site.btaЕС & миграцията: идеи от дискусията в Хасково

Проблемите, свързани с миграцията, и политиките за решаването им: това бе основната тема на седмата конференция, която БТА организира в рамките на инициативата си „Български гласове за Европа“ в Пресклуба на Атенцията в Хасково. Общата идея, която се очерта, че е нужна по-засилена интеграция на мигрантите в ЕСл

Разговорът за Европейския съюз и мигрантите ни води и към дебата за ценностите в ЕС: съюз, основан на човеколюбието, на взаимопомощта, на разбирането за свобода и подпомагане на всеки, който търси тази свобода, подпомагане на преследваните и онеправданите, където и те да са по света. Това заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев, който откри дискусията.

 Генералният директор на БТА Кирил Вълчев открива конференцията.
По темата говориха и три български евродепутати.

Темата за миграцията е една от тези, по които най-трудно ще се постигне съгласие в ЕС и темата какъв да бъде пътят за бъдещето на Европа, каза евродепутатът Ева Майдел. Тя е една от тези, които разделя изключително много държавите и гражданите на ЕС през последните 10 години. По нейните думи не може да бъде допусната повече ситуацията от 2015 година с неконтролирано пропускане на стотици хиляди мигранти на територията на ЕС. Външната политика на ЕС, за съжаление, не е най-подготвената, най-силната и по нея не се говори в един глас, отбеляза тя.

 Евродепутатъ Ева Майдел
Очевидно трябва да има общоевропейско решение за един общоевропейски проблем. Една от най-честите реплики, в който и да е холивудски филм, е „Покажи ми парите“ и тук мога да погледна пресечната точка и да кажа, че когато говорим от гледна точка на бюджета, виждам и проблема и отчасти решението му,  каза евродепутатът Андрей Новаков. Според него със силна външна политика с подкрепа на уязвими общности извън Съюза ще бъде ограничен мигрантският поток, т.е. решен проблема, а не само последствията от него. По думите му фондът за развитие, в който ЕС финансира милиарди в Африка, има за цел да направи условията там по-добри, така че хората да не се налага да мигрират към ЕС и с това да оказват натиск върху държавите-членки за грижа, образование и всички ангажименти, които произтичат от това.

Докато ЕС сме богати и сигурни, ще бъдем интересни за мигрантските потоци, каза евродепутатът Радан Кънев. Той отбеляза, че има две плоскости, на които се води дебатът за миграцията и ЕС – ценностна, която включва принципите на хуманизма и международните договори, и прагматична, която защитава тезата, че без мигранти сме обречени, нямаме работна ръка и имаме нужда и полза от тях. „Проблемът е общоевропейски и въпросът е колко е силна общоевропейската машина за решаване на тези проблеми„, отбеляза Кънев.

„Област Хасково е един от преките пътищата на миграцията от Азия и Близкия Изток към страните от ЕС“, посочи областният управител на Хасковска област Катя Панева. От една страна тук има една отворена граница с Гърция, през която минава свободно движение на хора и стоки и която ни дава възможност да развиваме политиките на ЕС. От другата страна е границата с Турция, която е много важна за засиления контрол – не само за България, но и за ЕС, поясни Панева. Тя припомни, че това е път на поток от нелегални мигранти, които търсят работа в Европа, за да решат свои икономически и жизнени потребности. Затова нашият контрол е много важен, обобщи Панева.

 Кметът на Хасково Станислав Дечев и областният управител Катя Панева (вдясно)
Хасково е израснал като град през миналия век благодарение на миграцията, заради войните и последвалите гонения на българите, тук са се заселвали хора от всички краища на Балканите,  каза кметът на Хасково Станислав Дечев. Той подчерта, че Хасково приема мигранти от началото на 20-и век, сред които тракийски, македонски бежанци, а в последствие и еврейски семейства. И докато тенденцията е била хора от селата да идват в града, то през последните години тенденцията е цели семейства да напускат страната, добави той. „Тук именно е вече задачата на местната власт да направим така, че нашите градове да станат все по-хубави и приветливи, за което участваме в различни инициативи и изграждаме различни политики, за да направим така, че да върнем българските семейства, нашите семейства които намериха по-добър и по-топъл прием в различните държави на ЕС„, каза още той.

На национално ниво за миграцията има заделени финансови ресурси чрез средствата на европейските фондове, каза Нели Канева, управител на областния информационен център в Хасково. Тя акцентира върху националната програма на България по фонда за убежище и миграция, която е тази, осигуряваща управлението на мигрантските потоци, ефективното връщане към трети страни и укрепване на капацитета на националната система за убежище. Мерки, които се включват, са поддръжката и подобрението на условията за настаняване на мигранти, осигуряването на сигурни зони за непридружени малолетни и непълнолетни, осигуряване на административна и правна подкрепа и други.

 Директорът на центъра към Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет Славчо Янев.
В Регистрационно-приемателния център за мигранти (РПЦ) в Харманли работим по социални, образователни, трудови и здравни проекти, съобщи директорът на центъра към Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет Славчо Янев. Социалната политика се осъществява от щаб с медицински лица, психолози и социални работници, поясни Янев. Той добави, че образователните проекти са започнали през 2017 година с изпращането на деца на мигранти в деветте училища в община Харманли, като постигнатите резултати от първоначалното нулево владеене на български език били впечатляващи. И в момента в български училища се обучават 22 деца.

От 2017 г. до днес са организирани над десет семинара и срещи, в които експерти от Хасково и София обменят добри практики по отношение на приобщаване на децата на мигранти в българското училище, каза началникът на Регионалното управление по образование в Хасково Веселина Павлитова. Тя разказа за добрите практики в този процес, главно в Харманли, където има бежански център. Като пример за успешна интеграция посочи как деца на мигранти са били разпределени в училищата в региона, а с родителите-мигранти и местни жители е работено в посока мотивация това да се случи.

По-засилена интеграция на мигрантите в ЕС, поискаха участници в конференцията „ЕС и миграцията“.

 Момент от дискусията
Красимир Златинов, един от българските участници в четвъртия граждански панел на тема „ЕС по света, миграция“, част от Конференцията за бъдещето на Европа, призова за изграждането на легални способи за „образована миграция“. По думите му това ще помогне хора, които притежават умения и качества, по-лесно и бързо да се интегрират в ЕС.

Студентът по право в СУ „Св. Климент Охридски“ Павел Данев акцентира на културата и религията на мигрантите от Афганистан, Сирия и съседни държави, които предполагат те да живеят на групи. По думите му заради живеенето в гета на мигрантите гражданите на ЕС от съответните градове не могат спокойно да се придвижват до тях, да бъдат по-близо до тях, което е проблем за интеграцията им. Данев добави, че тази култура на живеене на мигрантите е важен въпрос, на който трябва да се обърне внимание.

Директорът на гимназията с преподаване на чужди езици „Проф. д-р Асен Златаров“ в Хасково Деян Янев заяви, че, за да бъдат интегрирани мигрантите, те трябва да имат квалификация, за да могат да работят, трябва да знаят езика и културата на държавата, в която се намират и да се съобразяват с ценностите на тази култура. Янев коментира и вътрешната миграция, като отбеляза, че основната задача на училището, което ръководи, е да осигури образование, което да задържа младите хора и техните родители в Хасково, както и да привлича такива от други населени места.

 Нели Канева, управител на областния информационен център в Хасково
Необходима е различна Европа, която разбира откъде идва проблемът с бежанците, каза Иван Тошев, друг участник в конференцията „ЕС и миграцията“. По думите му държавата ни не е подготвена за проблема с мигрантите. Това, което се случва в момента, е едно трайно преселение на народите, което не се знае до какви последствия може да доведе, предупреди Тошев.

Евродепутатът Радан Кънев коментира, че темата за миграцията не трябва да се радикализира. Според него българското общество е започнало да се успокоява по темата, което обаче не означава, че не вижда рисковете. „Обществата се променят, а апокалиптичните прогнози не се сбъдват“, заключи Кънев.

Милен Вълчев от Регионалния исторически музей в Хасково разказа, че в миналото България е придобила добър опит с мигрантите. Той даде пример от началото на 20 век, когато руски поданици са се преселили у нас. По думите му държавата ни е поканила около 20 професори по медицина, които са спомогнали за създаването на медицинското образование у нас. Също така около 130 лекари от Русия са се преселили в България и са заели местата в планинските райони, гранични зони и труднодостъпни местности, които не са били желани от българските лекари.

 Журналистът Иван Атанасов
В края на конференцията генералният директор на БТА Кирил Вълчев посочи, че трябва да се замислим как хората с български произход, от старите български емигрантски общности, да се върнат в България, както и как да накараме децата на новата емиграция от 90-те години и началото на 21 век да изберат да се върнат в България.

Кирил Вълчев добави, че днешната дискусия има пряка връзка със следващата, в Шумен, посветена на гражданското общество. „Голямата мисия на БТА е да се опитваме да бъдем посредник за ето такива дебати. Нашата цел с „Български гласове за Европа“ е големите дебати в Европа, като този за бъдещето на ЕС, да се пренасят и в България и българските гласове в такива дебати да се чуват„, посочи още генералният директор на БТА.

Вижте тук пълната дискусия: