site.btaРедица причини са в основата на осъдителните решения срещу България

Редица причини са в основата на осъдителните решения срещу България
Редица причини са в основата на осъдителните решения срещу България

В Австрия, Холандия, Норвегия за права на човека се говори още в училище, a България сериозно изостава. Това каза в интервю за БТА адв. София Разбойникова – член на УС на Фондация „Български адвокати за правата на човека“. 

Част от ангажимента на държавата е преводът и разпространението на решенията на съда в Страсбург (ЕСПЧ). Не трябва да се пропуска и адекватното обучение на студенти, магистрати и правоохранителни органи по правата на човека. Не е възможно да се постигне утвърждаване на ценностите, ако липсва разбиране на понятията за защита правата на човека и съдържанието на правата въобще, каза Разбойникова.

Според нея немалка част от констатираните от ЕСПЧ повтарящи се нарушения са поради липса на познаване на Конвенцията за защита правата на човека от страна на полицията, прокуратурата и съдилищата. В този смисъл отново-пропуснали сме 30 години адекватно обучение, посочи тя. 

Липсва анализът на причините за нарушенията и последователна политика в посока предприемане на съответни мерки за недопускането им, каза още адвокатът. 

Следва пълният текст на интервюто:


За 30 години Европейският съд по правата на човека е произнесъл близо 1500 решения срещу България. Над 700 от тях са осъдителни, 628 от тях са изпълнени, а около 170 са в процес на изпълнение. Как тълкувате тези цифри?

За 30 години България извървя немалък път в посока утвърждаване защитата на правата на човека. Благодарение на решенията на ЕСПЧ беше изменен Наказателно-процесуалният кодекс и беше въведен задължителният независим съдебен контрол върху постановленията за задържане под стража. След поредица оплаквания срещу безконтролната употреба на оръжие от страна на полицията в периода 2012-2016 г. бе изменено приложимото законодателство относно употребата на оръжие от полицията и военната полиция.

Други позитивни промени могат да бъдат отбелязани в областта на свободата на вероизповеданията - те вече се регистрират от съда, а не от държавната администрация. 

Бяха предприети мерки за справяне с лошите условия на задържане, пренаселеността, липсата на адекватни здравни грижи и режимите в местата за лишаване от свобода, на законодателно ниво се въведе забрана за нечовешкото и унизително отнасяне спрямо лишените от свобода. 

С измененията от 2020 г. на Семейния кодекс се въведе възможността за оспорване на презумпцията за бащинство при наличието на нови обстоятелства. Благодарение на решения на Съда в Страсбург бе отменена законовата разпоредба, допускаща налагането на забрана за пътуване в чужбина при наличието на неплатени данъчни задължения. Бе гарантирано правото на достъп до информация, което днес подлежи на ограничения само в строго предвидени хипотези. 

Притеснителен е обаче фактът, че под засилено наблюдение остават случаи по жалби, подавани и решени в последните повече от 20 г. Например групата от 33 дела с водещо решение "Великова срещу България", които касаят събития в периода 1993-2017 г. се отнасят главно до смъртни случаи, малтретиране, включително изтезания, и липса на навременна медицинска помощ по време на арест, полицейско задържане или изтърпяване на наказание лишаване от свобода, както и до липсата на ефективно разследване на тези събития. 

В едно от тези решения Съдът е констатирал, че неефективността на разследването се дължи на главно на факта, че Наказателният кодекс не криминализира като престъпление изтезанието. Под засилено наблюдение са решения по дела, по които ЕСПЧ продължава да констатира нарушения на забраната за нечовешко и унизително отношение към жалбоподателите в пенитенциарни заведения. Друг сериозен проблем, който продължава да не може да бъде решен, въпреки въвеждането на средство за получаване на обезщетение, е нарушаването на правото на гледане на съдебните дела в разумен срок. Имаме проблеми и в областта на защита правата на бежанците и мигрантите, макар и след водещи решения на ЕСПЧ заповедите за експулсиране вече да подлежат на съдебен контрол и задържането в домовете за временно настаняване на чужденци да не може да надхвърля 18 месеца.

Какво следва от решенията срещу България?

Част от ангажимента на държавата е преводът и разпространението на решенията. Не трябва да се пропуска и адекватното обучение на студенти, магистрати и правоохранителни органи по правата на човека. Не е възможно да се постигне утвърждаване на ценностите, ако липсва разбиране на понятията за защита правата на човека и съдържанието на правата въобще. Тук България сериозно изостава. В Австрия, Холандия, Норвегия за права на човека се говори още в училище.

Какво пропусна да направи страната ни за толкова години, за да сведем броя на осъдителните решения до минимум?

Немалка част от констатираните от ЕСПЧ повтарящи се нарушения са поради липса на познаване на Конвенцията от страна на полицията, прокуратурата и съдилищата. В този смисъл отново – пропуснали сме 30 години адекватно обучение. Липсва анализът на причините за нарушенията и последователна политика в посока предприемане на съответни мерки за недопускането им. Не са малко държавите членки на Съвета на Европа (напр. Обединеното кралство) където своевременно се анализира всяко значимо решение, а не само тези постановени срещу собствената държава, като целта е привеждане на националното законодателство и практика в съответствие с Конвенцията. За съжаление България трудно успява да преведе решенията, постановени срещу страна ни, какво остава за тези срещу другите държави членки. Липсва и санкцията (напр. под формата на включване в атестирането) от страна на държавата спрямо лицето, довело до осъдително решение (тогава когато то може да бъде ясно идентифицирано). Така обезщетенията се плащат от данъкоплатците, а съответния полицай, директор на пенитенциарно заведение, министър на вътрешните работи, съдия, прокурор може да расте в йерархията без решението да се отрази по никакъв начин на кариерата му. 

Имаме ли проблем с върховенството на правото, защото част от осъдителните решения са много показателни, а част от проблемите се повтарят? 

Проблеми има, но не считам, че имаме генерален проблем с върховенството на правото. Макар бавно и тромаво и невинаги в права посока България върви по пътя на утвърждаването на ценностите на Конвенцията. Факт е, че все по-малко са решенията, в които се констатира нарушение на правото на живот или забраната за нечовешко и унизително отнасяне. 

Излиза ли, че редица закони все още трябва да се променят?

Да. По всяка група дела, поставени под засилено наблюдение на Комитета на министрите, са посочени законодателните промени, предвиждани от правителството за отстраняване на констатираните нарушения.

Задължителен е анализът на всеки проектозакон от гледна точка на съответствието му с Конвенцията. За съжаление такава процедура е предвидена при внасяне на законопроект от Министерски съвет, но ако проектът се внася от група депутати анализ за съответствие не се извършва и това води до нови проблеми – напр. в решението по делото "Екимджиев" и др. от 2021 г. се констатират нови проблеми, свързани с използването на специални разузнавателни средства, въпреки измененията в приложимото законодателство след първото решение от 2017 г.

Делото "Колеви срещу България" - показател за какво е?

Делото Колеви е показател за това, че 33 години след началото на демократичните промени в страната все така нямаме ефективен механизъм за разследване извършването на твърдяно престъпление от страна на главния прокурор. Т.е. за липсата на възможност за независим контрол върху ключова фигура в съдебната система. Комитетът на министрите призова властите спешно да приемат мерки за намаляване на влиянието на главния прокурор в новия Висш съдебен съвет и прокурорската колегия, които ще бъдат избрани през 2022 г., за да се даде възможност за въвеждане на ефективна процедура за отстраняване от длъжност.

МП създаде работна група, която работи над различни идеи. Какво очаквате?

За съжаление съм скептична. Четейки резолюциите на Комитета на министрите човек остава с впечатлението, че често генералните мерки са непоследователни и непълни. Липсата на единна политическа воля, която да не зависи от наличието на парламентарно мнозинство, е причина в продължение на години да не се приемат ефективни реформи и настоящата политическа ситуация ме кара да смятам, че и сега нищо няма да се промени.

---------

Темата за човешките права бе във фокуса на част от дискусиите в рамките на  инициативата на БТА "Български гласове за Европа", която се изпълнява с подкрепата на Европейския парламент. 

 

 

/ИС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:57 на 16.08.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация