Ритуално замесване на богородичен хляб се състоя в храма "Успение Богородично" в Кюстендил

Ритуално замесване на богородичен хляб се състоя днес в централният храм "Успение Богородично" в Кюстендил. Събитието е част от културния форум „Панагия – Въздигане на хляба“, който се провежда в Кюстендил от 2008 година. Празникът Успение на Пресвета Богородица е и официален духовен празник на община Кюстендил с решение на Общинския съвет от миналата година. През тази година черквата "Успение Богородично" отбелязва 210 години от изграждането си.

По традиция в навечерието на Голяма Богородица в Кюстендил се представят ритуалното замесване на богородичния хляб и изпичането му в подница. Обредните действия наподобяват църковно тайнство – освещават се житото и предметите, използвани в ритуала, а участниците изпълняват всички действия в мълчание. По-възрастните жени предават знанията и уменията си на младите момичета, като така съхраняват традицията, разказа пред БТА доц. д-р Екателина Керемидарска.

„Днешният ден е свят ден за всяка българска жена, защото се прави замесването на богородичния хляб, който утре ще бъде осветен и представен пред кюстендилската общественост. Това е свещен ритуал – самото замесване е изпълнено с тайнство, което трябва да следва своя ред“, каза етнологът доц. д-р Керемидарска.

В замесването по традиция участват възрастна жена и младо момиче. Брашното трябва да бъде приготвено от първото ожънато жито през годината, а пшеницата предварително да е осветена в храм. Брашното се пресява през три сита, за да бъде пречистено, а тестото се замесва с т.нар. „мълчана вода“, донесена в пълно мълчание от извор или аязмо.

Обичаят „Панагия – Въздигане на хляба“ се изпълнява на 14 август, в навечерието на Успение Богородично. Освен замесването с осветено брашно и мълчана вода, той включва украсяване на питата с тестени фигури и символи. Хлябът се изпича в подница и се извършва обред по неговото въздигане и благославяне.

Днес, преди замесването на ритуалните хлябове, Велбъждският епископ Исаак, втори викарий на Софийския митрополит и български патриарх и архиерейски наместник на Кюстендилската духовна околия, отслужи молебен за здраве и благословение на кюстендилци и гостите на града. 

„Хлябът е насъщният, който ни е даден от Бога и всеки ден го просим от Него с Господната молитва“, каза епископ Исаак. По думите му хлябът е храна за тялото, но човек има и душа, която също се нуждае от храна, а това е вярата в Христос.

Ако оприличим нашия живот на хляба, то неговите съставки вместо мая, сол и вода ще бъдат вярата, надеждата и любовта. Вярата трябва да бъде искрена и нелицемерна, надеждата и упованието са в Бога, а любовта е сред най-важните Божии заповеди – да обичаме Бога и ближните си като себе си, защото от любовта произтича всяка друга добродетел, посочи Епископ Исаак.

Днес ще се състои и детско ателие „Златен хляб“, а по-късно в залата на Възрожденското училище в Кюстендил ще бъдат открити изложбите „210 години храм „Успение Богородично“, „Образи на светостта в кирилските печатни книги XVII–XIX в.“ и „Символи на вярата от „Успение Богородично“. Показан ще бъде и документален филм за съборния храм.  Денят ще завърши с празнична вечерня с петохлебие в черквата, посветена на Божията Майка.

репортер, оператор и монтаж - Елица Иванова

/БТ/