site.btaБорислав Антонов, участник в Конференцията за бъдещето на Европа: България може много повече

Борислав Антонов е един от представителите на българския парламент на Конференцията за бъдещето на Европа. Част е от политическа партия „Продължаваме промяната“ и е народен представител в 47-мото Народно събрание. Представлява българските граждани от 23-ти МИР София.
Йоанна Воденова от БТА разговаря с него в Страсбург на последното пленарно заседание на Конференцията бъдещето на Европа, която се състоя в края на април в Страсбург.

•  Споменахте, че сте сам сега тук – не сте с останалите членове на делегацията, защо е това?

По принцип, на Конференцията за бъдещето на Европа дойдохме цялата делегация още януари месец за сесията, с която започнахме всъщност Конференцията на ниво Национален парламент. Европейският парламент, където се случва Конференцията, е създал правила, според които от всяка държава членка на Европейския съюз има по четирима представителя от Националния парламент. В случая ние също бяхме четирима, които бяхме избрани. Честно казано идвам на тази сесия и от личен интерес до голяма степен, защото в момента имаме парламентарна ваканция. Заедно с колегите целим да защитаваме българския национален интерес, независимо от политическите различия у дома.

• На колко пленарни заседания сте присъствали до момента?

Не на всичките седем, защото първите две всъщност се случиха преди изборите (ноември 2021). Ситуацията в България със служебните правителства с неяснотата във вътрешен план относно политическата адженда не беше дала възможност да бъдат излъчени в 45-то и 46-то Народно събрание делегати. И ние се присъединихме януари месец всъщност с нашата делегация. Честно-казано е въпрос и на избор отделните народни представители дали могат да присъстват, защото виждате, че вътрешнополитическите проблеми на страната също са важни. За нас е важно да можем да гласуваме и в пленарна зала.

• Кои са останалите членове на делегацията?

Останалите членове са Деница Сачева от ГЕРБ, Станислав Анастасов от ДПС и Виктория Василева от ИТН. Идеята беше да представляваме, така да се каже, всички български граждани, да има известен паритет между управляващото мнозинство и опозицията, което е принцип в този тип делегации.

• Какво ви прави най-голямо впечатление в тази конференция?

Конференция сама по себе си е интересна. За пръв път е под егидата на френското правителство – идеята за тази Конференция не е скорошна, тя е на президента Макрон и не само на него, разбира се, в консенсус с другите държави членки в Европейския съюз. Идеята е, че Европейският съюз до известна степен, както се казва, беше в един балон, който е по-далеч от гражданите. Идеята на тази Конференция е именно да се скъси разстоянието между гражданите на Европа и европейските институции. Но също така и националните парламенти. Защо националните парламенти бяха един от компонентите на Конференцията?

Причината е проста – за да има всъщност по-голяма представителност на европейските граждани. Имаше представители на Европейския парламент, представители на Комисията, на Европейския съвет, на Комитета на регионите, на националните парламенти и, разбира се, най-важните представители на Конференцията всъщност бяха гражданите. Идеята на тази Конференция, която няма правно обвързващ характер за момента, е те да се произнесат по различните девет теми на Европейския съюз. Става въпрос за климатичните промени; става въпрос за европейската демокрация; става въпрос за върховенството на правото; става въпрос за Европейския съюз в света, тоест отношенията на Европейския съюз със света; става въпрос за здравните въпроси; за миграцията имаше панел, който беше представен от българските представители на гражданското общество. Може би изпускам някой от панелите, но те са девет.

Идеята е след това, доколкото разбирам, документите, които са плод на съвместната работа на различните компоненти на Конференцията, да бъдат споделени и да се види след 9 май как Европа ще продължава да работи.

Моето лично мнение, и това го казах още януари месец, когато дойдохме да представяме България, е, че гласът на България трябва да се чува в Европа. Гласът на България трябва да бъде ясен. Направили сме нашия, така да се каже, цивилизационен избор с членството ни в Европейския съюз и в други инициативи.

Като парламентарист, като човек, който е избран от българските хора да ги представлява тук на тази Конференция в Страсбург от компонента на националните парламенти, за мен е важно Европа да бъде за гражданите, по възможност със гражданите и това по някакъв начин да рефлектира по-дълбока демокрация.

От една страна е важна представителността. В смисъл такъв – възможно най-голям брой граждани да бъдат представени. От друга страна, винаги във всеки един процес на взимане на решения, били те политически или икономически, има нужда от ефикасност. Това го видяхме и с кризата в Украйна, където се наложи много бързо да се взимат решения на европейско ниво. виждаме го и с настоящата криза в България, която беше породена по повод снабдяванията с газ и която за момента касае две държави членки на Европейския съюз, но която би могла потенциално да касае и други. Това са само два примера за решения, които трябва да бъдат вземани бързо. Разбира се, трябва да има механизъм за взимане на такива решения. В същото време, дългосрочните интереси на Европа и на всички държави членки в нея включително България трябва да бъдат респектирани. Това е, което съществува на дневен ред. Така че ние сме тук, за да защитаваме интересите на нашата държава, на нашите граждани като българи, но сме тук също и за да покажем нашето приобщаване към това европейско семейство, с чиито ценности сме съгласни и чиито ценности избрахме като държава да следваме преди вече 16 години.

Как протича работата на делегацията на националните парламенти?
Съществуват компоненти, които са изцяло по тип компонент, тоест всички представители на национални парламенти се събират и дискутират различни предложения. А също така съществуват и работни групи, където всички компоненти са представени, тоест гражданите, националните парламенти, Европейският парламент, Съветът, Комитетът на регионите и т.н. Има компонент по европейска демокрация, има компонент по климатични промени и т.н. Работните групи са групи по теми с представители на отделните компоненти.

Какво се случи в първия ден от Заключителното пленарно заседание на Конференцията за бъдещето на Европа? Какво се обсъди?
Лека-полека със всяка следваща конференция се изглаждат разни различия и се стига до някакъв текст, който е възможно най-консесусен за всички. Ще се съгласите с мен – няма абсолютен консенсус, който да бъде възможен по всички въпроси на всички представители. За нас е важно като българска делегация да следим този процес, да подпомагаме с каквото можем, но най-важното е гражданите на Европа да кажат своето мнение. След това това мнение по някакъв начин да бъде част също от процесите, които се случват на ниво Европейски съюз, но и на ниво национални парламенти. Аз се надявам този процес да бъде достатъчно сериозен, да бъде достатъчно инклузивен, особено що се касае до по-малките държави като нашата, да зачита както европейските ценности, така и българския национален интерес.

Какво още бихте добавили?
Това, което бих добавил е, че България може много повече. България може да даде на Европа много повече. Разбира се, и Европа има какво да ни даде на нас като опит, като икономически възможности, дори в сферата на образованието, в сферата на политическото дело като цяло, бих казал. Тоест съществува възможност за подобряване на политическия процес в България и има примери на държави в Европа, от които можем да се поучим. Но най-важното е, че нашият девиз, който е на българския парламент, „Съединението прави силата“ е девиз, който България би могла да даде и на Европа. Исторически той идва от Белгия, когато е създадена Търновската конституция още в началото на Третата българска държава. Това е и правило, които бихме могли като парламентаристи да си наложим и в нашия национален парламент. Защото външно- и вътрешнополитическите процеси, както виждате, в момента са динамични и е важно да имаме колкото се може по-добър консенсус по важните въпроси. От друга страна, да не отстъпваме от националните си интереси.