site.btaУчастници в дискусията „Български гласове за Европа“ в Скопие обсъдиха интеграцията на страните от Западните Балкани в ЕС (Обобщение)

Участници в дискусията „Български гласове за Европа“ в Скопие обсъдиха интеграцията на страните от Западните Балкани в ЕС (Обобщение)
Участници в дискусията „Български гласове за Европа“ в Скопие обсъдиха интеграцията на страните от Западните Балкани в ЕС (Обобщение)

Участници в дискусията „Български гласове за Европа“ в Скопие обсъдиха интеграцията на страните от Западните Балкани в ЕС и членството на Република Северна Македония в ЕС.  Форумът се провежда в националния пресклуб на БТА в Скопие, Република Северна Македония. С инициативата си „Български гласове за Европа“, изпълнявана с подкрепата на Европейския парламент, БТА търси гласовете и на българите извън пределите на страната. Събитието е част от дебатите на Конференцията за бъдещето на Европа.  

Българите в Македония поискаха бърза писта за членство на РСМ в ЕС. Ние искаме бърза писта за интеграция на Република Северна Македония (РСМ), каза Петър Колев, председател на Граждански демократичен съюз, по време на конференция „Български гласове за Европа“ . Той подчерта, че разрешаването на спорът между София и Скопие се явява спирачка пред по-нататъшната интеграция на Западните Балкани. Ако говорим за това как да трасираме този път към онова бъдеще на Обединена Европа, към която безспорно РСМ трябва да бъде част, може би първата задача пред ЕС, РСМ и пред България е изчистването на проблема с човешките права на българската общност в Македония, посочи Колев.  Той подчерта, че като българин, който е роден и живее в Македония, би бил изключително разочарован, ако ЕС, сложи печат на един от основните си принципи – спазването на човешките права, добави той. Ние като общност, заедно с албанската общност, сме най-силно убедени, че бъдещето на македонската общност е в Европейския съюз, каза Колев. 

Председателят на Националния комитет на Гражданския демократичен съюз в Северна Македония Георги Трендафилов  коментира, че без духа на добрата воля сътрудничеството винаги ще бъде обременено с усещането за измама, а договор има, когато и двете страни са доволни от договора. По думите на Трендафилов в македонското общество е имало очаквания, че „2017 година, членството в НАТО“ ще даде нов импулс на добрата воля и сътрудничество, но „това не е факт“.

Правителството в Скопие отказва да вдъхне живот на един двустранен договор, който има дългосрочни последици за стабилността и просперитета на Македония. Много просто, те не зачитат това, което подписаха еуфорично. Никой не ги е карал насила да го подпишат този договор. Въпреки еуфорията, която демонстрираха пред обществеността, този договор не функционира, коментира Трендафилов.

Според него в България евродепутати и депутати, независимо от политическата принадлежност, „гребат в една посока, а това е много важно, за да се  изрази една ясна национална позиция къде и как българският политически елит вижда ЕС в бъдеще“. Той допълни, че това е важно и за страните от региона които са в процес на преговори или почват да преговарят с ЕС.

Владимир Перев също настоя, че Европейският съюз не бива да отстъпва за човешките права, демокрацията е бъдещето на Европейския съюз. Ако говорим за визия, моята визия  е една щастлива, велика, обединена Европа, военно силна, военно подготвена, финансово силна и  почти единна в приемането на ключовите, важните решения за всички, подчерта Перев. 

Оптимист съм, че ако Република Северна Македония (РСМ) разреши своите проблеми с България ще може да започне истински и честни преговори за членство в Обединена Европа и така да върви напред, без омраза за бъдещите поколения, каза Владислав Тентов. 

Мисля, че пропуснахме много сериозно време за опознаване на хората от двете страни на границата, заяви журналистът Коста Филипов, дългогодишен кореспондент на БТА и БНТ в Скопие. Той настоя за връщането на кореспондентите на БНТ и БНР в Скопие. 

Евродепутатът Ангел Джамбазки, член на групата на Европейски консерватори и реформисти в ЕП, съобщи по време на форума, че министър-председателят на Албания Еди Рама ще направи изявление за разделяне на Албания и Република Северна Македония в процеса на преговори за присъединяването към ЕС. Джамбазки съобщи, че очаква това да се случи след следващото заседание на Съвета по общи въпроси на ЕС.

Колегата му Илхан Кючюк заяви в края на форума, че не подкрепя подобно разделение. Според него подобно предложение трудно ще намери подкрепа и за самия Европейски съвет. Той попита, ако се държи на аргумента, че България и РСМ са братски народи, как така оставяш брата си извън борда, а пускаш Албания? Той се обяви за присъединяването на целите Балкани, но подчерта, че всички държави имат различно ниво на интеграция и всички са започнали по различно време преговорите си за членство. Илхан Кючюк подчерта, че за Европа е важно, както да се консолидира в рамките на ядрото, така и да погледне извън своята география, извън своите 27 страни и да потърси възможности да се разшири. Според него, ако ЕС не погледне към разширяването си в Западните Балкани, трети сили ще се намесят. В международните отношения няма вакуум и този вакуум не се търпи от никого, добави евродепутатът.

Необходим е ефективен и бързо реагиращ Европейски съюз, каза евродепутатът Андрей Ковачев във видеоконферентна връзка по време на конференцията. Ако говорим за обща външна политика, ако говорим за отговор на глобални предизвикателства, пред които сме изправени- геополитически, сигурност, икономика, трябва да сме единни, каза още Ковачев. Задължително е да има промяна в Закона за българското гражданство, допълни Ковачев. Има над 120 хиляди македонски граждани в Република Северна Македония, които са доказали своя български етнически произход и са подписали декларация, че се чувстват българи. Повод за гордост е получаването на българско гражданство, каза още Ковачев.

Председателят на Комисията по културата и медиите и председател на парламентарната група на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов посочи, че движението на Европа на две скорости е вредно. Ако Европа има двойни стандарти и е на две скорости, тогава това да бъде заявено достатъчно ясно и от нас да не се изисква толкова, колкото от останалите, коментира депутатът.  В момента има една теза, която се прокарва - за взимане на решения с квалифицирано мнозинство в ЕС, и тази идея трябва да бъде внимателно обмислена, защото по-малките държави ще изгубят част от тежестта си. Моето мнение е, че Европа би трябвало да върви към някаква форма на федерализация, за да взима бързи решения и всички да сме равни, без да загуби националното си многообразие, каза още той. Йорданов добави, че скоро ще има избори за евродепутати и посочи, че ако тогава има нови европейски семейства и нови политически групи, то те ще са породени от неспособността на държавите в ЕС да се справят с кризи. 

По време на дискусията стана ясно, че европейските институции са силно ангажирани със започването на преговори с Република Северна Македония и Албания в рамките на френското председателство на ЕС. Дейвид Гиър, ръководител на делегацията на Европейския съюз в Република Северна Македония, каза: „Ние оценяваме усилията, които двете страни полагат, за да бъде постигнато това. Успехът ще е значим не само за тази страна, но и за Албания, а и за по-широкия регион и Европа. Предвид всички кризи и социално напрежение, имаме интерес да започнем този процес сега“.

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев отбеляза, че целта на дискусията е била да се даде възможност да бъдат чути българските гласове в Република Севера Македония.  По думите му особено важно е Република Северна Македония да се чувства като част от ценностите на ЕС, а най-голямата ценност е, че всеки гражданин на ЕС има еднакви права с останалите граждани. Друга голяма ценност е, че Европа има обща история, каза още Вълчев. Европа е общо пространство и трябва да се спре с парцелирането и деленето, допълни той. Точно България през 2018 г. предложи едно общо решение за целите Западни Балкани – за едновременно влизане на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Република Северна Македония, Сърбия, Черна гора, отдавна в Европа се води дебатът за Турция, а защо не и Грузия, Армения, Азербайджан, добави той. По думите му особено актуален е този въпрос за Молдова и Украйна. Трябва да се спре с лицемерната политика на полуразширявания с една или друга държава. България страда от тази лицемерна политика заради Шенген, защото се оказва, че свободното движение без гранични проверки не е за всички, посочи Вълчев. Страдаме от това, че отново парцелирано се одобряват плановете за възстановяване и устойчивост, добави Вълчев. Трябват еднакви правила за цялото пространство, а не различни „скорости“, каза още той.

Досега БТА организира 20 такива дискусии с участници във всички областни градове, където БТА има пресклубове, както и в Тараклия. Планира се такава дискусия и в Сърбия, посочи още Вълчев. През последните месеци са оформени 49 предложения, обединени в 9 теми с 320 конкретни мерки.

/ВН/

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:24 на 03.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация