Генералният директор на БТА Кирил Вълчев, БТА Паралели: Трябва да пречупим мисленето си за медиите като за пазар
„Всекидневното търсене на средства се отразява негативно на медиите. Трябва да пречупим мисленето си за тях като за пазар. Това е от жизнена важност за обществата ни,“ заяви в интервю за подкаста #БТАПаралели генералният директор на БТА Кирил Вълчев. „Все едно да караш съдилищата и училищата да мислят непрекъснато откъде да вземат пари, за да си вършат работата. В това число аз слагам и медиите. Европейските институции с програмите си за финансова устойчивост са една добра възможност дори за частните медии,“ допълва той.
Това е и основната му теза, която отстоява и прокарва в публичното пространство при всяка дискусия за ролята и бъдещето на медиите, откакто е начело на Агенцията. Прави го отново и на 39-та конференция на MINDS, където изнася презентация на тема „Паралели за сътрудничеството на БТА с други информационни агенции“.
MINDS е събитие, което определено заслужава внимание. Името му говори достатъчно красноречиво за него. А асоциациите обикновено са верни. В по-широкия си смисъл то наистина дава поле на мисълта, защото участниците на него споделят опит, обсъждат идеи и отправят послания, на които се гледа сериозно. От друга страна, то е и игра, както и играта на думи, от която произтича абревиатурата, избрана за негово име. Става дума за играта на информационни съобщения, която е основно занимание и отговорност на събралите се. Тя носи както престиж и авторитет, така и непрекъснати предизвикателства и нововъзникващи технологии, които непрекъснато я променят.
По думите на генералния директор на БТА Кирил Вълчев това е „Г-20 на информационните агенции“ макар и техния брой да е малко по-голям от този на членовете в другия глобален клуб, използван за сравнение - 26. БТА е 22-ия поред член на организацията и когато кандидатства „имаше сериозна дискусия, агенция от бивша комунистическа държава, която при това е държавна, да се нареди в един клуб с Асошиейтед Прес, Ройтерс, Франс Прес, ЕФЕ от Испания и т.н,“ разказва той в подкаста БТА Паралели и допълва, че значението на наименованието MINDS се променя няколко пъти в зависимост от бързината, с която се развива света и се редуват технологиите за предаване на информация.
Вълчев подчертава, че информационната общност дебатира върху две основни гледни точки за модела на работа на агенциите и ние има с какво да се откроим като ефективен пример в това отношение. „Едната философия е чисто пазарната – към нея най-стриктно се придържат скандинавските агенции, които не са съгласни да предоставят нищо безвъзмездно, напр. обмен на новини и снимки, каквито договори ние имаме с 50 други агенции, защото те считат, че информационните услуги трябва да бъдат движени от пазара. Те даже не могат да разберат как така българите не са готови като тях да си плащат, за да се абонират за различни канали за информация,“ разяснява той.
„Другата философия е тази, която аз споделям – че информацията е като знанието в училище, т.е. ако обществата са готови чрез държавните бюджети да финансират училището, без това да пречи да има и частни такива, за да се изучава опитът от вчера, то в същото време защо това да не важи и за знанието за днешния ден, каквото са новините,“ изтъква като аргумент Вълчев. Историята на БТА показва, че тази философия е следвала от самото й създаване по царско време, продължила е през комунизма, и сега също трябва да бъде подкрепяна. И дава за пример силната й английска емисия, която до голяма степен формира и лицето на страната пред света и го прави много добре именно защото не е обвързана с директни постъпления. Затова „аз съм убеден, че в съвременния свят бъдещето е на това разбиране, за което говорим в момента.“
Според него в света на свободната размяна на информации – истински или лъжливи – тази философия работи добре и помага на Агенцията да устоява на предизвикателствата. „Ние имаме може би най-впечатляващата мрежа от кореспонденти – 43 национални пресклуба в България и чужбина. Няма друга държава с такова покритие в подкрепа на регионалната информация и на фона на общия разговор, който водим не само в MINDS, но и в други подобни организации, че регионалната журналистика умира.“ Въпреки това той е на мнение, че социалните мрежи в този случай могат да бъдат един допълнителен стимул за решаване на проблема, стига да не се възприемат за враг, а като платформи с практически неограничен обхват, Точно по този начин Агенцията използва деветте си профила в мрежите, за да усили собствения си глас и истинността на новините да стига до повече хора.
Със същото отношение се посреща и използването на Изкуствен интелект (ИИ) в работата й - БТА е там, където са и останалите големи агенции от MINDS. „Използваме го за обработване на информация и преводи“, посочи генералният директор на БТА, като уточни, че винаги има прочитане от редактор, който прави поправки и редакции. „Моето виждане е, че Изкуственият интелект трябва да бъде обграден от хората: в началото трябва да бъде журналист – няма как ИИ да бъде репортер – и винаги трябва да има редактор накрая“, посочи Вълчев. Той смята, че има сфери, в които ИИ не бива да бъде използван, например снимки и видеа.
В БТА вече има работна група за ИИ, чиято цел е до края на годината да подготви правила за използването му. Тези правила ще влязат в „Нашите правила“, правилата, които определят стандартите за информацията, подготвяна и публикувана от БТА (текст, образ, звук). Трите най-важни точки, които според Вълчев трябва да влязат в правилата на БТА за ИИ са: винаги последната редакция да е на човек; никога на снимки и видео; винаги да се посочва дали е използван ИИ.
В #БТАПаралели Кирил Вълчев за първи път коментира публично въпроса за евентуален втори мандат като директор така. „Ако бъда номиниран за втори мандат за генерален директор на Българската телеграфна агенция, ще приема.“ Той припомни, че до 27 ноември – два месеца преди изтичането на мандатът му - трябва да бъде избран следващият мандат. „Аз не искам да стоя без мандат тук. Ако парламентът го направи и ако бъда номиниран, защото това е процедурата, аз ще приема“, посочи още Вълчев.
Автор - Ива Тончева
Оператор - Красимир Михайлов
Монтаж - Габриела Теллалова