Нова книга разкрива значимата роля на община Пловдив за развитието и модернизацията на града през периода 1886-1944 година

"Ролята на община Пловдив за развитието на града през периода 1886 - 1944 година" е заглавието на новия годишник на Регионалния исторически музей - Пловдив. Негов автор е Стефан Шивачев, историк и директор на музея, който пред БТА уточни, че книгата е плод на почти 10-годишен труд, през което време той се занимава задълбочено с проблематиката на местното самоуправление и най-вече в Пловдив. А на въпрос "защо точно този период" Шивачев отговори: "защото това е един период, през който развитието на града е оставено само на крехките възможности на местното самоуправление". Пловдив вече не е столица, както по време на Източна Румелия и по новия закон /от 1886 година/ всичко, което касае неговото развитие, като градоустройство, инфраструктура, пътища, улици, социални дейности, образование - е плод на работата на общината. За да се разбере какво е значението на този период за развитието на града, Стефан Шивачев дава един пример. През 1886 година Пловдив има 33 000 души население, той е един красив, но ориенталски град - няма градоустройствен план, няма водоснабдяване, канализация, няма образователна инфраструктура, няма социални дейности. В края на разглеждания период -1944 година, Пловдив вече е европейски град със 118 000 души, с канализация, с водоснабдяване, има градоустройствен план, електрифициран е, изградена е структурата на образованието. И всичко това е плод на дейността на общината, подчертава Шивачев. Първият значим проект, който се реализира по времето на кмета Христо Дюкмеджиев, е за водоснабдяването на Пловдив от Тъмришкия басейн в Родопите. Вторият му проект е създаването на градоустройствен план на града, който се довършва от следващите кметове - Димитър Свещаров и Христо Г. Данов. Това, по думите на Шивачев, е градоустройствен план, който дава съвременния облик на Пловдив, който и днес оформя територията на града. Този план великолепно съчетава история и съвременност, което и днес виждаме в Трихълмието, в квартал "Капана". Този план задава и европейското устройство на града с кварталите около центъра, но същевременно успява да съхрани автентичността на хилядолетния град. Един от следващите акценти на книгата е периодът по време на управлението на Христо Г. Данов, който развива една мащабна екологична програма. През 1892 година Пловдив има само една градина - Дондуковата градина, а седемте хълма са били голи и скалите им се нагрявали през летните горещини и така повишавали значително температурата в града през лятото. При Данов започва озеленяването на Бунарджика, на Сахат тепе, както и озеленяването на централните улици. Тази програма после е продължена и при кметове Иван Кесяков и Божидар Здравков, които създават парковата среда на Пловдив. Във връзка с първото световно изложение в Пловдив, през 1892 година се създава и Цар Симеоновата градина. През следващите години се реализират поредица от проекти, свързани с електрификацията на града. Така в края на 20-те години на миналия век електричеството заменя използваните до тогава и едва мъждукащи фенери в Пловдив. Голяма част от проектите за инфраструктурата са свързани с кмета Божидар Здравков, който изгражда дигите на река Марица, припомня Стефан Шивачев. До тогава всяка пролет реката излизала от коритото си и залива голяма част от града. Но най-значимото, което прави за Пловдив, твърди историкът, е изграждането на инфраструктурата за образованието. Със заем от 8 милиона лева Здравков изгражда сградите на 10 училища, голяма част от които се ползват и днес, сред които са "Христо Г. Данов" и "Кочо Честеменски". В период до 1944 година в Пловдив всички инфраструктурни проекти се реализират основно с усилията на местното самоуправление и се финансират чрез банкови заеми с презумпцията, че ще се изплащат и от следващите кметове, тъй като ще се ползват и от следващите поколения пловдивчани. Именно тези проекти поставят основите на съвременния Пловдив, за да можем да кажем днес, че Пловдив е европейски град, културна столица, че има своя облик, че е съхранил своето историческо минало и е град, с който днес можем да се гордеем, категоричен е Стефан Шивачев. Видео - Дима Шопова. Монтаж - Валя Ковачева.