site.bta Накъде да върви туризмът: дискусия във Велико Търново

Предизвикателствата и възможностите пред туризма бе темата на четвъртата поред конференция, която Българската телеграфна агенция организира във Велико Търново в рамките на инициативата си „Български гласове за Европа“.  На експертно равнище бяха разгледани проблемите пред бранша както в национален така и в европейски план.

Трябва да намерим отговори на редица въпроси – трябват ли ни общи европейски решения или отделните страни ще са по-гъвкави при вземането на решения по време на кризисни ситуации за туризма като в пандемичните години; организираният или индивидуалният туризъм има бъдеще; унифициране на правилата за удобство на всички или многообразието в туристическата индустрия е бъдещето на Европа,  каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев на откриването на конференцията.

Бъдещето на Европа е постоянна дискусия, която е в центъра на много политически, социални и междуправителствени обсъждания,  изтъкна евродепутатката Ева Майдел, едино от тримата български представители в Конференцията за бъдещето на Европа. По думите на Майдел това е тема, която в европейските институции е винаги на дневен ред. Според нея от дискусия като днешната зависи дали Конференцията ще може да бъде успешна. Туризмът е един от най-големите и най-важните стълбове, на които е стъпил Европейският съюз. Така го виждаме ние от европейските институции, но вярвам, че така го виждат и българските институции, заяви тя.

Ковид изцяло промени концепцията за туризма, заяви евродепутатът Петър Витанов, член на комисията по транспорт и туризъм към Европейския парламент. По думите му вече е променен фокусът на европейския туризъм, затова и България трябва да промени концепцията за своя туризъм и да акцентира върху целогодишния туризъм.

Туризмът освен ключов сектор на икономиката се равнява в рамките на Европейския съюз /ЕС/ на близо 10 процента от Брутния вътрешен продукт /БВП/, посочи евродепутатката Цветелина Пенкова, която се включи по Zoom. Възможностите, които се предлагат от страна на ЕС, са много и тя призова да се помисли за проекти и начини, по които България може да се възползва от тези финансирания, които идват от Европа.

Пандемията може да бъде възможност за оптимизиране на туристическия продукт, смята областният управител на Велико Търново Людмила Илиева. Според нея за качествен туристически продукт трябва да се създадат институционални, процедурни и логистически облекчения. Тя припомни, че във Великотърновска област са съчетани три вида транспорт, което е добра предпоставка за развитието на туризма.

За Велико Търново туризмът е един от стълбовете на икономиката, тъй като делът заедно със свързаните с него услуги в Брутния вътрешен продукт на общината е 47 процента. Това каза директорът на дирекция на Дирекция „Култура, туризъм и международни дейности“ Нели Църова. Тя цитира данни на Националния статистически институт от много кризисната 2020 г. , според които във Велико Търново са реализирани 224 100 нощувки на туристи, от които 48 340 са на чужденци. Според нея, независимо че всичко е било затворено, Велико Търново остава притегателна дестинация.

Директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов посочи, че туризмът е част от икономиката на целия ЕС, но освен с финансови механизми проблемите в сектора могат да бъдат решени и с гъвкави и съвременни методи, като мониторинг на нощувките, подобряване на транспортните връзки, даване на безплатен достъп на младите хора до културно-историческото наследства и други. Според проф.Стоян Маринов от Икономическия университет във Варна трябва да се помисли за хармонизиран протокол в прилагането на Зеления сертификат за всички европейски държави, да има дълъг гратисен период при прилагането на ограничителните мерки, който да даде възможност на бизнеса да реагира адекватно и да не изненадва туристите с мерките за влизането в страната. Той посочи, че за да бъде улеснен достъпът на туристи от други държави в ЕС би трябвало да се разработи унифицирана дигитална платформа за технологията за издаване и получаване на визи.

Обекти като археологическите резервати трябва да бъдат на специална държавна издръжка, която да гарантира и бърз достъп до тях, каза директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Иван Църов. Той даде за пример археологическия резерват Никополис ад Иструм, който се намира на два километра от международен пътен коридор, но от 40 години не е ремонтиран.

Няколко музея в България – във Велико Търново, Пловдив, Варна и Шумен, трябва да имат по-особени статути. Това каза преподавателят във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ проф. Пламен Павлов. „Трябва има някакъв ред и европейската практика трябва може да бъде много полезна„, добави проф. Павлов. Според него трябва да са ясни прерогативите. Другото нещо, което предложи проф. Павлов, е развитието на инфраструктурата.

Ролята на международното летище в Горна Оряховица е на един естествен портал за икономическия подем и растеж на регион Велико Търново. Това каза депутатът и член на парламентарната комисия по културата и медиите Димитър Николов.

Туризмът трябва да има силна еконасоченост, каза Полихрон Карапачов – експерт по туризъм, свързан с дивата природа. Имайки предвид невероятната природа, която България има, пред страната ни се отваря нов хоризонт. Според него, за да може да опазим това природно наследство и то да не бъде разрушено от туристическия натиск, трябва да се изградят едни фундаменти, които в момента липсват. Мониторингът е особено важен, изтъкна експертът. Също така трябва да има по-широки индикатори – като задоволеността от местните хора от туристическата индустрия.

Трябва да бъде обърнато внимание на самия процес, по който се създават туристическите продукти и начинът, по който се инвестират европейските средства. Това каза Галин Попов – основател на клуб ТАМ.  Много важно е да се има предвид, че хората, които идват като туристи в града, освен интерес за това да видят как сме живели преди години, имат голям интерес и към това да видят как живеем в момента.

Образованието трябва да бъде приоритет, каза Олга Манчева – преподавател в катедра „Туризъм“ към Стопанския университет на Великотърновския университет /ВТУ/. Тя се радва, че община Велико Търново планира да работи активно и по проектите, които ще започнат.  Манчева предложи всеки един проект да включва и позиция, в която да има възможност младите хора да практикуват и показват това, което са научили и да се надгражда. Другата тема, която тя повдигна, е че през последните четири години в специалност „Туризъм“ във ВТУ няма държавна поръчка.

Историческите възстановки популяризират туристическите обекти и събуждат интерес към различни периоди от миналото, според Стефан Проданов – преподавател в Стопанската академия в Свищов и основател на Групата за исторически възстановки „Първи Италийски легион“. По думите му в България има голям потенциал за развитие на възстановките и изрази надежда събитийният туризъм да се възстанови по-бързо след пандемията.

Българските туристически хижи се нуждаят от подкрепата на европейските фондове, за да бъдат ремонтирани и да станат още по приветливи, смята Георги Димитров, секретар на едно от най-старите туристически дружества в България „Трапезица – 1902“. По думите му след началото на пандемията българите са преоткрили природата и богатството на планините, а туристическите хижи са се превърнали в едни от най-посещаваните обекти.