site.btaПредставители на правителството, местните власти, НПО- сектора, учени, граждани и ученици обсъждаха климатичните промени

Двадесета дискусия, организирана от БТА, в рамките на инициативата й „Български гласове за Европа“

Оживена дискусия и много идеи: така накратко може да бъде обобщена конференцията „Български гласове за Европа: климатичните промени“, която БТА организира в Пресклуба си в Бургас в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа. Участваха представители на правителството, местните власти, НПО- сектора, учени, граждани и ученици.

По темата климатични промени имам едно важно послание –  Европа не може сама да промени климата на света, трябва й разбирателство с целия свят. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. По думите му за климата на земята няма никакъв смисъл от едностранни действия: „Европейският зелен пакт, ако не се превърне в световен, няма да промени с нищо световния климат“. Той посочи още, че кръгова икономика само в ЕС няма да повлияе с нищо съществено на климата на цялата земя. Подкрепа на ЕС за научни изследвания и иновации, свързани с климата и климатичните изменения, ако не се прилагат от целия свят, също няма да променят нещо особено. Без единство по темата по света, Европа ще губи още от своята конкурентоспособност и ще прибави още една криза в днешния ден.

 Генералният директор на БТА Кирил Вълчев открива конференцията

Когато бе представен Европейския зелен пакт, твърдях че това е не толкова климатичен план, а е една икономическа програма за устойчиво развитие, заяви евродепутатката Ева Майдел. По думите й днес в контекста на войната в Украйна и усилията за енергийна независимост от Русия, можем да твърдим, че зеленият пакт прераства в една геополитическа доктрина. Енергийните и икономическите политики вече не просто целят да намалят негативното въздействие върху природата. Те са обвързани с далеч по-пряко и непосредствено засягащата цел на Европа – да постигне енергийна независимост и в същото време самодостатъчност. За България е важно с увеличаването на геополитическото измерение на климатичните и енергийни политики да отчетем и промененият им фокус. Използването на местни енергийни източници става фактор от наистина първостепенно значение, каза тя.

Климатичните промени са една от глобалните кризи и ние много „решително“, за съжаление, вървим в тренда за превишаване на градус и половина глобално затопляна, което, според учените, е прагът, който няма да ни ангажира с много висока цена, каза във видеовръзка Борислав Сандов, вицепремиер по климатичните политики и министър на околната среда и водите.
В същия момент, посочи той, Парижкото споразумение прие таргет от два градуса, който да не бъде надвишен, и до 2050 г. да направим трансформация на дейностите си в бита, политиката, икономиката, селското стопанство, до 2100 г. да постигнем пълна декарбонизация. Но, в същото време, според научните доклади 2030-2032 г. е моментът, в който, ако не сме обърнали процесите, ще започнем да плащаме все по-серизона цена в числа, човешки живот, загуба на цели отрасли, изтъкна вицепремиерът. Затова, подчерта той, е важно да приоритизираме политики, свързани с овладяването, адаптирането към климатичните промени. Той отбеляза, че тази година в България има отново особено проявление на климатичните промени, което се изразява в сериозно засушаване. Наблюдава се и навлизане на нови инвазивни видове.

 Вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов

Руската агресия в Украйна на практика ни поставя пред задача да постигнем още по-бързо внедрявяне на по-високите цели за възобновяеми енергийни източници, които са част от енергийната, а оттам – и за националната и европейската сигурност, убеден е министър Сандов.

Надявам се и с подкрепата на държавата и финансиращите органи по оперативните програма да има по-активно сътрудничество и партньорство с местната власт за справянето с глобалното предизвикателство – промяната в климата, каза кметът на Бургас Димитър Николов. Той благодари за прекрасната инициатива на БТА, че Бургас е домакин на толкова важна тема, по която администрацията в града работи. Николов изтъкна, че от близо четири години в общината има много и различни инициативи в тази насока. „Ако това обаче не обхване широкомащабна национална политика и синергия между градовете, ще е безмислено“, коментира той.

 Кметът на Бургас Димитър Николов (вляво) и заместник-областният управител Пламен Янев (вдясно). Модератор на дискусията е Ива Тончева (в средата)

В Европа липсва реалистично, визионерско мислене, което да обхваща всички аспекти в борбата с последиците от климатичните промени, каза заместник-областният управител на Бургас Пламен Янев. По думите му климатичните промени са на фокус от дълги години, но досега липсва ефективност в тази посока. Според него се е подценил факторът в други сфери, като икономика, закриване на работни места, преструктуриране на отрасли. Държавата и общините до момента, в който цената на електроенергията не стана непоносим разход, не обърнаха достатъчно внимание за снабдяването по друг начин, освен чрез електроцентралите, каза Янев. Той коментира, че държавните институции са пренебрегнали до голяма степен климатичното влияние върху ерозията на бреговете.

И България, и Европа трябва да засилят климатичната дипломация и да обединят усилията с реални действия в международен план за обезпечаване с адекватно финансиране на реализирането на прехода към климатична неутралност, посочи бившият министър на околната среда и водите Ивелина Василева. Тя изтъкна, че е важно всички да бъдат информирани, да има активен диалог за рисковете и щетите от изменението на климата. В национален план според нея е добър сигнал, че има вицепремиер, който конкретно отговаря за тази политика. В същото време закъсняват финансовите инструменти, които да подпомогнат усилията в т.ч. и по оперативните програми, по фонда за модернизация и др., подчерта експертът. Тя посочи, че темата за изменението на климата, въздействието му върху хората, икономиката, развитието на държавата, обществото е тема, по която в последно време няма много дискусии. Василева цитира и данни от проучване миналата година, изнесени на Европейския съвет по външна политика, според които 85 на сто от българите считат, че темата за климата е важна, в същото време 76 процента не са запознати със зелената сделка.

Община Бургас провежда системни политики за опазването на околната среда, борбата с климатичните промени, включително намаляване на фините прахови частици, заяви проф. Севдалина Турманова, председател на сдружението „Регионален академичен център на БАН“ в Бургас. Климатичните промени са голяма заплаха за развитието ни като общество. Считам, че те едновременно биха били функция и от управлението на градовете, регионите, държавите, континентите, също и като функция от нашето собствено поведение като личности, заяви проф. Турманова. По думите й ролята на науката определено трябва да бъде водеща и ролята на учените би трябвало да бъде свързана с извеждането на конкретни проблеми за града, за региона, в който живеем. Ролята на науката трябва да е предлагане на обосновани решения след задълбочени проучвания и интерпретиране на данни, посочи Турманова.

 Проф. Севдалина Турманова

Община Бургас се стреми да поощри зеленото и екологично мислене на гражданите, заяви  заместник-кметът по „Стратегическо развитие и екология, дигитализация и адаптация към промените на климата“ при община Бургас Весна Балтина. Това се случва чрез открит дебат и повишаване на информираността на гражданите. Според нея промяната на нагласите, на мисленето и трансформацията ще дойде и ще бъде постигната, ако всеки човек си зададе въпроса как ще се отразят промените на всеки един човек, на децата му, на града му. Големите инфраструктурни проекти в общината, свързани с подобряването на околната среда – изграждане на анаеробна инсталация за преработка на биоразградими отпадъци, подновяването на градския транспорт, проекти за подобряване качеството на атмосферния въздух, подмяната на печките, са толкова важни, колкото и малките проекти за повишаване информираността на гражданите, каза Балтина. Тя изрази задоволство от избора на Бургас за този дебат, защото общината има опит в диалога с гражданите и пренасянето му от политическо на местно ниво.

За климатичната криза нямаме ваксина, каза Георги Стефанов, експерт по климатични промени, началник на политическия кабинет на заместник министър-председателя по климатични политики в Министерския съвет. Последните години живеем във времена на кризи – енергийни, здравни и прочие, които са все локални, каза Стефанов, но за климатичната криза нямаме ваксина и това предопределя желанието да се предприемат спешни действия, а прогнозите са доста мрачни. В България има един над тридесетгодишен дефицит на реформи в образованието, свързани с климатичните промени, липсват млади образовани хора в тази насока, смята той.

 Георги Стефанов

Влажните зони, климатичните промени са бъдещето на младите хора, които искат да намерят решенията, свързани с климатичната криза, каза Апостол Дянков, старши климатичен експерт в Световния фонд за дивата природа WWF-България. Всички трябва да намалим емисиите, решенията предстоят, но трябва да живеем в България и трябва да се съобразяваме с това, заяви експертът. На първо място той посочи работата с региони, които преминават енергиен преход. Бургас не е въглищен район, но има много индустрия – цялата петролна база, рафинерията, така че е важно накъде ще се тръгне в този регион при енергийния преход – дали към т.нар. зелен водород или други иновативни технологии за производство и съхранение на енергия – и най-заинтересовани от това са младите хора, даде пример Апостол Дянков.

Българската фондация „Биоразнообразие“ (БФБ) заедно с партньори разработват настолна игра Game Оn, която да привлече вниманието на младите към климатичните промени. Става въпрос за един забавен проект, който чрез различни игрови форми да увлече младите хора и да ги направи запознати с темата „Климатични промени“, съобщи Радостина Ценова от БФБ.

 Радостина Ценова, БФБ

Странджа е един огромен горски масив; ясно е горите какво значение имат за фиксацията и съхранението на въглерода, и не само това – горите са нашите „бели дробове“. Основната грешка, която може би ние като общество допускаме, пък и човечеството като цяло, е, че унищожавайки природата, не съзнаваме, че унищожаваме всъщност решението на климатичните промени, каза екологът Спас Узунов от Българската фондация „Биоразнообразие“.  По думите му природата е призвана да се справя с климатичните промени, защото те са част от естествения цикъл на Земята. Човекът и обществото, съвременната цивилизация, са причина тези промени да се случват много по-бързо и ефектите от тях да бъдат много по-силни – както за човека, така и за природата. Много важно е да опазим и защитаваме Странджа и цялото Черноморие, защото са важен елемент за справянето с климатичните промени. Нарушавайки целостта им, и заграбвайки все повече от природата, ние нарушаваме нейната функция да контролира климата, посочи Узунов.

 Спас Узунов, БФБ

Земеделието разполага с инструмент, който може да направи отглеждането на храна въглеродно неутрално. Почвите са единственият инструмент за това – не само да намалим, а и да започнем да складираме повече въглерод в почвите, отколкото отделяме, каза д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация за биологично земеделие „Биоселена“. Вече има инициатива наречена „Въглеродно земеделие“, по която работи Европейската комисия. Тя предвижда система за сертификация на фермите, които успеят да натрупат въглерод в почвата. Тези ферми ще получават подпомагане и допълнително финансиране, вероятно до края на годината ще е готов процесът, по който ще става това сертифициране, добави той. По думите му земеделието и свързаната с него хранителна индустрия са причина за 25% от емисиите на парникови газове и политиките трябва да насърчават производството на храни, с което се ограничават тези емисии.

Трябва да има повече часове в училище за изучаване на климатичните промени, каза доц. д-р Александър Димитров, ръководител на катедра „Екология и опазване на околната среда“ в университета „Проф. д-р Асен Златарев“ в Бургас. Той отбеляза, че климатичните промени се изучават, но чак във висшите училища. Според него обаче все повече трябва да се залагат такива уроци в началното, прогимназиалното и средното образование. Там обучението в момента е сведено до критичен минимум, посочи д-р Димитров.

Много е важно да се обърне внимание в училище на проблемите около климатичните промени. Няма как мерките, които ще се вземат от страна на институциите, да имат резултат без участието и информираността на младото поколение относно климатичните предизвикателства, последиците от тях и влиянието им върху човека и природата. Това смята Антон Гайдаров, ученик в Немската езикова гимназия (НЕГ) „Гьоте“ в Бургас. Според него съвместните усилия с институциите, организациите, Министерството на образованието и науката, са ключови за постигането на добър резултат по тази тема. Той и негови съученици от гимназията участваха в конференцията „Климатичните промени“, организирана от БТА. Нели Добрева, също възпитаничка на Немската гимнация каза, че темите за опазването на околната среда и климатичните промени са много важни и посочи, че младите са бъдещето, и ако информираността не започне сега, не се знае след време какво ще остане след тях. А и не е честно спрямо идващото поколение, изтъкна тя.

Вижте запис на цялата дискусия: