Бургас представи кандидатурата си за Европейска столица на културата 2032 на „Аполония“
Фондация „Бургас – 2032“ представи кандидатурата на Бургас за Европейска столица на културата 2032 в рамките на 42-рото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. Събитието бе част от рубриката „Цената на успеха“ и събра представители на културния сектор, местната власт и екипа, работил по кандидатурата на Пловдив за титлата през 2019 г.
На срещата присъстваха зам.-кметът на Бургас по културата Диана Саватева, изпълнителният директор на фондация „Бургас – 2032“ Руска Бояджиева, директорът на „Аполония“ Маргарита Димитрова, писателят проф. Георги Бърдаров, административният директор на Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ Весела Кондакова, както и Стефан Стоянов и Кирил Велчев от фондация „Пловдив – 2019“.
Директорът на „Аполония“ Маргарита Димитрова каза, че още миналата година, когато кметът на Бургас Димитър Николов я е поканил да обсъдят подкрепата на фондацията за кандидатурата на града, тя категорично е заявила готовност фестивалът не само да подкрепи инициативата, но и да участва с идеи. По думите ѝ титлата би била „изключително сериозна“ и важна за Бургас и целия регион, включително за малките населени места около града.
„Не знам „Аполония“ какво ще спечели, че „Бургас – 2032“ се представя днес тук, но фондацията със сигурност печели от това, че зад нашата кандидатура застава такава културна институция като фестивала „Аполония“, каза изпълнителният директор на Фондация „Бургас – 2032“ Руска Бояджиева.
Зам.-кметът по културата на Бургас Диана Саватева посочи, че кандидатурата на града е свързана с динамичен диалог с останалите 12 общини. Тя подчерта, че това не е кандидатура на администрацията или на кметския екип, а „кандидатура на общността“.
Писателят проф. Георги Бърдаров говори за ролята на културата в съвременния свят и за връзката ѝ с демографските процеси. Той отбеляза, че в България съществува тенденция културата да се „елитаризира“, въпреки че масовото образование, интернетът и технологиите са направили културното участие достъпно за много по-широк кръг хора. Според него масовизацията носи и риск от понижаване на критериите за качество.
Бърдаров отхвърли разпространеното виждане, че светът днес е непременно по-лош и безнадежден, като отбеляза, че според него настоящето е време на изключително големи възможности. По думите му културата има важна роля както за съхраняването на различията и традициите в глобализиращия се свят, така и за сближаването на хората.
Според писателя културата може да бъде и инструмент за преодоляване на демографската криза. Той посочи, че обезлюдените райони могат да привличат хора, ако разполагат с работещи институции в сферите на образованието, здравеопазването и културата. Като пример Бърдаров посочи Бургас, където по думите му развитието на тези три сфери през последните девет години е допринесло за привличането на млади хора и семейства. Той определи културата като един от лостовете за обръщане на демографските тенденции.
Кирил Велчев от Фондация „Пловдив – 2019“ подчерта, че Европейската столица на културата има „огромен потенциал“ и представлява много повече от културен календар. По думите му подготовката за титлата е дълъг процес, а едно от основните предизвикателства пред града е да обясни по разбираем начин на гражданите какви са възможностите, които инициативата предоставя.
Велчев отбеляза, че стойността на инициативата се измерва и с това, че тя подобрява града като място за живеене, създава нови пространства и ангажира бизнеса, културните оператори и гражданите. „Това е повече от национален проект, това е европейски проект“, каза той. Според него опитът на Пловдив показва, че инвестициите могат да генерират допълнителна икономическа стойност, а изоставени пространства да получат нов живот. Най-важният резултат според него е устойчивият процес, който остава след края на годината на титлата.
Стефан Стоянов от Фондация „Пловдив – 2019“ определи културата като един от механизмите за привличане на таланти и подчерта, че основното предизвикателство пред градовете е да привличат и задържат талантливите хора. Той посочи, че за България подобни европейски инициативи са възможност за по-голяма международна видимост. По думите му Пловдив е разглеждал кандидатурата за Европейска столица на културата като възможност да направи града по-познат. Титлата през 2019 г. според него е довела до значително международно позициониране на Пловдив, ръст на туристите и легловата база, развитие на нов бизнес и съживяване на изоставени пространства.
Стоянов определи като един от най-важните резултати промяната в самочувствието и имиджа на Пловдив – от намаляващ и слабо позициониран град към желано място за живеене, бизнес и туризъм. Той отбеляза обаче, че бързото развитие поражда и нови предизвикателства, сред които изоставането на инфраструктурата. Според него най-важна е устойчивостта, като дори самият процес на кандидатстване може да бъде полезен за един град, ако извърши необходимата работа по развитието си.
Административният директор на Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ Весела Кондакова отбеляза, че докато Пловдив е създал „Капана“ в процеса на превръщането си в Европейска столица на културата, Бургас вече разполага с развита инфраструктура. Тя посочи включването на гражданите, а не само на професионалните артисти, като един от белезите на успешната кандидатура на Пловдив.
Кондакова препоръча на Бургас да изгради ясни, прецизни и справедливи механизми за взаимодействие с културния сектор, тъй като при спечелване на титлата интересът от страната и Европа ще бъде голям. Тя предложи да бъде обмислен модел на културен институт, който работи с копродукции и селекция на съдържание, както и механизми за обмен на културни продукти с други региони.
„Фокусирайте се върху неща, които са реалистични“, препоръча Кондакова на Фондация „Бургас – 2032“, като подчерта значението на реалистичното планиране и на устойчивите механизми за развитие на културния сектор.
В рамките на събитието Чавдар Кенаров, директор на Българската асоциация на комуникационните агенции и член на борда на Art Directors Club of Europe, обяви победителите в конкурса за българско участие в Creative Express 2026, който тази година ще се проведе в Барселона. Победителите ще пътуват за испанския град през ноември. Темата на българския конкурс за участие в международния форум - Creative Express - Burgas 2026 бе „Лицата на Бургас“. На трето място са класирани два проекта - единият е на Божидар Богданов и Живко Боздански (Nobel Graphics), а другият - на Деница Райкова и Хани Сино (Huts). Второто място журито е отредило е за Дияна Пеева и Иван Желязков (Nobel Graphics). Победителите в конкурса Илона Здравкова и Симеон Кожухаров (Human) получиха грамотите си от Диана Саватева.
репортер - Ваня Сухарова
оператор - Емил Александров
монтаж - Емил Граничаров
/БТ/