Списание ЛИК търси по-аналитичен поглед към културното ни минало, каза главният редактор на изданието Георги Лозанов
Списание ЛИК се намира в третия етап от своето развитие, в който основният му фокус е културната памет и необходимостта от по-аналитично осмисляне на близкото минало. Това каза главният редактор на списание ЛИК Георги Лозанов. Той говори в рамките на рубриката „Цената на успеха“ на празниците на изкуствата „Аполония“, където БТА представя 12-те броя на списание ЛИК, излезли от миналогодишното издание на фестивала досега.
„Този трети етап е етапът на паметта, на културната памет, защото започнаха да се чувстват сериозни дефицити на културна памет, особено по отношение на близкото минало, на комунизма“, посочи Лозанов. Според него една от основните трудности при осмислянето на културата от периода на социализма е силната политизация на оценките.
Има една силна политизация на оценката на културата от комунизма на базата на политическото мислене, което е черно и бяло: или се отрича, или се възхвалява, каза главният редактор на ЛИК. По думите му е необходимо да се търси по-сложен баланс, при който културните постижения от дадена епоха да бъдат оценявани самостоятелно, без да бъдат нито заличавани заради идеологическия контекст, нито възхвалявани заради него.
За всяко нещо чрез внимание и аналитичност да се види кое е постижение и кое не е, посочи Лозанов и отбеляза, че тази задача не е лесна и често е неблагодарна, но именно в това се състои една от важните задачи на списание ЛИК в настоящия етап от развитието му. Като пример Лозанов посочи броя на списанието, посветен на Георги Парцалев и Георги Калоянчев. Според него и двамата продължават да присъстват значимо в културната памет за периода на социализма, като особено интересна е промяната в начина, по който днес се възприемат техните образи.
„Двамата остават, защото са успявали да създават смях“, каза той. Като друг пример за необходимостта от различен поглед към историческата памет Лозанов посочи Априлското въстание. По думите му днес героите от въстанието могат да бъдат видени не само през традиционните героични клишета, а и като млади хора със своите мотиви, страхове и готовност да жертват живота си за свободата.
Този поглед позволява историческото събитие да бъде свързано и с днешното разбиране за свободата, коментира Лозанов. Той добави, че сега свободата не е горчива свобода, а е сладка свобода. Достатъчно е да гласуваш, така че да останеш свободен. Сега няма нужда от герои да вземат пушка, за да постигнат свобода, каза той.
Според него именно затова Априлското въстание продължава да има значение за съвременния човек, защото поставя въпроса как се отнасяме към свободата, когато тя вече не изисква героична саможертва.
„Но ние ще сме абсурдни, ако живеем във времето на сладката свобода и я загубим. Априлското въстание беше важен повод в това отношение да ни напомни“, каза главният редактор на ЛИК. Лозанов очерта и предходните два етапа в развитието на списанието. В първия ЛИК е бил своеобразен „прозорец към Желязната завеса“, през който до българската публика са достигали публикации за западната култура. След 1989 г. списанието навлиза в друг период, в който фокусът се измества към българската култура и отношенията ѝ със световната култура. Днешният етап, по думите на Лозанов, е свързан с необходимостта от възстановяване и аналитично осмисляне на културната памет.
Той отбеляза и своеобразното „летоброене“ на списанието от „Аполония“ до „Аполония“, което според него е свързано не с календарната година, а с начина на живот на българската културна общност, която преминава през фестивала.
В рамките на дискусията Лозанов коментира и броя на ЛИК, посветен на свети Иван Рилски. Той подчерта, че списанието не е религиозно издание, но се стреми да разглежда църковните теми и извън тесните рамки на църквата. По думите му е необходимо да се промени езикът на духовенството и духовниците да бъдат и интелектуалци, способни да присъстват в светската публичност и да отстояват своите ценности.
„Българското общество има голям дефицит от духовници интелектуалци, които да могат в светската публичност да отстояват своите ценности“, каза Лозанов. Според него религиозният разказ за света вече не е привилегирован в обществото на XXI век, а църквата не бива да се страхува да стане част от всекидневното мислене, защото така би могла да достигне по-близо до хората.
„Това са трудни разговори“, отбеляза главният редактор на ЛИК.
Репортер – Станимир Димитров
Оператори – Емил Александров, Емил Граничаров
Монтаж – Емил Граничаров
/АБ/