Бронзови статуетки, скулптури и епиграфски паметници от фонда на Националния археологически музей-БАН са в изложбата „Забравените божества"
Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) представя повече от 200 артефакта от собствените си фондове в изложбата „Забравените божества“, която ще бъде открита на 6 август и ще остане достъпна за посетители до 17 януари 2027 г. Това съобщиха на пресконференция директорът на музея доц. д-р Христо Попов и кураторите Калоян Праматаров и Чавдар Чомаков.
Изложбата включва 213 експоната, открити на територията на днешна България и съхранявани в колекциите на НАИМ-БАН. Директорът на НАИМ-БАН доц. Попов припомни думите на княз Фердинанд при откриването на първата музейна експозиция през 1905 г., че този музей е национален трезор. Още от създаването си в края на XIX век като отдел към Народната библиотека, а по-късно като самостоятелен национален музей, институцията изпълнява именно тази роля – да бъде съкровищница, която пази археологическото наследство на България.
Изложбата представя едни от най-значимите предмети от фондовете „Праистория“, „Античност“, „Средновековие“ и „Каменни паметници“, но същевременно показва и огромната работа на нашите реставратори, защото много от тези артефакти изискват сложна консервация, за да могат да бъдат експонирани, каза директорът на музея доц. Христо Попов.
По думите му изложбата е изцяло изградена с експонати от фондовете на НАИМ-БАН и не включва предмети от други музеи в България или чужбина. Попов отбеляза, че в музейните фондове се съхраняват над един милион експоната, а ограниченото пространство на постоянната експозиция не позволява те да бъдат показани пред публика. Именно това е една от причините за организирането на временната изложба.
Директорът благодари на екипите, които са работили по проекта през последните осем месеца. Той съобщи още, че към изложбата е подготвен каталог на български и английски език, който ще бъде представен на откриването на експозицията.
Кураторът гл. ас. д-р Калоян Праматаров обясни, че повечето от експонатите в изложбата са постъпили във фонда между края на XIX век и края на Втората световна война, макар че има и находки от по-нови археологически разкопки.
Сред акцентите са антропоморфните съдове от къснонеолитния обект в местност край село Капитан Андреево, сребърната пластина с изображение на Сабазий от светилището при местността Баланташ, червенофигурният кратер от богато могилно погребение край Симеоновград и дарове и оброчните релефи на Аполон от светилището при връх Аламура, каза Праматаров.
Той посочи, че експозицията е структурирана в три основни тематични раздела. Първият е посветен на ранноземеделската праисторическа религия, поставяща акцент върху култа към природата и Великата богиня майка. Вторият разглежда тракийската култура, а третият проследява римската епоха и утвърждаването на античната градска култура по българските земи. 137 от артефактите са от този период, като сред тях има бронзови статуетки, оброчни релефи, скулптури и епиграфски паметници. Особено място заемат три надписа от Дионисопол, Филипопол и Кабиле, които свидетелстват за религиозния живот по българските земи и са придружени с преводи за посетителите.
Според съкуратора и дизайнер на изложбата Чавдар Чомаков идеята е била експонатите да бъдат поставени в среда, която да пресъздава атмосферата на древните вярвания. „Целта ни беше посетителят да не преминава просто от витрина на витрина, а да се направи едно цялостно представяне на цялата тази тема за духовността през различните времена“, каза той.
По думите му за експозицията е използвана мултимедия, която символично насочва погледа към небето и към религиозните вярвания в онези времена. „Идеята е всеки посетител да открие нещо сам за себе си, а не просто да разглежда отелни предмети със суха информация. А да си задава въпроси и след излизането от залата да продължи да си задава въпроси и да се вълнува от тази тема“, добави Чомаков.
Изложбата показва експонати на повече от 6000 години. Посетителите ще могат да се запознаят с образите на забравени божества, култове и митологични персонажи – от Великата богиня майка на праисторическите земеделски общности до Зевс, Дионис, Митра, Тракийския конник и други божества от тракийската, гръцката и римската религиозна традиция. Експозицията разглежда праисторическите култове към плодородието и природните цикли, религиозните практики през бронзовата и ранножелязната епоха, взаимодействието между тракийската и елинската религия, както и многообразието от култове, разпространени по българските земи през римската епоха.
Репортер и оператор - Ваня Сухарова
Монтаж - Петър Кърпаров
/ЛХ/