Археолози търсят нови данни за устройството, отбраната и живота в древния Хелис в Археологическия резерват „Сборяново“

Археолози търсят нови данни за устройството, отбраната и живота в древния Хелис в Археологическия резерват „Сборяново“. След двегодишно прекъсване са възобновени проучванията в района на Южната порта и крепостните стени на тракийския укрепен център край исперихското село Свещари. Тазгодишният археологически сезон е насочен към изясняване на устройството и развитието на укрепителната система на един от най-значимите тракийски градски центрове в Североизточна България, съобщиха за БТА ръководителите на проучванията доц. д-р Даниела Стоянова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Мария Николаева от Историческия музей в Исперих.

Работата на археолозите през този сезон е съсредоточена в района на Южната представителна порта и южната крепостна стена. Основната цел е да бъде проследена връзката между външната и вътрешната крепостна стена, както и да се установят тяхната последователност и отделните строителни етапи.

„Идеята е да проследим как двете стени – външната и вътрешната, правят своята връзка и по какъв начин кореспондират една спрямо друга, за да можем да направим стратиграфските си наблюдения и да бъдем по-убедени коя предшества другата и как се застъпват“, обясни Мария Николаева. По думите й паралелно с изследването на отбранителната система археолозите проучват и обитаемото пространство северно от Южната порта и южната крепостна стена. Целта е да се установи как се е развивал животът в тази част от древния град.

 „Освен чисто археологическите цели за изясняване на ситуацията около Южната порта и двете крепостни стени, проучванията имат за задача и архитектурното разкриване на Южната порта с оглед на нейната консервация и експониране“, каза доц. д-р Даниела Стоянова. Тя посочи, че районът на Южната порта е сред най-достъпните части на археологическия обект. Това по думите й създава възможност след извършването на необходимите дейности той да бъде представен по-пълноценно пред посетителите на резервата.

Сред важните задачи на археологическия сезон според доц. Стоянова е и обучението на студенти. В разкопките участват петима студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, които провеждат лятната си теренна практика по тракийска археология. „На терен те придобиват умения за проучване и документиране на селищни обекти, свързани с първото хилядолетие преди Христа“, обясни доц. Стоянова.

Екипът е подпомогнат от специалисти от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, Историческия музей в Исперих, Регионалния исторически музей във Видин и други археолози, както и от местни работници. Финансирането на дейностите е осигурено по проект с участието на Министерството на културата, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Историческия музей в Исперих.

Доц. Стоянова заяви, че резултатите от тазгодишните разкопки се очаква да допринесат за изясняването на сложната история на укрепителната система, която има повече от една строителна фаза. Археолозите ще продължат и изследването на пространството северно от Южната порта и южната крепостна стена, за да установят как се е развивал животът в тази част от древния град.

Археологическите проучвания ще продължат до края на август. При предишни археологически сезони са открити множество находки, свързани с търговските контакти на древния град – фрагменти от амфори, керамични съдове, печати върху амфорни дръжки от различни производствени центрове, монети, върхове на стрели и шпори. Те допринасят за изясняването на хронологията и историята на Хелис, каза още доц. д-р Даниела Стоянова. Тя отбеляза, че и през настоящия сезон продължават да бъдат откривани археологически материали.

Хелис е тракийски укрепен център, възникнал през втората половина на IV век пр. Хр. и развил се като важен политически, икономически и религиозен център през елинистическата епоха. Разположен е върху плато с площ над 200 декара и е бил защитен с мощна двойна крепостна стена и монументални порти на север и юг. Археологическите проучвания на обекта, започнали през 1986 г., показват, че Хелис е поддържал активни търговски и културни контакти с големите центрове в Егейския и Черноморския регион. Смята се, че градът е бил резиденция на гетски владетели и се свързва със столицата на владетеля Дромихет, победил и пленил Лизимах – един от наследниците на Александър Велики.

Репортер и оператор - Садет Кърова
Монтаж - Ангел Николов

/EХ/