Липсата на политика по доходите и на стимули за потреблението е сред критиките на КНСБ към управленската програма на кабинета
В управленската програма не се залага необходимата степен на потреблението като основен фактор на растежа, каза президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров на пресконференция, на която бе представена оценката на синдикатите за управленската програма на кабинета „Радев“.
Има амбициозна програма, която дава правилна посока на развитие, но не изгражда социалния договор, необходим за нейното осъществяване, коментира Димитров и добави, че има някои много тревожни липси.
Инвестициите и износът също трябва непременно да бъдат допълнително стимулирани като фактори на растежа, за да може брутният продукт да расте и да вървим напред в конвергенцията му, обясни той.
Липсва политика по доходите, заяви още синдикалният лидер. Той коментира, че в програмата, която е над 200 страници, намеренията за доходите остават неясни.
Може да се очаква липса на инвестиции в хората, в общото потребление през домакинствата, което ще повлияе негативно на растежа в такава тежка среда, в която имаме предпоставки за продължаващ ръст на цените, посочи Пламен Димитров.
Все още има предпоставки за продължаващ ръст на цените, като той е обусловен най-вече от външни фактори, обясни президентът на КНСБ. Вече видяхме неочаквано за август ръст на инфлацията. Стимулирането на потреблението е императив, заяви той.
Имаме опасения за по-стръмна от възможната и необходимата фискална консолидация, която би охладила икономиката и създала риск за растежа, обясни синдикалният лидер. По думите му това създава рискове от рецесии.
Прекалено бързо свиваме разходите на целия бюджет, а това значи да влияем негативно върху потреблението на макрониво на правителствените разходи, добави той. Прекомерна и непремерена фискална консолидация, за да влезем в 3% дефицит, би довела до сериозни социални и икономически сътресения, обясни той.
От синдиката смятат, че в програмата фундаментален проблем е разминаването между мащаба на заявените цели и конкретността на механизмите и съответните мерки, както и недостатъчното включване на труда като пълноправен участник в икономическата и технологичната трансформация.
Според КНСБ управленската програма дава правилна посока за България по отношение на възстановяване на индустриалния потенциал, технологична модернизация, комплексните мерки за ограничаване на сивата икономика, има и заявки за развитие на образованието и по-достъпно здравеопазване. Позитивен ъгъл е и използването на метода „разходи-ползи" при изпълнение на национално финансираните публични инвестиции, където се приоритизират капиталовите разходи с висока добавена стойност, смята Пламен Димитров. Като позитивно може да се оцени и намерението да се завърши програмният период за финансирането на средствата по кохезионната програма на Европейския съюз в края на следващата година, добави той.
Ще настояваме националната индустриална стратегия да бъде приета най-късно до началото на следващата година, за да имаме представа как ще се развива тя, каза вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. По думите му тя трябва да върви заедно с национална енергийна стратегия, за да има предвидимост.
Ще предложим механизъм, който да подкрепя предприятията, и ще настояваме да е част от програмата, добави той. По отношение на новите заводи и технологии виждаме сериозна инвестиционна програма, която е изключително модерна, но е отдалечена във времето. Важно е да има междинни срокове в изпълнението, каза Атанасов.
Според директора на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любослав Костов липсват целеви стойности за индикатори. Обикновено, като се пише една управленска програма, се задават цели, обясни той.
Управленската програма остава без спомената насока за подобряване на уредбата за извънредния труд, каза вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов.
Репортер - Йоана Христова
Оператор - Борислав Бориславов
Монтаж - Петър Кърпаров
/ЛХ/