ОБЗОР

site.btaЕвропа на думи иска, но не е готова да гарантира собствената си отбрана

Европа на думи иска, но не е готова да гарантира собствената си отбрана
Европа на думи иска, но не е готова да гарантира собствената си отбрана
Снимка: АП.

Франция и Германия продължават да казват, че Европа ще трябва да спре да разчита на Вашингтон, но след това правят точно обратното.

Тридесет години след като войните на Балканите разкриха неспособността на Западна Европа да се справи с конфликт на европейска земя, нахлуването на Русия в Украйна демонстрира колко малко се е променило, констатира „Политико“.

Минаха десетилетия на непрекъснато задаване на въпроса защо Европа не успя да се справи като военна сила. Отговорите бяха множество, резултатът – незадоволителен. Доведени до ново ниво на паника от мантрата на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп „Америка на първо място“, както френският президент Еманюел Макрон, така и бившата германска канцлерка Ангела Меркел отправиха ужасени предупреждения, че ЕС не може повече да разчита на САЩ.

Може ли Европа да разчита само на себе си?

Макрон непрекъснато говори за Европа, която създава свой собствен дневен ред за сигурност, но обещанията му - заедно с тези на много други високопоставени европейски политици - да преследват политика на европейска „стратегическа автономия“, в която ЕС като цяло ще намали военната си зависимост от САЩ, досега са били почти изключително реторични, отбелязва „Политико“. 

Налице е една съгласувана несъгласуваност и липса на екипност.

Въпреки че отдавна е прието да се смята, че ЕС няма да успее да повиши надеждно отбранителните си способности, докато поддържа 27 армии, които често се опитват поотделно да изпълняват едни и същи задачи и да разработват собствено оборудване, усилията за обединяване на ресурсите продължават да се натъкват на фатални пречки.

"Трябва да хармонизираме действията си", заяви бившата  френска министърка за Европа и евродепутатка Натали Лоазо, визирайки огромния фонд за военна модернизация на Берлин, който възлиза на 100 млрд. евро. "Усилията ни са разпокъсани, има толкова много загуби, защото разполагаме с толкова много различни модели танкове, кораби и изтребители." Но и този огромен фонд, събудил завист у французите,  засега остава само на хартия, тъй като все още 100-те милиарда евро, обещани през февруари, не са се материализирали под формата на договори, посочи председателят на Асоциацията на Бундесвера Андре Вюстнер.

Малко са нещата, които толкова точно символизират бедите на това слабо сътрудничество и недоверие, колкото положението на френско-германско-испанския проект за изтребители FCAS. Той буквално не иска да излети, единодушни са множество наблюдатели.

Проектът FCAS ( Future Combat Air System/Бъдеща бойна въздушна система), е затънал в забавяния и трудности от години и претърпя нови неуспехи дори когато европейските правителства обещаха да подновят ангажимента си към отбраната след руското нашествие в Украйна. Първите модели на изтребителя не се очакват преди 2040 г. заради разногласията между французите и германците относно ръководството на съвместния проект. Ориентирането на производството на първите бойни машини  с хоризонт след 20 г. би било нормално за една вече работеща система. Но при положение, че тази тепърва се изгражда и на фона на ставащото по света от четвърт век отпраща в необозримото бъдеще създаването на боеспособни въздушни формации от тези машини.

Поради което Берлин прагматично реши да закупи Ф-35, без да променя ангажимента си към FCAS, който проект  все още е далеч от оперативна готовност. Освен това официалните лица в Берлин твърдят, че Вашингтон не би се съгласил американските ядрени бомби да се носят от самолет, чиито конструктивни планове не са били предварително предоставени на американското разузнаване.

Германия продължава да обвинява френската отбранителна индустрия, че не работи с нея, когато става въпрос за военно сътрудничество.

"Във всичко, което обсъждаме, накрая трябва да е ясно, че ще бъдем третирани като равни. И че не може да има френски промишлени компании, които искат да ограничат достъпа до определени знания. Ние трябва да плащаме за това, но да не получаваме пълен достъп до всички данни? Това не може да бъде така", заяви германската министърка на отбраната Кристине Ламбрехт пред „Политико“.

Все пак и във Франция, както съобщи „Дифенс нюз“ преди дни, министерството на отбраната представи бюджет за 2023 г., който е с милиарди по-голям от предходната година, за да стартира нова "военна икономика", целящ сериозни инвестиции в отбранителната си индустриална база.

Предложената сума от 43,9 млрд. евро представлява 36% увеличение спрямо бюджета за 2017 г. и 7,4% увеличение спрямо средствата за 2022 година. Добавката от 3 млрд. евро за 2023 г. възлиза на почти два пъти повече от годишните увеличения, наблюдавани през последните няколко години. Между бюджетите за 2019 г. и 2022 г. годишното увеличение възлизаше на около 1,7 млрд. евро, което беше целта, която трябваше да бъде постигната според закона за военната програма на армията за 2019-2025 г.

Поръчките за оборудване заемат най-голямата сума в бюджета - 38 млрд. евро. Според официални лица поръчките отразяват декларирания  през  юли от френския президент Еманюел Макрон стремеж към "военна икономика".

Новото финансиране ще постави началото на "трансформацията на производствения модел на нашата индустрия към "военна икономика" и ще гарантира нашия суверенитет чрез обновяване на запасите ни от [боеприпаси]", каза военният министър Себастиан Льокорню в изявление, придружаващо бюджетните документи.

Констатацията за неблаговидното състояние на въоръжените сили на страните от ЕС личи и в квалификацията, направена от върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел: „Европейските армии са описвани като „армии бонзай“: изглеждат като нещо истинско, но са свити до миниатюрни версии.“ 

„Това лято ни даде много поводи  за размисъл относно европейската отбрана и нейното бъдеще: от войната срещу Украйна през сериозното влошаване на сигурността в Сахел до превземането на властта от талибаните в Афганистан преди една година. Трябва да сме готови да се изправим пред трудни избори и да направим по-умни избори. Правейки това заедно, като европейци, ще успеем да подобрим нашата колективна сигурност.“

Борел посочи, че „основният фокус на европейските армии през последните 20 години бяха „експедиционните операции“, точно като тези в Афганистан, Ирак и Сахел“. Но това се извършва на фона на резки и некоординирани съкращения в бюджетите за отбрана в цяла Европа, точно когато САЩ, Китай, Русия и други увеличиха значително своите (Европа +20%, Русия +300 % и Китай + 600%). 

Търсене на решение чрез симулация на криза

Във връзка с напрегнатата обстановка – не само заради войната в Украйна – Европейската агенция по отбрана (Еuropean Defence agency, EDA) на 21-23 септември проведе в Брюксел симулация какви способности ще са необходими на ЕС, за да  овладее международна криза, ако през 2042 г. различни държави и престъпни групи провокират такава ситуация в съюзник на Европейския съюз. Ако подобна криза ескалира в конфликт, включващ операции с множество домейни, кибератаки, безпилотни системи и химически и биологични оръжия, каква може да е най-добрата комбинация от способности на ЕС бяха въпросите, на които симулацията търсеше отговори.  За намиране на отговора им бяха събрани 40 експерти и военни плановици. През юни в Хелзинки EDA проведе подобно „настолно учение“, симулиращо нападение срещу страна от ЕС. Симулациите в Хелзинки и Брюксел са част от усилията за разработване на по-дългосрочните аспекти на Плана за развитие на способностите (CDP) на ЕС. Ученията, които се различават от тактическите военни игри, разчитаха на симулация, включваща няколко държави, както и престъпни организации.

Погледът към военните действия през 2040 г.  е част от така нареченото направление B на Плана за развитие на способностите. Други направления в този план включват краткосрочен и средносрочен анализ, в това число поуки от операции, проекти и програми за сътрудничество и оценка на тяхното въздействие върху способностите. Хубаво е да се готвиш за войни в бъдеще време, но е още по-добре да можеш да се справяш с проблеми и в настоящето.

Мислене за отбрана с категории от миналото

Всъщност съгласуваната несъгласуваност в отбраната на Европа е резултат от отсъствието на политическа воля, а не на парични средства - годишният брутен вътрешен продукт на ЕС възлиза на 14 трилиона евро, а общият бюджет за отбрана е 230 милиарда евро.

Оказва се, че 30 г. след края на Студената война Европа не иска да напусне удобното положение под американския ядрен чадър. Кризата в Украйна извади на бял свят различията  между САЩ и западноевропейците - какво би се случило с Киев, ако президентът на САЩ беше по-малко отворен за мащабна интервенция?

В реч през септември германската министърка на отбраната Кристине Ламбрехт призна, че ситуацията е неудържима.

"Германия и европейците зависят от един мирен ред, който не могат да гарантират сами", каза Ламбрехт, като добави, че това е особено проблематично, тъй като Америка все повече насочва "основното си внимание" към Тихия океан.

Вашингтон "може вече да не е в състояние да гарантира защитата на Европа в същата степен, както в миналото", каза министърката. "Изводът е ясен: ние, европейците, и следователно най-вече ние, германците, трябва да направим повече, за да можем сами убедително да покажем толкова голяма военна сила, че другите сили дори да не си помислят да ни нападнат."

Дали обаче тези думи ще бъдат последвани от действия, остава неясно. Нейните критици побързаха да изтъкнат, че бившият канцлер Меркел вече е стигала до подобно заключение през 2017 г. - казвайки на партиен митинг в бирена шатра в Мюнхен, че "ние, европейците, наистина трябва да вземем съдбата си в свои ръце" - без след това да се случи много в тази посока.

Това е феномен, който от дълго време измъчва европейската отбрана: "Още през 90-те години на миналия век тенденцията беше: не може да бъде така, че винаги да сме зависими от американците", казва Клаудия Майор от Германския институт за международни отношения и сигурност.

Тя се позова на френско-британската декларация от Сен Мало от 1998 г., отговор на неуспехите във войните на Балканите , в която се подчертава, че Европа "трябва да има капацитет за самостоятелни действия, подкрепени от надеждни военни сили".

Вместо това обаче "оттогава не се е случило почти нищо", тъй като основните европейски сили "не се чувстваха военно застрашени и просто разчитаха на САЩ", заяви Майор.

От Брюксел няма решение

Брюксел се опитва дори и насила да накара европейските държави да обединят отбранителните си проекти, но напредъкът е много бавен.

През май Европейската комисия предложи нов план за координиране на военните разходи между страните членки на ЕС. Въпросът дали страните да купуват американски или европейски оръжия се превърна в ключов момент в дискусията. Жозеп Борел, дипломат №1 на ЕС, подчерта, че Европа купува около 60 % от оборудването си извън блока и призова за преминаване към повече местни източници.

В момента предложението се проучва от експерти по отбраната в Съвета и има надежда, че то може да попадне на бюрото на министрите на отбраната през ноември, преди да бъде внесено в Европейския парламент. Дипломатите, работещи по въпроса, обаче не са убедени, че подобен график е осъществим, тъй като обсъждането все още е в начален етап. Освен това сумите, за които става дума, са малки. Комисията предлага 500 млн. евро за период от две години в подкрепа на съвместното закупуване на оръжия, което според дипломатите е твърде малко, за да се повиши европейският капацитет. 

Освен това има и друг важен елемент - за да купуват европейски продукти, страните членки трябва първо да са убедени, че купуват най-съвременни продукти, създадени с най-добрите налични технологии.

Остава очевидна разликата между казаното и това, което се случва 

На моменти изглеждаше, че тежестта на войната в Украйна - може би - най-накрая ще наложи съгласуване на мненията между Франция и Германия.

Наскоро Шолц очерта визията си за "по-силен, по-суверенен и геополитически Европейски съюз". В Париж изявлението на Шолц беше разчетено като закъснял отговор на призива на Макрон от 2017 г. за "стратегическа автономия". Макрон се надяваше да даде нов тласък на европейската отбранителна политика и говореше за необходимостта от изграждане на "общи сили за намеса, общ бюджет за отбрана и обща доктрина за действие".

Сега остава да се види до какво на практика може да доведе артикулираното от политици европейско единство в областта на отбраната. Германската министърка на отбраната Кристине Ламбрехт заяви пред Ройтерс, че Берлин се надява да сключи споразумение с други партньори от НАТО за създаването на съвместна противоракетна отбрана. Това трябва да се случи на следващата среща на министрите на отбраната от НАТО (13-14 октомври). 

С голяма вероятност още отсега може да се предвиди в чия оръжейна ковачница- на Стария континент или на Америка – ще бъдат изковани оръжията за този проект.

/ПТА/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:20 на 30.11.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация