Увеличават се инцидентите в планината заради повече туристи, липса на подготовка и подходяща екипировка

site.btaПланински спасител се става с душа и сърце, според началника на отряда на ПСС в Троян

Планински спасител се става с душа и сърце, според началника на отряда на ПСС в Троян
Планински спасител се става с душа и сърце, според началника на отряда на ПСС в Троян

Планински спасител са става с душа и сърце. Трябва да си планинар, добре подготвен да боравиш с различна техника и екипировка и готов да спасяваш човешка животи. Това заяви в интервю за БТА Марин Сираков, началник на Планинската спасителна служба – отряд Троян. По думите му на акция отиваш с идеята и чувството да помогнеш на пострадал или изгубил са в планината, без да знаеш какво те очаква. Затова подготовката и техниката са много важни, както и екипът, с който си тръгнал. “Всеки трябва да си познава района. Страх има винаги, той запазва човека. Чувството, когато тръгнем за акция, е много особено, защото не знаеш къде отиваш. Ние работим с малко информация. Често се случва първоначалните данни да не са верни“, добави Сираков.

Отрядът в Троян отбелязва 70 години от създаването си

Тази година отрядът на Планинската спасителна служба в Троян отбелязва 70 години от създаването си. Той е един от най-големите в страната. Около 30 доброволци са готови във всеки един момент да реагират на сигнали за пострадали в Централна Стара планина.

Отрядът е създаден през 1952 г. от група планинари. „След промените след Втората световна война Троян се разраства, като населението се концентрира в и около града. По същото време туристическите дружества набират повече членове и увеличават активността си, което води до повече травми и нещастни случаи в планината. Един след друг отделните планински градове създават отряди за планинско спасяване. Такъв е Троян“, разказа Марин Сираков.

От началото досега повечето членове на отряда са доброволци, малка част са на щат. В миналото са разполагали само с обикновена лична екипировка. Тогава обаче повечето от хижите не са съществували, планински пътеки също ги е нямало. Туризмът е бил по-различен. Сега Планинската спасителна служба в Троян разполага с добра екипировка и техника, но тя не е достатъчна. Имат и обучени кучета, които са голяма помощ за намирането на пострадал при лавини и загубвания.

Сираков обясни, че за да се стане планински спасител, се преминават курсове и изпити. Първоначално са изкарва зимен и летен курс за придобиване на звание „стажант“, а след още един такъв цикъл се става планински спасител. “Освен около 30 атестирани спасители, имаме и няколко стажанти – те се записани в клуба, но нямат права за планински спасител. Няколко години излизат с нас, виждат как работим, участват в учебни мероприятия“, добави Сираков.

През годините числеността на отряда се задържа. Затова помага и Националното училище за планински водачи в село Черни Осъм, което е основен източник на спасители. 

Всички върхове в Стара планина са еднакво опасни

Според Сираков Стара планина е много трудна, тъй като няма пътища и подходи. Всички високи върхове в нея са еднакво опасни. „Това е преходна планина, естествена бариера между севера и юга. Тук времето е по-динамично, ветровете са по-бурни, много по-бързо се сменя от хубаво към лошо време и обратно. Върховете не са за подценяване, защото климатичните условия са по-различни“, посочи планинският спасител.

Отрядът разполага с два джипа, за да стига по-бързо до пострадалия, но това може да отнеме 5-6 часа според метеорологичните условия. Високопроходимите автомобили са със специално оборудване, за да може с тях да се превозват пострадалите. 

Отрядът в Троян обхваща много посещавани райони, с голяма концентрация на туристи. Почти всяка година се прави една или две акции в района на Козя стена. Там пътищата са много хлъзгави, изнесени и често се случват инциденти с подхлъзвания, разказа Сираков.

Три са основните места с инциденти, но не защото са най-опасни, а тъй като там е най-голям потокът от туристи. Това са районът на резерват "Северен Джендем", върховете Ботев, Амбарица и около Козя стена, Беклемето.

„Навремето аз съм завършил училището за планински водачи в село Черни Осъм и там сме учили, че опасностите в планината се разделят на два основни вида – обективни и субективни. Неподготвени туристи, недобра оценка или някакъв субективен фактор, който самите хора предизвикваме, с комбинация от лоши метеорологични условия и терен, са предпоставка за инциденти“, посочи планинският спасител.

Отчита се тенденция за повишаване на инцидентите

По думите му, отчита се тенденция за повишаване на инцидентите, като болшинството от тях се случват по ски пистите, но все повече са и тези извън тях. Особено покрай ковид пандемия много хора станаха планинари. Много от тях не са добре подготвени, нямат подходяща екипировка спрямо сезона и условията, което безспорно допринася за инцидентите извън пистите, каза още Сираков. 

Преходните периоди са най-опасните в планината

По думите му преходните периоди – есенно-зимният и пролетно-летният, са най-опасните в планината. Много бързо и динамично се променя времето. „Често сутринта е хубаво, слънчево и след два-три часа времето рязко се променя и това води до загубване. При големи мъгли, ветрове, когато не може да се види маркировката, особено през зимата, често води до изгубвания. „Има случаи, в които хората подават сигнал за загубен в планината. Той по някакъв начин стига до някъде, намира се, но той не знае за сигнала и ние търсим човек без да го има. Това са проблемни акции, които отнемат много ресурс“, каза още спасителят.

Добро планиране и екипировка са необходими в планината

Той съветва туристите, тръгвайки в планината, да са добре подготвени. Най-важно е при планирането на обектите, които желаят  да посетят,  да се съобразят с възможностите си и с прогнозата за времето. Друго важно неща е подборът на групата. „Често се случва в голяма група – десетина човека, девет подготвени, един неподготвен. Така стават инцидентите“, добави Сираков. 

Екипировката трябва да бъде съобразена с условията, с планирания преход.  Подходящи обувки, дрехи, връхни дрехи, въже, карабинер, ножка, кибрит, медицински пакет с най-необходимото, ветробран, шапка, ръкавици са нещата, които трябва да стоят на дъното на раницата и независимо от сезона да не излизат от там. Телефонът ни трябва да е със заредена батерия и да носим в себе си външна такава т. нар. power bank, тъй като в планината често няма покритие и се изтощава по-бързо.

Основен проблем е липсата на хеликоптерното спасяване в България

Марин Сираков отчита като основен проблем липсата на хеликоптерното спасяване в България. „От Троян до планината със събиране на отряда, необходимата екипировка, с транспорта дори до най-близкото място отнема поне два часа, за да се стигне до там. Ако човекът е с тежка травма, оцеляването му е много трудно, транспортирането му е бавно. Много хора по този начин си заминават. В сравнение с другите спасителни служби по света смятам, че държавата не се грижи много добре за нас“, посочи Сираков. 

Той обясни, че от държавния бюджет се отпуска определена сума, а останалите средства, с които разполага Планинската спасителна служба, са от дарения. Поддръжката на техника, лична екипировка на хора струва доста пари. 

Въпреки това в Троян планинарството е традиция, която събира хора с различни професии, но с обща цел – да спасяват човешки животи в планината, добави Марин Сираков.

/ИС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:47 на 08.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация