След 16 години гурбет в Италия учителка се връща в родния Вършец

Таня Иванова е от онези гастарбайтери, които се връщат в България след много години работа в чужбина. Тя е родом от град Вършец и е учител по професия. Завършила е начална и предучилищна педагогика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преди да замине за Италия около 10 години работи като начален учител в курортния град. През далечната 2002 година Таня, подобно на много други българи, заминава за чужбина заради ниски доходи и натрупани дългове. Първият път работи само 3-4 месеца и се прибира в родината, но след като вижда, че успява бързо да изплати заемите си, решава, че може да подобри стандарта си на живот и отново заминава за Италия. Взима неплатен отпуск от училището, където работи, и така започва нейното дълго пребиваване в Италия.  Пристига първо в Перуджа, а след това работи във Флоренция, където гледа възрастна жена. Не знае италиански език, но съдбата е благосклонна и попада на семейство, което ѝ помага да научи езика. Таня споделя, че с италианците, с които се е срещала, не е имала големи приятелски отношения, но винаги е получавала помощ. След Флоренция се мести в Рим, където за кратко гледа две деца. Отказва се от тази работа, защото ѝ става тъжно, че гледа чуждите деца, а не е до своето в България. Следва период, в който сменя няколко работни места, докато не попада на предложение за работа в шивашко ателие, където работи около 8 години. Извън учителската професия, хобито на Таня е шиенето. С горчилка тя си спомня за този период, защото вижда, че както в България, така и в Италия има фирми, които плащат осигуровки само за 3-4 часа, независимо от това, че се работи по 12 часа. Така за осемте години в шивашката фирма тя няма почти никакви осигуровки. Докато е в Италия, Таня става и преподавател в най-голямото българско неделно училище "Асен и Илия Пейкови", като основното му седалище е в Рим, но има и четири филиала - в градовете Нетуно, Ладисполи, Салерно и Кастилионе дел Лаго. Така тя не губи връзка с учителската професия. Доста са децата от български произход в Италия и благодарение на училището те научават поне родния си език, споделя още тя. През всичките години в Италия носталгията към дома на Таня и съпруга й Росен никога не ги е напускала. "Със съпруга ми никога не сме имали цел да оставаме тук. Всичко, което сме спечелили, е влагано в България и винаги сме имали намерение да се приберем. От 1-2 години обмисляхме да се приберем окончателно в България, тъй като стандартът на живот у нас и Италия почти се изравни и ако човек няма някакъв бизнес или нещо, което да го задържи, е безсмислено да се остава в чужбина", казва Таня. Съдбата е благосклонна и при последната им отпуска, през лятото на 2018 година, тя разбира от сестра си, че се освобождава учителско място в детска градина в родния й град. За един час е трябвало да вземе решение дали да приеме работата. Не го мисли много, защото отдавна е чакала такава възможност. Засега съпругът ѝ остава в Италия, но и двамата се надяват скоро отново да са заедно тук, в България. По думите й животът в чужбина също не е лесен и в последните години се наблюдава една трайна тенденция много българи да се завръщат обратно в родината. Затова си пожелава България да тръгне по един по-добър път. Видео - Любомира Филипова. Монтаж - Валя Ковачева.