Основният ресурс на БТА са хората, каза генералният директор Кирил Вълчев в Комисията по културата и медиите в Народното събрание
Основният ресурс на Българската телеграфна агенция (БТА) са хората. Това каза генералният директор Кирил Вълчев при представянето на отчета за дейността на БТА за 2025 г. на заседанието на Комисията по културата и медиите в Народното събрание. Докладът му включва информация за изпълнението на стратегическите цели на агенцията, развитието на кореспондентската мрежа, кадровата политика, международното сътрудничество и финансовото състояние на националната информационна агенция на България.
Комисията по културата и медиите в Народното събрание прие отчета за дейността на БТА за 2025 г. с пълно единодушие.
На заседанието присъстват също заместник генералният директор на БТА Евгения Друмева, главният секретар на БТА Юлия Соколова и директорът на дирекция „Финанси“ Йоана Петрова.
Председателят на Комисията по културата и медиите Антон Кутев откри заседанието и представи дневния ред, в който като първа точка беше включено обсъждането и гласуването на отчета на генералния директор на БТА за 2025 г., придружен от финансов отчет.
В началото на изложението си Кирил Вълчев благодари на народните представители за вниманието към дейността на агенцията. „Искам да ви благодаря, че първата тема на първото заседание на Комисията по културата и медиите след конституирането й е отчетът на Българската телеграфна агенция“.
Вълчев отбеляза, че БТА е институция с особено място в държавното устройство, тъй като има самостоятелен закон. По думите му функциите на Народното събрание по избора на генерален директор, определянето на бюджета и упражняването на контрол чрез годишните отчети са важен знак към българската журналистика.
Генералният директор посочи, че мотото на отчета за 2025 г. е цитат от св. Константин-Кирил Философ - „Бог е сътворил човека между ангелите и животните, като го отделил от животните с дара на словото и мисълта, а от ангелите с гнева и плътската похот. И кой към която част повече се приближава, към нея се приобщава към низшите или към висшите". Изборът е свързан както с провеждането на двадесетото издание на Световната среща на българските медии, така и с отбелязването на 1170 години от създаването на глаголицата.
По думите на Вълчев „ролята на медиите днес е съпоставима с ролята, която книгата и писменото слово са имали в миналото за предаването на знания и ценности, а медиите следва да бъдат разглеждани като обществено значима система, подобно на образованието“.
Кирил Вълчев представи отчета за дейността на БТА през миналата година чрез три форми – кратко резюме, визуална презентация и подробен преглед на изпълнението на стратегическите цели на Агенцията. Те са обединени около пет основни понятия – свобода, истина, знание, общност и памет.
По отношение на свободния достъп до информация Вълчев отбеляза, че 2025 г. е четвъртата година, в която съдържанието на БТА е достъпно безплатно след решението на Народното събрание от 2021 г. за премахване на платения достъп до новините на агенцията. Той отчете ръст в мултимедийното съдържание на БТА през последните години, като особено значително е увеличението на снимките, видеоматериалите и инфографиките. „Развитието на тези формати е ключово за достигането на информацията до различни аудитории“, каза още генералният директор.
Акцент в изложението беше поставен върху регионалната журналистика. По думите на Кирил Вълчев „около една пета от цялото информационно съдържание на БТА вече се формира от регионални новини“. Той подчерта, че през 2025 г. БТА за първи път е започнала системно да отразява заседанията на всички общински съвети в страната. „Нашите кореспонденти се стараят да отразяват тези заседания от начало до край, по всички точки“, допълни генералният директор.
Според него разширяването на кореспондентската мрежа е сред най-важните решения за развитието на БТА през последните години. Назначаването на втори кореспонденти в редица региони е позволило осигуряването на информационно покритие и през почивните дни, при отпуски и отсъствия.
Кирил Вълчев отбеляза също, че БТА вече присъства в девет социални мрежи. По думите му целта е надеждната информация да достига до възможно най-широка аудитория, включително до младите хора чрез платформи като TikTok, Instagram и Threads.
Към края на 2025 г. в БТА са работили 352 служители на постоянен трудов договор, както и 34 души по проекта за дигитализация на архивите, финансиран по Плана за възстановяване и устойчивост. Вълчев посочи, че кадровият профил на агенцията се е променил съществено през последните години. „Ако преди пет години между една пета и една четвърт от служителите са били пенсионери, то през 2025 г. всеки пети работещ в БТА е студент“, обясни той. По думите му Агенцията последователно привлича млади журналисти и инвестира в тяхното обучение чрез курсове, университетски програми и професионални квалификации.
„Основната инвестиция, която трябва да прави България, е в естествения интелект“, каза Вълчев, коментирайки развитието на изкуствения интелект в медиите. Според него технологиите могат да подпомагат журналистическата работа, но не могат да заменят репортера на мястото на събитието.
Генералният директор на БТА обърна внимание и на проблема с възнагражденията в медийния сектор. Той предупреди, че след значителното увеличение на учителските заплати разликата между възнагражденията в образованието и медиите се е увеличила чувствително. По думите му това поставя сериозни предизвикателства пред привличането и задържането на млади журналисти в обществените медии.
Като част от стратегическата цел „Истина“ Кирил Вълчев представи и новите вътрешни правила на БТА за използване на изкуствен интелект. Той посочи, че агенцията е сред първите медии, които са разработили подробна регулация за приложението на тези технологии в редакционната работа. Според приетите правила използването на изкуствен интелект е допустимо, но началото и краят на редакционния процес трябва задължително да бъдат под контрола на журналисти и редактори.
Вълчев подчерта още, че БТА продължава да следва консервативен подход по отношение на външното финансиране. По думите му Агенцията приема подкрепа единствено от институции и организации, в които България членува, както и от партньорски информационни агенции на принципа на реципрочността. Като едно от най-значимите постижения през 2025 г. генералният директор определи развитието на кореспондентската мрежа. От 14 кореспондентски бюра през 2021 г. БТА е достигнала до 43 бюра в страната и чужбина, а впоследствие е открито и бюро в Атина. По този начин агенцията вече разполага с присъствие във всички съседни на България държави.
Вълчев отбеляза, че през следващите години усилията ще бъдат насочени към откриването на нови кореспондентски точки в Тирана, Прищина и Сараево, както и към разширяване на присъствието в Кавказкия регион. Той отчете и разрастването на международното сътрудничество на БТА. Към края на 2025 г. агенцията има споразумения за безвъзмезден обмен на новини с повече от 50 национални информационни агенции по света. Сред партньорите са водещи агенции от Европа, Азия, Африка и Северна Америка.
„Това сътрудничество осигурява значителен информационен ресурс за българската аудитория и повишава международната видимост на България“, обясни Вълчев.
В сферата на културата той открои развитието на списание ЛИК, което през 2025 г. отбелязва своята 60-годишнина. Изданието продължава да се публикува ежемесечно и да бъде представяно във всички национални пресклубове на БТА в страната и чужбина. Сред културните инициативи на агенцията той посочи и създаването на шрифта ЛИК, разработен от Националната художествена академия по поръчка на БТА върху основата на буквите на учениците на светите братя Кирил и Методий.
По думите му все повече държавни институции започват да използват шрифта като част от своята визуална идентичност.
Представянето на отчета на Кирил Вълчев беше прекъснато от председателя на Комисията по културата и медиите Антон Кутев, който даде думата на министъра на културата Евтим Милошев. Заради ангажименти на министъра се налага да бъде изслушан по-рано от планираното в програмата, обясни Кутев.
След изказването на Милошев и отговорите на въпросите, зададени му от членовете на Комисията, продължи представянето на отчета за дейността на БТА през 2025 г. от Кирил Вълчев.
Генералният директор на БТА припомни, че според концепцията за развитие на Агенцията всяка новина трябва да бъде мислена и през погледа на близо два милиона българи, живеещи извън страната. „Трябва за всяка новина да се замисляме, че тя се чува от два милиона българи извън България“, каза Вълчев. По думите му БТА трябва да полага още усилия, за да представя пред българските общности в чужбина по-разбираема и полезна информация за процесите в страната.
Генералният директор отбеляза, че БТА е развила и специализирана емисия с новини за българите по света. Тя е започнала с 243 публикации, а през последните две години броят на новините е надхвърлил съответно 8000 и 9000. Благодарение на тази дейност БТА разширява информацията за българските общности зад граница, техните организации, училища, църкви, културни формации и изявени представители.
Вълчев посочи, че БТА продължава да развива Световните срещи на българските медии. Следващото издание ще се състои през октомври в унгарските градове Будапеща и Естергом. До момента участие са потвърдили представители на български медии от 29 държави, съобщи Вълчев. По думите му е необходимо България да има устойчиви механизми за подкрепа на българските медии в чужбина, за да се съхранява присъствието на българския език извън страната.
Като част от стратегическата цел „Памет“ генералният директор отчете приключването на мащабната дигитализация на архивите на БТА. Той съобщи, че са обработени над 5,2 милиона страници архивни материали до 2000 година, както и значителна част от фотографския архив на Агенцията. Кирил Вълчев обърна внимание и на модернизирането на архивохранилищата чрез средства по Плана за възстановяване и устойчивост. По думите му архивите на БТА вече се съхраняват при съвременни условия, които позволяват бърз достъп до съдържанието и дългосрочното му съхранение. Той отбеляза, че след приключването на проекта стои задачата да задържат част от младите специалисти, работили по дигитализацията през последните години.
В изложението си Кирил Вълчев се спря и на обновяването на сградата на БТА. Той припомни, че през 2025 г. е завършено архитектурното осветление на фасадата, а през декември е подписан договор по програма за енергийно обновяване на сградата. Проектът предвижда подобряване на енергийната ефективност, изграждане на фотоволтаична система и цялостно обновяване на пространството около централната сграда на Агенцията. Целта е БТА да постигне пълно самозахранване с електроенергия след реализацията на инвестицията, посочи генералният директор.
Той благодари на Министерството на финансите за осигуряването на необходимото национално съфинансиране по европейските проекти, по които кандидатства Агенцията. По думите му чрез сравнително ограничен национален ресурс БТА успява да привлича значително по-голямо външно финансиране.
Кирил Вълчев представи и инициативата „Българските места по света“, чрез която БТА работи за поставяне на паметни знаци и отбелязване на личности от българската история и култура извън страната. Сред реализираните проекти са паметни знаци, свързани с Алеко Константинов в Одеса, Любен Каравелов в Белград и Атанас Далчев в Солун.
Генералният директор на БТА обърна внимание и на инициативата „14 века България в Европа“, подкрепена от редица институции. Тя предвижда отбелязване на значими исторически годишнини до 2032 г., когато се навършват 1400 години от първото документирано споменаване на българската държава в европейски исторически източник. Като част от тази инициатива през миналата година започнало и отбелязването на 150-годишнината от Априлското въстание.
В края на изложението си Вълчев каза, че едно от непосредствените предизвикателства пред БТА е необходимостта от допълнителен капацитет за съхранение на данни заради увеличения обем от снимки, видео и дигитализирани архиви. Той изрази съжаление, че в бюджета за настоящата година не е предвидена възможност за увеличение на възнагражденията в БТА, но отбеляза като положителен знак запазването на средствата за обществените медии въпреки ограниченията в публичните разходи.
„Много е важно следващата година да се мисли за по-сериозен знак към българската журналистика изобщо“, каза Вълчев и подчерта, „че международното присъствие на БТА продължава да се разширява чрез развитие на кореспондентската мрежа и сключване на споразумения с национални информационни агенции по света“.
По думите му към момента Агенцията има договори за сътрудничество с над 50 национални информационни агенции. Целта не е само формален обмен на съдържание, а активно популяризиране на новини за България сред чуждестранните партньори. Вълчев посочи, че БТА вече разполага с кореспонденти във всички съседни на България държави, а следващите усилия ще бъдат насочени към по-нататъшно разширяване на присъствието на Балканите и в Черноморския регион. Той отбеляза, че регионалната журналистика остава едно от най-важните направления в работата на Агенцията. „Има места в България, където, ако не е човекът на БТА, няма да можем да узнаем навреме какво става там“, каза още Вълчев.
Комисията по културата и медиите в Народното събрание на заседанието си днес прие отчета за дейността на БТА за 2025 г. с пълно единодушие. В момента на гласуването в залата присъстваха 17 от членовете на комисията и всички те гласуваха със „за".
Репортер - Емануел Смърков
Оператор - Любен Младенов
Монтаж - Теодора Хиндалова - Стоянова
/ЛХ/