ОБЗОР

site.btaС какво ще се отопляват гърците през тази зима?

С какво ще се отопляват гърците през тази зима?
С какво ще се отопляват гърците през тази зима?
Снимка: Пиксабей

В представите на българите Гърция се свързва предимно с топлото време през лятото, но зимата на повечето места и в южната ни съседка е достатъчно студена, за да прави въпроса за отоплението съществен, включително и от финансова гледна точка.

Все пак климатът в много от областите предполага повече или по-малко инцидентно отопление на жилищните помещение, което, в съчетание с разполагаемостта на различните енергоизточници в страната, ориентира гърците към по-гъвкави модели на отопление. Както показва последното проведено по-мащабно проучване на начините на отопление в Гърция през 2013 г., водещо място заема нафтата за отопление, която е основен източник на топлина през зимата за малко над 60 процента от домакинствата в страната. На второ място идват дървата за огрев, които заедно със сравнително ограниченото използване на пелети заемат малко под една четвърт от източниците на енергия за отопление. Естествено обаче те са водещи в по-северните региони и местата с по-голям дял на извънградското население, като например в префектура Ксанти в Северна Гърция според скорошно изследване дървата са водещ източник на топлина с дял от 40 процента.

Сред останалите отоплителни източници по-съществен дял има природният газ със 7,4 процента и слънчевите термални системи с около 4 процента.

Тази структура на потреблението вероятно не би зарадвала защитниците на климата, но може и да се окаже изгодна за мнозинството от гръцките домакинства. Скорошно проучване на Националната политехника в Гърция, публикувано в сайта reporter.gr, показва, че нафтата за отопление е вторият най-евтин метод сред наличните на пазара. Най-изгодни остават все още екзотични и за Гърция решения като термопомпи и инверторни климатици, но нафтата се нарежда веднага след тях, докато други начини, доскоро смятани за икономични, отиват назад в класацията.

От октомври до края на ноември цената на нафтата за отопление отбелязва непрекъснато поевтиняване, като тя е спаднала от 1,413 евро за литър на 14 октомври, когато започна предлагането й, през 1,387 на 30 октомври и 1,347 на 10 ноември до 1,216 евро на 27 ноември. Тази тенденция се подхранва и от спада на международните цени на нефта, главно поради намаленото търсене вследствие на политиката на „нулев ковид“ в Китай, както и заради избухналите протести там, които засилват несигурността в търсенето.

Цената на нафтата за отопление се задържа достъпна и заради субсидията от 0,25 евро на литър, която въведе гръцкото правителство. Затова този начин на отопление остава сред сравнително икономичните в Гърция, без това да означава, че не е по-скъп в сравнение с миналата година.

Проучването показва, че отоплението с природен газ е с около 13-16 процента по-скъпо, с пелети – с 28 процента, а с дърва за огрев – с цели 144 процента.

Отоплението с термопомпи и инверторни климатици все пак излиза с между 35 и 42 процента по-евтино от нафтата, но пък електрическите отоплителни тела поглъщат с цели 112 процента повече средства.

За пример се дават възможностите за отопление на апартамент от 100 кв. м. в столицата Атина. С нафта отоплението би струвало 231 евро месечно, с природен газ – 291 евро, с термопомпа – 134 евро, а с електрически радиатори – 489 евро.

/НЧ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:09 на 07.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация