Век след създаването си картината "Крали Марко" на Иван Милев гостува в родния му Казанлък

Сто години след създаването на творбата „Крали Марко“ на Иван Милев, изложба в музей „Ахинора“ в Казанлък разглежда символиката на образа и показва неизследвана до момента връзка с други творби на автора. Това каза за БТА уредникът на изложбата и главен уредник на казанлъшката Художествена галерия Катя Христова. Картината „Крали Марко“, която се съхранява във фонда на Софийската градска художествена галерия, ще остане в Казанлък до декември, а това е поредната експозиция, обогатяваща разказа за Милев в музея – дом на една от емблематичните му творби. 

В изложбата се фокусираме основно върху картината „Крали Марко“ и свързания с него епос и върху развитието на фолклорния му образ, но проучвайки историята около създаването на картината и това как образът на Крали Марко се е развивал във фолклористиката през годините, открих интересна връзка между три картини, създадени от Милев през 1926 година, разказа Катя Христова. Разглежданите картини са „Баба Марта“, „Шуми Марица“ и „Крали Марко“, а тръгвайки от етимологията на имената им и общия корен „мар“, който означава вода, проследих как тази свързваща нишка рефлектира върху въпросните творби, посочи тя. 

Катя Христова отбеляза, че 1926 година е една от най-важните за художника години. Тя започва с особено високо признание за него, а именно награда и парична премия в размер на хиляди лева от Министерството на просвещението за „декоративната му работа“ „Божа майка“. През март същата година четири творби на Милев са включени в голямата изложба на българското изобразително изкуство, подредена в Общинския дом в Прага, което е и единственото представяне на художника извън страната приживе. Отново през 1926 година Иван Милев е приет за член на дружество „Родно изкуство“ и през май негови творби са включени в седмата годишна изложба на Дружеството, която е представена в Постоянната художествена галерия на Тръпко Василев. 

„Намираме се в музей „Ахинора“ и е важно да споменем, че през същата 1926 година Иван Милев идва в родния си Казанлък, за да дари на Музея за старинни изкуства именно творбата „Ахинора“, създадена от него година по-рано“, допълни Катя Христова и отбеляза, че това е друга интересна препратка в показаната експозиция. 

В основата на изложбата „Към Иван-Милевия „Крали Марко“ е и един текст на Дечко Матеев от 1972 година, от който научаваме за за срещата му с Иван Милев през 1924 г. в Борущица и желанието на художника да изрази „на платно поверието за стъпката на Крали Марко на Бузовото кале“, разказа още уредникът. По думите и в казанлъшкото село Бузовград помнят легендата и има основания да се вярва, че в картината си Милев е изобразил именно нея. 

В експозицията е включена и оброчна плочка от светилището при село Виден, предоставена от казанлъшкия Исторически музей „Искра“. Чрез нея проследяваме развитието на композиционното решение в картината на Милев, обясни Катя Христова. Тя допълни, че това е препракта и към иконописта и показва, че въпросното композиционно решение за изобразяване на конника от античността се преплита с християнството и успява да навлезе и в съвременното изкуство в 20-те години на 20 век. 

Посетителите на изложбата могат да видят и прочит на определени фрагменти от картината. „Това е само един от възможните им прочити, но той дава повод за анализ и по-ясно фокусиране върху различните детайли от творбата“, посочи Катя Христова. Тя отбеляза, че този неин прочит произлиза от една от многото песни за Крали Марко, в която е описано как е бил облечен, как е изглеждал конят му, като описанието кореспондира с различни елементи от картината на Милев. „Важен сюжет е, че Крали Марко, описан в песните и рисуван от много художници, при Иван Милев е пресъздаден съвсем различно и откриваме автопортретни черти в него“ допълни тя. 

Репортер и оператор - Ралица Стефанова
Монтаж - Силвия Пешева
/ТП/