Кураторката Койо Куо събира посмъртно 110 автори и колективи в изложбата „В минорни тоналности“ на Венецианското биенале

Сто и десет художници, творчески дуети, колективи и организации, ръководени от артисти, идващи от различни географски региони вземат участие в 61-вото Международно художествено изложение на Венецианското биенале „In Minor Keys“ („В минорни тоналности“) на Койо Куо, което се провежда от 9 май до 22 ноември във Венеция. Изложението е реализирано посмъртно след кончината на кураторката през май 2025 г., като Венецианското биенале, с подкрепата на нейното семейство, решава да осъществи вече разработения от нея проект.

Куо е назначена за художествен директор на отдела за визуални изкуства през ноември 2024 г. и до смъртта си успява да изгради основната рамка на 61-вото изложение – определя заглавието и концепцията, избира художниците и произведенията, авторите на каталога, визуалната идентичност и архитектурата на изложбените пространства и започва работа с поканените участници. Реализацията продължава екипът, избран от нея – Гейб Бекхърст Фейхо, Мари-Елен Перейра и Раша Салти като съветници, Сидхарта Митър като главен редактор и Рори Цапайи като научен асистент.

КОНЦЕПЦИЯТА

„В минорни тоналности“ изхожда от идеята за засяване на семена – както Куо определя кураторския процес, така и самото изложение е замислено като пространство, в което художествени практики, идеи и хора се срещат и пораждат нови връзки. Концепцията се оформя особено ясно по време на работната среща на екипа в Дакар през април 2025 г. в RAW Material Company – културния център, основан и ръководен от Куо. Там екипът картографира художествени практики и открива между тях резонанси, близости и синхронности, от които постепенно се оформят мотивите на изложението – омагосване, засяване на семена, споделеност и генеративни практики, които създават общност.

Куо търси връзките между художествени практики, които могат да бъдат разделени от огромни разстояния, но споделят сходна изобретателност, материали, идеи и отношение към света. Така изложението разширява т.нар. релационна география на срещите на Куо с художници през целия ѝ живот.

За разлика от традиционния модел на голяма международна изложба, „В минорни тоналности“  не е организирано в отделни тематични секции. Вместо това концептуалните мотиви преминават подповърхностно през различните художествени практики и създават своеобразна композиция от взаимно свързани пространства. Сред тях са „Светилища“, „Процесии“, „Училища“ и „Почивка“.

ПРОСТРАНСТВАТА

Мотивът за „Светилищата“ е въведен в зала „Чини“ в Централния павилион и е свързан с творчеството на двама художници, които Куо определя като ярки създатели на светове – Иса Самб (1945–2017) и Бевърли Бюканън (1940–2015). Самб, художник, поет, драматург и съосновател на колектива Laboratoire Agit’Art в Дакар, е дългогодишен ментор и вдъхновение за Куо. Бюканън е представена с практиката си, която чрез антимонументални подходи към ленд арта и публичната скулптура изследва паметта, местата и общностите.

„Процесията“ е вдъхновена от карнавалните хореографии и афроатлантическите събирания. Тук зрителят не е просто наблюдател, а е поканен да стане част от тълпата. Мотивът позволява на художниците да поставят под въпрос архиви и канони, да преосмислят утвърдени символи и да развенчават доминиращи разкази.

„Училищата“ са представени като екосистеми, свързани с местните си територии, но същевременно транснационални – пространства за учене, срещи, споделяне на знания и възстановяване, които запазват автономност спрямо пазарните сили. В тях изкуството се преплита със социалната отговорност и колаборативната практика.

Мотивът за „Почивката“ въвежда теми като плантациите, колониалното заселване, екологичните бедствия и геоложката памет. Креолската градина и дворът се превръщат в реални и метафорични пространства на самодостатъчност, повторно свързване и взаимодействие с нечовешките форми на живот. Мултисензорните инсталации насърчават посетителите да забавят темпото, да съзерцават и да се вслушват, като изложението се отдалечава от енциклопедичния стремеж да обхване всичко.

Важна роля в концепцията имат и литературните препратки, сред които „Възлюбена“ на Тони Морисън и „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес. Куо открива в тях идеи за праговете между различни светове и времеви измерения, както и за магическия реализъм, който според нея задълбочава емоционалното въздействие.

Особено място заема и програмата от пърформанси, в която тялото е представено като място на знанието и паметта и като носител на колективна съпротива и изцеление. В Джардини се провежда процесия на поети, вдъхновена от „Poetry Caravan“ – пътуването на Куо с девет африкански поети от Дакар до Тимбукту през 1999 г. Проектът отдава почит на паметта на кураторката и на традицията на гриотите – пазителите на знанието и разказването на истории.

Пространственият дизайн на изложението е поверен на Wolff Architects от Кейптаун, избрани от Куо в началото на 2025 г. Архитектите поставят акцент върху прага като трансформиращо пространство и портал към алтернативни начини на разбиране и преживяване. В Централния павилион и Арсенале преходите между отделните пространства са обозначени с широки индигови знамена, които достигат до гредите и пода.

КАТАЛОГ В ДВА ТОМА

Кураторската концепция на Куо е отразена и в официалния каталог „В минорни тоналности“, който е в два тома – единият е посветен на международното изложение, а другият на националните участия и съпътстващите събития. За всеки от 110-те участници са отделени по четири страници с текст и материали от процеса на работа. В каталога са включени текстове от над 100 автори, осем оригинални есета и пет литературни „Призовавания“ от Кен Бугул, Теджу Коул, Натали Диас, Фрида Екото и Абдалджауад Омар.

Визуалната идентичност и дизайнът на каталога са създадени от Клариса Хербст в сътрудничество с Алекс Зондерегер. Основата е японското понятие komorebi – ефектът на променящата се светлина, която преминава през листата на дърветата. Нюансите на сивото и тоналните градиенти се използват върху плакати, обозначения и текстилни знамена, като целта е да се съчетаят яснота, ефимерност и усещане за природни и космически процеси.

Сред акцентите в организацията на 61-вото издание е и устойчивостта. От 2021 г. Венецианското биенале прилага план за намаляване на въздействието върху околната среда. Сред мерките са използването на възобновяема енергия, намаляването и рециклирането на материали, повторното използване на изложбени конструкции, предлагането на местни и вегетариански продукти, оптимизирането на логистиката и използването на транспорт с ниско въздействие върху околната среда.

Според президента на Венецианското биенале Пиетранджело Бутафуоко изложението е израз на радостта от автентичното изкуство и от връщането към човешкото измерение. Той определя идеята за „засяването на семена“ като ключова за начина, по който Куо разбира кураторската практика. По думите му изложението е пропито с духовност и усещане за свещеност и поставя човека, Земята, тялото и сетивата в центъра, като отправя послание за връщане към автентичността и простата радост от непосредственото преживяване.

61-вото Международно художествено изложение на Венецианското биенале продължава до 22 ноември 2026 г. Церемонията по връчването на наградите е насрочена за същия ден. В това издание няма да бъдат присъдени „Златни лъвове“ за цялостно творчество, тъй като Койо Куо не е имала време да определи носителите им.

Репорер и оператор - Ваня Сухарова
Монтаж - Крис Пандев

/ЛХ/