site.btaКоледа не бива да е само суета и трапези, а време да се обърнем към корените си, казва художничката Анна Петрова

Коледа не бива да е само суета, трапези и светлини, а време да се обърнем към корените си, към нашите български традиции. Това каза в интервю за БТА художникът керамик от Плевен Анна Петрова, която вае миниатюри, заключили в себе си послание за топлина, уют и любов. Специално за рождественските празници тя създаде и колекция от украшения за елха „Обредни хлябове“.

Анна е родена в Троян. За себе си казва, че „пъпът й е хвърлен“ в балканското село Гумощник, защото там прекарва и голяма част от детството си. Затова и като автор носи в себе си Балкана. 

„С изкуството съм се срещнала още на 5-6 години. Родителите ми са забелязали, че на село, когато дядо ми е копаел глина от земята, съм си правила фигурки. Затова решават да ме запишат в Центъра за работа с деца в Плевен в школата по керамика на Вяра Савова. Всъщност Вяра Савова е моята втора майка. Бяха в нейната школа до 18-годишна възраст“, разказа Анна. 

Уверена в таланта си тя кандидатства в паралелката с изящни изкуства в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“. 

„Бях приета, но със семейството ми решихме, че винаги мога да се науча да рисувам, да имам време за изкуство, но чуждите езици са важни. Така продължих образованието си в Езиковата гимназия. Това беше първият ми отказ, така да го нарека, от изкуството“, спомня си Анна.

След като завършва средното си образование, тя отново е на кръстопът – художествената академия или нещо по-практично. „Насочих се към зъботехниката, защото това е мястото, където изкуството среща практиката. В зъботехниката ползваме различни материали – керамика, метал, различни метални сплави, работи се в малки, детайлни форми“, споделя Анна. 

„След като завърших зъботехника, забременях и по време на майчинството някак си отдалечих от тази професия. В един момент, когато трябваше да започна работа се преориентирах в друга посока – две години бях слухопротезист. През годините съм помагала в различни зъботехнически лаборатории, но някак си усещах, че това не е моят път. Беше ми самотно, имах усещането, че потъвам в рутина, а на мен винаги ми е харесвало да създавам нещо свое, което да ме изразява. След като се роди и второто ми дете, имах един преломен момент, тъй като то се роди със сърдечен проблем и се наложи лечение. И така, в болницата, докато бяхме с него, срещнах различни хора и техните съдби, решили да променят живота си на една по-късна възраст. В крайна сметка с подкрепата на моето семейство, на мъжа ми, реших да опитам с керамиката и да видя как ще се случат нещата“, разказа Анна.

Започва са една малка пещ, където да изпича създадените малки, детайлни форми.  

„Детайлът винаги е бил в мен - малките, фини неща. Последната ми малка творба от керамика бе за „Мини арт“ в Русе и беше 2,5 на 1,5 см – пейзаж с къща върху хълмче с море и вълни“, допълни Анна.

Тя е категорична, че все още като творец търси себе си, опитва различни материали. Вече се насочва и към по-големите форми.

„Опитвам да правя различни пана за стена, вази, скулптури. Моят учител Димитър Василев, когато започнах да представям свои творби в изложбените зали на нашите галерии, ми казваше: „Много хубаво работиш, но малко вдигни размера“. Вече се опитвам по малко да порасна и в размера и в посланията, които носят моите произведения. Може да се каже, че съм буквалист, защото обичам нещата ми да се разбират от хората, щом ги погледнат, да няма нужда да се разгадава“, допълни Анна.

Едни от най-разпознаваемите й творби са белите къщички, които носят своето послание. По думите на Анна всеки може да вложи във всяка една от тях своето наричане за човека, на който я подарява. 

Специално за Рождество тя създава колекция от украшения за елха „Обредни хлябове“. В подаръчната кутийка са положени върху везана бяла кърпа – „трапезник“ украшения за елха във формата на пет вида традиционни български хлябове – „Боговица“, „Кола“, „Гумно“, „Параклис“ и „Вечерник“.

„Идеята да създам тези „обредни хлябове“ е, че Коледа не бива да е само суета, трапези и светлини, а е време да се обърнем към корените си, към нашите български традиции. Това е и моето послание. Надявам се по този начин и аз да допринасям за запазване на нашите традиции, защото мога да седна и да разкажа на моите деца за посланието на всеки един от видовете хляб, какво означава неговата форма, какъв смисъл са влагали нашите предци при омесването и изпичането му. Чувствам се като пазител аз, но и благодарение на майка ми, която се интересува от българските традиции и ми помага да ги пресъздам чрез творбите си“, казва Анна.

За материала, с който работи – глината, Анна казва, че е своенравен и може да научи човек да се справя с различни предизвикателства. В същото време глината може да те накара да се вглъбиш в себе си. 

„От година правя курсове основно с жени. Имам такива, които са от самото началото и ги наблюдавам как се променят. Някои от тях, които бяха много прибързани и искаха всичко да е идеално, с времето се успокоиха, възстановиха баланса в себе си и тяхната припряност изчезна. Забързаността на ежедневието започнаха да оставят на вратата и работейки с глината, започнаха да се умиротворяват“, споделя Анна.

Една от последните изложби, в които плевенската публика можеше да види творби на Анна Петрова, бе Connection over 1000 degrees („Връзка над 1000 градуса“) в арт център "Къщата на художниците". В нея тя участва заедно с още две художнички - Мария Йованович и Даниела Пенова. Нейна творба е включена и в традиционната коледна изложба на Групата на плевенските художници, подредена в Арт центъра в Градската градина.