Бойчо Попов, #БТАПаралели: За мрежите под прицел, виртуалните компаньони и контрола над алгоритмите

Тази седмица германският Бундестаг излезе с любопитно и донякъде закъсняло решение. Председателката на неговата долна камара Юлия Кльокнер в интервю за агенцията ДПА обяви, че парламентът създава свой акаунт в TikTok. В разговора германският политик посочва като основни аргумент това, че TikTok е твърде голям, за да бъде игнориран. Дори напротив, парламентът е длъжен да се възползва максимално от възможностите не платформата, за да информира обществото за своите действия. По оценка на германските власти тя има 21 милиона активни потребители в страната и над 1,5 млрд. потребители в целия свят. Новината идва в момент, в който мрежата притежаваната от китайската компания ByteDance („Байтденс“), е обект на сериозни критики и дори забрани в отделни части на света. А в Съединените щати тече нов краен срок от 90 дни, в които китайския собственик има ултиматум от президента Доналд Тръмп да се оттегли, продавайки на западна компания. Но защо германският парламент избра да се появи в TikTok точно в този сложен геополитически момент за платформата? И в какво се превърнаха социалните мрежи като цяло? „Този въпрос има много аспекти и към него има няколко гледни точки. Трябва да имаме предвид, че въпросът с китайската собственост на TikTok наистина е определящият. А при тях съображенията за сигурността, които будят, са много основателни, защото китайските компании по техните закони са задължени да съдействат на китайските власти. Това означава, че във всеки един момент те могат да поискат информация от ByteDance („Байтденс“), достъп до потребителски данни, и тя ще бъде длъжна да ги даде. А това са всички потребителски данни, които можем да си представим, че платформата събира при това с информирано съгласие от потребителите.“ Коментира журналистът Бойчо Попов, който е отговорен редактор и наблюдател в дирекция „Икономика“ на Българската телеграфна агенция. С него разговаряме в подкаста #БТАПаралели за социалните мрежи под обществен натиск, пристрастяването към тях от младите и мерките за контролиран достъп до тяхното съдържание. Според Попов геополитическият контекст също неминуемо оказва своето въздействие в случая с реакцията срещу TikTok и е свързан с политиката, възприета в САЩ от президента Доналд Тръмп, която се превърна в т.нар. закон „Продай или забрани“. Колко е важен той за американската власт говори фактът, че законопроектът е одобрен на ниво Върховен съд на САЩ и не оставя никакъв друг избор на китайския собственик. „От друга страна, трябва да имаме предвид, че на няколко пъти Тръмп отложи произтичащата от закона забрана часове преди тя да влезе в сила, което може да е свързано с негова тактика да използва казуса като един вид лост в търговската война с Китай,“ допълва още журналистът. Въпреки проблемите, които изпитва TikTok в момента, Попов изтъква, че той отдавна се е превърнал в задължителен елемент на онлайн комуникацията. „И това съвсем не е случайно, защото хората и най-вече младите са там. Говорим всъщност за младежи на възраст между 18 и 24 години, които спадат към поколението Gen Z (поколение Z – бел. авт.) и прекарват изключително много време в тази платформа. Те не гледат новини, не четат вестници, дори онлайн не го правят, и затова примерът с Бундестага е наистина показателен, защото от него искат да присъстват там, където е бъдещият избирател. Всъщност, немските депутати осъзнават, че ако мълчат в TikTok, дават пространство в тази мрежа на инфлуенсъри, а понякога и на дезинформационни канали, които запълват тази ниша. Ако погледнем към самия Бундестаг това не е нещо ново, тъй като той има профили в абсолютно всички други социални платформи“.

водещ - Стефан Ковачев

оператор - Красимир Михайлов

монтаж - Емил Граничаров