Иван Лазаров, БТА Паралели: За свободата на словото, уроците по гръцки и японското ЕКСПО

Той тъкмо се връща от Япония. Бил е на „Осака Експо“ – едно от мащабните търговски изложения в света с внушителни размери и площ, приютила участието на 160 държави и организации. За него японците построяват цял изкуствен остров, като през 2025 г. се очаква то да бъде посетено от над 28 млн. души. Нашата страна също присъства със специален интерактивен щанд и се представя добре още от първия ден, привличайки опашки от посетители. „България показва своите традиции и култура. Те са много добре преплетени и съчетани със съвременния дигитален свят, тъй като се презентират чрез високи технологии. Япония е една много различна държава и когато човек я посети, излиза извън типичното европоцентрично мислене, което е типично за нашия континент,“ разказва за пътуването си репортерът на Агенцията Иван Лазаров в подкаста БТА Паралели.

Междувременно се подготвя за следващото си отпътуване - този път за по-дълго време. Солидният му опит на агенционен журналист му печели ново назначение като кореспондент на Българската телеграфна агенция в гръцката столица Атина от есента. Споделя, че за него агенционната работа е в основата на журналистиката заради правилото, което отрежда на репортера ключово място за получаването на новината. То е на терен, при източника. „Често агенциите предават първи дадена информация, след което другите медии я анализират и на тази база извличат някакви изводи. Даже метафорично мога да кажа, че новините се раждат в агенциите и БТА е чудесен пример за това,“ допълва той.

На въпроса дали социалните мрежи помагат на българската журналистика да е по-свободна, Лазаров отговаря, че сама по себе си тя е достатъчно независима и отново откроява агенционния подход като показателен за това. Водещо при него е, че той борави единствено с факти и ясно назовани източници. „Именно на това е подчинена и нашата работа в Агенцията. Ние спазваме принципите на бързина, точност, обективност на информацията, и най-вече на ясно посочен източник. Друг е въпросът някои журналисти как постъпват и какви професионални стандарти спазват при своята работа, но смело мога да заявя, че тук в БТА те се спазват,“ разяснява той. Не смята социалните мрежи за конкуренция. Според него те са по-скоро едно ново дигитално поле, което трябва да се използва от професията. Те могат да бъдат само от помощ, ако с тях се борави правилно и рационално и с разбирането, че са наш инструмент, а не нещо, с което трябва да се състезаваме.

Според Лазаров негативната вълна от подвеждащо съдържание, заливаща мрежите не би била възможна без идеалната среда, поднесена му от съвременните потребителски навици. В тях все по-отчетливо се настанява наивното и безкритично възприемане на информацията, което протича на принципа на консумация на бързата храна без излишна мисъл. „Моите лични наблюдения са, че понякога хората гледат снимката, четат заглавието, но малко  вникват истински в съдържанието. И другото, с което хората трябва да свикнат, е да сверяват една информация. Първата работа, като видят една информация особено в Интернет, е да я проверят дали е излязла и в други медии, които се ползват с доверие. Това е основен принцип и в нашата журналистическа работа, което ние правим ежедневно,“ препоръчва той.

Също така, едно съобщение заслужава доверие за достоверност само, ако се знае откъде идва, т.е. кой застава публично с името си зад неговото разпространение – посочени ли са институцията, човекът, постът, който заема и т.н. Ако вместо ясно назован източник присъства фразата „отлично запознат“, но безименен източник, тогава нещата са съмнителни.

/АБ/