху нормативните рамки, като в няколко държави в ЕС бяха приети нови нормативни уредби относно работата от разстояние.

В България изменението в нормативната регулация относно работата от разстояние е една от мерките в Плана за възстановяване и устойчивост, която подлежи на мониторинг от страна на Европейската комисия. С оглед изпълнението на тази мярка Министерство на труда и социалната политика инициира сформиране на междуведомствена работна група с участието на националнопредставителните организации на работниците и служителите – КНСБ и КТ „Подкрепа”, и на работодателите. Тя ще има за задача да изготви предложения за усъвършенстване на нормативната уредба за работата от разстояние.

По информация, изнесена от Росица Йонкова, експертите на КНСБ са излъчили предложения за подобряване условията на труд относно работата от разстояние. Конфедерацията е предложила да се даде законодателна възможност чрез промени в Кодекса на труда за договаряне на месечна еднократна сума („надбавка за домашен офис“) за електричество, отопление и поддръжка, както и за наема за помещението в частното жилище на служителя, което се използва като офис пространство в случаи на принудителен хоумофис.

Пространство у дома създава много предизвикателства, когато става въпрос за безопасна работа и предотвратяване на трудови злополуки, а работодателят, който обикновено носи отговорността за безопасността на служителя, има малко влияние, когато служителят работи от вкъщи. Това се отнася както за общата работна среда, така и за работното време, посочват от КНСБ. По принцип работодателят трябва да документира работното време, ако служителят надвишава редовно ежедневното работно време. Обикновено страните се споразумяват, че самият служител прави тези записи от името на работодателя, уточни Йонкова. 

Работата от разстояние е форма на работа, а не форма на работно време. В този смисъл необходимо е Кодексът на труда и Законът за държавния служител ясно да определят, че при работата от разстояние служителят има задължението да престира трудова функция в рамките на установеното за него работно време.

Според КНСБ трябва да се гарантира, че повечето работници и служители, които преминават в дистанционен режим на работа, ще бъдат подкрепени с адекватно обучение и приобщаващи мерки и ще бъдат обезпечени с възможност да продължат (поне за определени разумни преходни периоди) да осъществяват своите трудови и обществени функции „на хартия“. За тази цел е необходимо да се създаде в закона специален целеви отпуск за обучение по дигитални умения.

Нормативната уредба (Кодекс на труда и Закона за държавния служител) трябва да отразява и най-новите изисквания на ЕС относно правото на работника за откъсване от работната среда. Той не може да бъде задължаван от работодателя да отговаря на обаждания или на имейли, или по какъвто и да начин да бъде служебно ангажиран, извън установеното за него работно време.

Имате ли сигнали за нарушения на условията на труд?              

Най-често работниците и служителите ни сигнализират за нарушения, свързани с работа при неблагоприятен микроклимат (работа при ниски или високи температури), което оказва силно негативно въздействие върху здравето на работещите, също така за липсата или използването на некачествени лични предпазни средства. Получаваме и сигнали за неспазване на нормите за безопасност на работното оборудване и технологичните процеси, което пък е една от основните причини за трудовите злополуки, в това число и с фатален край.

Затова винаги съветваме работниците да се консултират с нас, да спазват правилата за здравословни и безопасни условия на труд и при нарушения, свързани с условията на труд, да сигнализират контролния орган – Инспекцията по труда.

Как функционират комитетите и групите по условията на труд?

В предприятията с повече от 50 работещи се учредяват комитети по условия на труд в състав от 4 до 10 души. Комитетът по условия на труд включва представители на работодателя и равен на тях брой представители на работещите по безопасност и здраве при работа. 

В предприятията с персонал от 5 до 50 работещи включително, както и в отделните структурни звена на предприятията, се изграждат групи по условия на труд. Групата по условия на труд се състои от работодателя или ръководителя на съответното структурно звено и от един представител на работещите по безопасност и здраве при работа. Представителите на работещите по безопасност и здраве при работа и заместник-председателят на Комитета по условия на труд се избират за срок 4 години.

Комитетите и групите по условия на труд обсъждат всяко тримесечие цялостната си дейност и предлагат мерки за подобряването ѝ, обсъждат резултатите от оценката на професионалния риск и анализите на здравното състояние на работещите, обсъждат и предлагат решения за планираните промени в технологията, организацията на труда и т.н.

Освен това, задължително представителите в комитетите и групите по условия на труд ежегодно се обучават по програми, ред и изисквания, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.

Преди броени дни Регионалният съвет на КНСБ – Габрово, съвместно с Института за социални и синдикални изследвания, проведе ежегодното си обучение на представителите на комитетите и групите по условия на труд. Традиционно наши лектори бяха директорът на дирекция „Инспекция по труда” – Габрово -Виолета Иванова, и вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Те запознаха участниците с нормативните разпоредби, касаещи здравословните и безопасни условия на труд, провеждането на инструктажите, промените в европейското и българското законодателство по безопасност и здраве при работа, Националната програма по безопасност и здраве при работа 2022-2024 г., изследванията и кампаниите на КНСБ.  

Какви са специфичните проблеми на лицата с трайно намалена работоспособност?

Като специфичен проблем можем да откроим липсата на достъпна среда за хората с двигателни увреждания на работното място.

Друг проблем в практиката възниква по повод експертното заключение на ТЕЛК. ТЕЛК установява трайно намалената работоспособност, определя срока ѝ, описва противопоказните условия на труд, но не дава конкретно предписание относно трудоустрояване на лицето. В тези случаи често работодателят поема риска от незаконно преместване или уволнение, което не е в интерес и на двете страни. При оставането на същата работа и на двете страни по трудовото правоотношение е ясно, че поради намалената работоспособност, в някои случаи – повече от 90 на сто, тя не може да се изпълнява без опасност за здравето на работника.

Какви са промените в нормативната база, които сте обсъждали на обучението в края на февруари в Габрово?

По-важните промени в нормативните актове по безопасност и здраве при работа са в: 

-    в наредбата за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях е въведено изискване медицинският специалист, педагозите и детегледачките в детските ясли да преминават обучение след постъпване на работа и след това периодично да имат обучение по проблемите на ранното детско развитие, профилактиката и промоцията на здравето и първа медицинска помощ, което се провежда от национални центрове по проблемите на общественото здраве, висши училища и/или Българския Червен кръст съгласно, утвърдена от министъра на здравеопазването програма.

-    в наредбата за здравните изисквания към устройството и работата на селскостопанските аптеки, по отношение на нормите за осветеност, се прави препратка към стандарта БДС EN 12464-1 „Светлина и осветление. Осветление на работни места. Част 1: Работни места на закрито“. В тази връзка е необходимо преразглеждане на оценката на риска за работещи в селскостопански аптеки и измервания на осветеност.

-     В Наредбата за работното време, почивките и отпуските - има допълнения на задължителното съдържание на Правилника за вътрешния трудов ред, нов раздел "Дежурство и време на разположение", необходим трудов стаж за платен отпуск, ползване на отпуск от бащата (осиновителя) за дете до 8-годишна възраст - в сила от 1 август 2022 г.

-    Разгледана е и заповед № РД-06-44 от 22 ноември 2022 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2023 г. Няма нови икономически дейности, за които се изисква застраховка. Отпаднали са две икономически дейности: дейности на екстериториални организации и служби и въздушен транспорт. Необходимите мерки са консултации със СТМ и КУТ/ГУТ. Определяне на работещите, които подлежат на застраховане. Сключване на застрахователен договор.

Какви са промените в Европейското законодателство по безопасност и здраве при работа и въвеждането им в националните нормативни актове по безопасност и здраве при работа?

- Промени има в Директива (ЕС) 2022/431 за изменение на Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рисковете, свързани с експозиция на канцерогени или мутагени по време на работа; 

- Агенцията за борба с рака на Световната здравна организация обяви гасенето на пожари за канцерогенно. В тази връзка Международната агенция за изследване на рака и Световната здравна организация класифицираха професионалната експозиция на пожарникарите като канцерогенна за хората (група 1) въз основа на достатъчно доказателства за рак при тях.

- В предложения за промени в Директива 89/654/EEC за работните места се предвижда задължение на работодателите да идентифицират психосоциалните рискове при работа и да предприемат мерки за намаляването им, при проектирането и организацията на работното място, както и разработване на минимални изисквания за специфичните рискови фактори. 

- По отношение на работата с видеодисплеи – Директива 90/270/ЕЕС, се обсъждат промени относно определението и обхвата на понятието работно място и използването на екранно оборудване. Предвижда се и разширяване обхвата на директивата с включването на рискови фактори – ергономичност и психосоциален риск на работното място. 

Какви са „зелените практики“, които сте представили на обучението?

Във връзка със справедливия преход към „зелена икономика” се очаква да бъдат създадени хиляди „зелени” работни места. Слънчевата енергия, водородът, вятърната енергия, технологиите за биомаса и рециклирането на отпадъци, са областите на зелената икономика, които отбелязват най-бърз растеж. Новите технологии или работни процеси, свързани със зелени работни места, ще доведат до нови опасности и рискове за здравето при работа, които ще налагат необходимостта от нови знания и умения за справяне с тях.

Екологичните практики в бизнеса са свързани с подобряване на енергийната ефективност, намаляване потреблението на природните ресурси и офис материалите, намаляване отпадъците и рециклиране, мерки за намаляване на въздействието на транспорта и насърчаване на устойчива мобилност, създаване и насърчаване на здравословна и социалноотговорна работна среда, които включват редовна оценка на риска на работните места.

В същото време в своето ежедневие всеки човек може да предприеме дребни промени, които да доведат до по-устойчив начин на живот, като например да замени пластмасовите бутилки със стъклени и да ги ползва за многократна употреба, да не използва пластмасови сламки за напитките си, да използва собствена платнена торбичка при пазар, да събира разделно отпадъците си, да ограничи разхищението на храна и т.н.