site.btaЧетири вида застрашени есетри има в българския и румънския участък на река Дунав, според експерт

Четири вида застрашени есетри има в българския и румънския участък на река Дунав, според експерт
Четири вида застрашени есетри има в българския и румънския участък на река Дунав, според експерт

Четири световно застрашени есетрови вида има в българския и румънския участък на река Дунав, три от тях са критично застрашени. Това каза за БТА Екатерина Войнова, старши експерт в програма „Опазване на видове“ към WWF - България.  Сред застрашените видове у нас са още кафявата мечка и черният лешояд. Най-честата причина популациите на животинските и растителните видове да намаляват в наши дни са директните разрушителни човешки дейности, обясни експертът. 

Есетра

Есетрите живеят само в северното полукълбо, а в Европейския съюз единствените популации на есетри, които се размножават естествено, са именно тези в нашия участък и само в тази река. Международният съюз за защита на природата и природните ресурси (International Union for Conservation of Nature, IUCN) класифицира есетрите като най-застрашеното семейство животни в света, обясни експертът. 

Заради черния хайвер и месото им есетрите са били улавяни в неустойчиво големи количества още от средните векове насам. Проблемът става особено сериозен с развитието на индустриалния риболов, а последният удар върху популациите на вида в Дунав е изграждането на язовира Железни врата, посочи Войнова. Тя допълни, че язовирната стена прекратява миграционния им път от обичайните 2000 км нагоре по течението до едва 800 км. 

Тревожно е, че все още съществуват планове за допълнителни язовири в нашия участък на Дунав, смята експертът. Тя алармира, че незаконният риболов продължава и застрашава оцеляването на едни от последните есетри в света, въпреки опитите на WWF да ограничи тази дейност. 

Войнова подчерта, че всеки биологичен вид е важен за това да има здрава и непокътната естествена среда. Всеки вид има функция и играе роля за здравето и ресурсите ни, за която дори не подозираме, добави тя.

Кафява мечка 

Кафявата мечка е друг вид, който се възстановява в целия ЕС, но в България популацията намалява. Данните от националния мониторинг показват намаляване на популацията от 411 през 2016 г. до 329 мечки през 2019 г. Няма данни за увеличаване на естествената смъртност при мечките и вероятно спадът се дължи на незаконни действия срещу тях, обясни Войнова. По думите й основен проблем е когато животните започнат да навлизат в населените места, да заплашват имуществото и понякога живота на хората, а решението обикновено е отстрела на мечката. 

Тези конфликти могат да бъдат предотвратени като се вземат мерки за ограничаване на достъпа на животните до човешка храна - със специални кофи за боклук, например, или с електропастири, смята Войнова. Тя отбеляза, че Спасителният мечешки отряд на WWF е поставил няколко такива и засега настъпленията на мечките в тези райони са сериозно намалели. 

Черен лешояд

Черният лешояд също е застрашен вид. Експертът припомни случаи на отравяне на няколко птици от вида в района на село Тича през март. Случаят разтревожи природозащитниците, защото именно край Тича през 2021 г. се излюпи първият черен лешояд за последните 30 години, отбеляза Войнова. 

Зад връщането на черния лешояд в българската природа стоят десетилетия работа на няколко организации от поне три държави. За минути обаче тези усилия бяха унищожени заради остарялата и опасна практика за поставяне на отровни примамки за хищници, която е и основната причина за изчезването на лешоядите в България, коментира Войнова. Тя уточни, че липсата на лешояди в българската природа е проблем, тъй като функцията им е да изчиства умрелите животни и така предотвратяват разпространяването на зарази. 

Причини за намаляване на видовете

Най-честата причина популациите на животинските и растителните видове да намаляват в наши дни са директните разрушителни човешки дейности, смята Войнова. По думите й такива дейности са прекомерният риболов, корекциите в реките, бракониерството, незаконното отстрелване на животни и др. Според нея българските власти, организации и граждани трябва да се противопоставят на тези дейности. Този месец се очаква първият доклад на WWF, който показва обема на регистрираните от институциите закононарушения в периода 2016-2020 г. Освен заключенията, които направихме, сме подготвили и списък с препоръки, които предоставяме на релевантните институции и върху чието реализиране ще работим в следващите няколко години, каза още Войнова. 

Европейските политики в опазването на околната среда и биоразнообразието ще са във фокуса на дискусията „Как да опазим природата: #БългарскиГласовеЗаЕвропа“, която Българската телеграфна агенция (БТА) организира в пресклуба си в Русе на 29 април, от 10:00 часа. Събитието ще се излъчва пряко в социалните мрежи на БТА във Фейсбук и Ютуб. Форумът е част от инициативата на БТА „Български гласове за Европа“, която се изпълнява с подкрепата на Европейския парламент. 

 

/ВД/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:28 на 29.09.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация