Мобилен кабинет ще осигури безплатен високотехнологичен скрининг за очни заболявания в 29 малки населени места в страната
Мобилен кабинет ще осигури безплатен високотехнологичен скрининг, базиран на изкуствен интелект (ИИ), за очни заболявания в 29 малки населени места в страната. Инициативата е насочена към профилактиката на очното здраве и ранната диагностика на възрастово обусловена макулна дегенерация, диабетна ретинопатия и глаукома.
Информационната кампания „Виж очите си навреме“ стартира на 28 септември в Софийска област, посочи изпълнителният директор на Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването Мира Ганова на пресконференция за началото на кампанията. В столицата ще бъде разположен стационарен пункт, който ще функционира със записване по телефона. Мобилният пункт ще премине също през областите Плевен, Варна, Бургас, Стара Загора и Пловдив, допълни тя.
Кампанията е иновативна и не е правена до момента в страната, каза Ганова. Скринингът не е профилактика и не поставя диагноза. Той индикира проблем, който впоследствие да бъде потвърден или отхвърлен. Камерата е сертифицирана и неинвазивна – не разширява зеницата, а прави много детайлна снимка. Този детайл позволява на ИИ да разпознава потенциален проблем. Тя подчерта, че недостатък на ИИ е хипердиагностиката, но това прави изпускането на проблем невъзможно.
Оценка на резултата прави и експертен лекар, посочи Ганова. Той определя дали има нужда от последващи действия, или не. Скринингът започва в 10:00 и приключва в 16:00 ч. Първата стъпка е регистрация – попълване на кратък въпросник за здравословното състояние и подписване на съгласие за участие. Следва заснемане, което отнема около минута и половина. Резултатът от изследването може да бъде изпратен на имейл, за да се предостави на специалист при евентуален последващ преглед, допълни тя.
„Целта ни е всеки ден да преглеждаме около 100–120 души в София, Северозападна и Североизточна България“, каза председателят на Българското дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика проф. д-р Александър Оскар. Важно е възможно най-много хора да разберат, че има заболявания, които не трябва да бъдат пренебрегвани. Фактите показват, че тези заболявания са причина за 90% от необратимата загуба на зрението. По данни на Националната здравноосигурителна каса по-малко от половината хора знаят, че имат заболяване, а от тях половината реално се възползват от безплатното лечение. Причината за тези данни е слабата информираност. По думите на д-р Оскар пациентите не осъзнават рисковете, а много от тях вярват на предразсъдъци и не се доверяват на конвенционалната медицина.
В България има около 700 000 пациенти със захарен диабет, а много често първо очните лекари диагностицират проблема. От тях 250 000–300 000 имат някаква форма на диабетна ретинопатия, посочи д-р Оскар. Той обясни, че глаукомата започва безобидно и пациентите търсят помощ едва когато имат осезаеми проблеми със зрението. „Каквото отнема глаукомата, не може да се върне обратно“, заяви д-р Оскар.
Разходите за обществото от очните заболявания са здравни и социални, каза основателят на Българската асоциация по фармакоикономика (БАФ) проф. Генка Петрова. Социалната тежест се измерва по показател на Световната здравна организация и не измерва само колко струва, а какъв е реалният ефект от неработоспособността на пациентите. Макулната дегенерация е причинила 7% от общата загуба на производителност в България, според данни от проучване, проведено със съдействието на БАФ. Глаукомата е причинила общо 6674 години, в които пациентите са живели в нетрудоспособност, посочи Петрова. По нейните думи това е заболяване, което няма тежки медицински разходи. За макулната дегенерация здравните разходи са 9%, а социалните – 91%, добави тя. В световен мащаб загубата на зрение е довела до загуба на 33 милиона години, които са стрували над четири милиарда долара.
Резултатите показват, че ранното диагностициране на заболяванията е свързано с много сериозна медицинска, но и икономическа стойност, каза председателят на БАФ доц. Зорница Миткова. Данните от реалната практика позволяват да проследим при кои възрастови групи заболяването се среща най-често и при кои се открива на най-късен етап. Това дава възможност да използваме освен директните разходи, така и да преценим колко струва намалената работоспособност. От фармакоикономическа гледна точка въпросът не е колко ще струва този скрининг, а колко ще струва, ако не го проведем, посочи Миткова.
Кампанията се осъществява с подкрепата на Министерството на здравеопазването и се организира от Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването в партньорство с Българското дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика, Българската асоциация по фармакоикономика и спонсори.
Репортер - Сияна Димитрова
Оператор - Борислав Бориславов
Монтаж - Петър Кърпаров
/ИХ/