site.btaВъзражда се българската керамика

Възражда се българската керамика
Възражда се българската керамика

Възражда се керамичното производство у нас, коментира за БТА майсторът грънчар Николай Йовков - бивш преподавател в Националната художествена гимназия за приложни изкуства в Троян.

След драстичния спад през 90-те години на миналия век, занаятът вече набира скорост. Открити са много частни цехове с по десетина работници, които ежедневно експедират продукция. Има конкуренция в бранша и всеки се стреми да направи изделията си по-красиви, посочи Йовков. Изработват се предимно предмети, ползвани в домакинството, като най-масово е производството на гювечи и гювечета. 

Връщането към глината е провокирано в голяма степен и от раздвижването на имотния пазар и нарасналия интерес към селските къщи, допълни художникът - керамик Стефания Кесарова. По думите ѝ, купувайки къщи, хората намират в тях стари вещи и предмети, които желаят да запазят и осъвременят. Цяла Европа се обръща към историческите си корени, към бита и полезните неща, посочи художникът.

"Керамичните изделия са земни продукти. В глината няма червеи, дори водата на хумата се пие. Глината е естествена суровина, затова се препоръчва да се храним в глинени съдове. Особено, когато е по-малко глазирана, понеже е хигроскопична, тя поема миризмата и дава специфичен вкус на храната", каза Кесарова. Според нея духаното стъкло и глината са най-безвредните и екологични суровини за производство на съдове. Работата с глина, освен че носи наслада, лекува и кожата, уверява творецът. 

Всяка керамика има свой артистизъм, видът ѝ се определя от живота на етноса, твърдят майсторите. Българската керамика е с топли цветове. Както носиите са различни, така и съдовете са с характерни особености във всеки край на България, но като цяло преобладават земни, пастелни тонове, сподели Кесарова.

Румънската керамика е с малко по-кафяви, понякога има и сини цветове, които при нас не се срещат, посочи Йовков. Според Куман Жеков - председател на Северозападната задруга на майсторите на стари занаяти, много сръбски грънчари са се учили в трънското село Бусинци и са пренесли стила на школата. Затова сега сръбски майстори творят съдове, близки до бусинските, каза Жеков. Той е последният официално произведен майстор на бусинската школа и, по думите му, единствен майстор на антична керамика у нас. По предложение на Европейската асоциация на музеите всички предмети, направени в работилницата му, са сертифицирани. Множество антики, попълнили колекции в Европа и други континенти, носят щемпела на българския майстор.

"Грънчарството се базира на центробежната сила. Слага се глината, ръцете винаги трябва да са мокри. Знаем притчата за свети Спиридон: Правил гърне, но не му се получавало. Разплакал се, сълзите се стекли и гърнето се получило. Затова винаги грънчарите имаме купа с вода. Първата манипулация е да центроваме глината, втората - да разширим и оформим дъното, и да направим един правилен цилиндър. Оттам се изработват и стомните, гювечите и т.н.", разкрива тайните на занаята Жеков.

На голямо търсене се радва и градинската керамика. Тя е пренесена от Западна Европа и католическия свят със завръщането на много българи оттам. "Емигрантите ,освен средства, донесоха и западна култура. Паралелно със строителството, хората започнаха да украсяват дворовете си. Градините им са декорирани с вази, делви, зайчета, щъркели, еленчета и други животни, което е характерно за католицизма", допълни Кесарова. 

Българската керамика намира добър прием в чужбина, увери Йовков. По думите му някои производители изнасят над 50 процента от продукцията си. След отлива в края на миналия век, вече има интерес и към изучаване на занаята. Кандидат -грънчарите са все повече, по тази причина и изпитите са по-сложни, доверяват старите майстори. Те са убедени, че занаятът им ще просперира, защото е атрактивен, достъпен и екологичен.

Предизвикателства и нови идеи за развитието на икономиката в България и ЕС бяха обсъдени на  конференция в рамките на инициативата на БТА „Български гласове за Европа“, проведена на 15 декември 2021г. в Пловдив - https://europe.bta.bg/

/ВД/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:28 на 28.09.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация