През това лято акцент в работата на археолозите ще бъде производственият център в „Провадия – Солницата“

През това лято един от акцентите в работата на археологическия екип ще бъде производственият център, каза академик Васил Николов, ръководител на разкопките в най-стария солодобивен и градски център в Европа - „Провадия – Солницата“. Новият сезон в обекта днес бе официално открит, като посетителите имаха възможност да разгледат и изложба с детски творби, вдъхновени от праисторическото селище.

Основните задачи през тази година ще бъдат няколко, включително ще се работи и за социализацията на обекта, посочи Николов. Според него на първо място ще бъдат археологическите проучвания, като ще продължат разкопките върху могилата. Ученият припомни, че от периода на късния халколит в района има останки от много къщи. Разкритите постройки са много интересни, не е изключено от тях да излязат и нови находки, каза Николов. Той уточни, че целта е първо да се направи сондаж, чрез който да се получи информация за пластовете в могилата, както и в периферията ѝ.

Археолозите ще търсят и улицата, свързвала преди хилядолетия северната и южната порта на дебелата крепостна стена. При натрупването на надгробната могила траките са разрушили останките от стената и трябва да открием южния ѝ вход, посочи ученият.

За производствения център той припомни, че преди две години археолозите откриха нови съоръжения за добив на сол от шестото хилядолетие преди Христа. Около соления извор, който е бил използван в тези времена, има пластове от съоръжения, които трябва да бъдат „раздиплени“, посочи Николов.

Той лично не изключва изненади за екипа при проучванията на производствения център. Преди две години открихме нов тип съоръжения, които са само с два канала, излизат нови съдове, с по-различна форма, каза Николов. Той обаче изключва възможността да се окаже, че производственият център е по-стар, отколкото се счита в момента. Селището е от 5600 години преди Христа, производственият център е създаден малко по-късно - около 5200 години преди новата ера. Тогава производството е изнесено от селището, но няма достатъчно запазени животински кости, за да се посочи точният период, обясни ученият.

Според него хората, произвеждали сол край днешна Провадия преди повече от седем хилядолетия, са пристигнали с готова бизнес концепция. Те са били готови да произвеждат и да търгуват, смята Николов. По думите му древните са пристигнали с керамични съдове, правени по калъп - много тънки, по 3-4 милиметра, изпечени от подходяща глина.  Неговата позиция е, че производителите, живели край днешна Провадия, сами са измислили как да развият бизнеса си. Тогава е нямало от къде да копират, трябвало е да бъдат иновативни, изтъкна ученият. По същия начин им се е наложило да „измислят“ и крепостните стени, да направят радиалните структури, за да пазят това, което имат, и да отблъскват всички желаещи да им вземат поминъка и богатствата.

През това лято археолозите няма да оставят без внимание и останките от постройките на тракийския аристократ, който също е произвеждал сол в района. За екипа е от изключително значение и консервацията и реставрацията на недвижимите структури, изтъкна още ръководителят на разкопките. Според него целта не е просто да се правят проучвания, а всичко да бъде запазено за бъдещето. Това е причината да влагаме толкова усилия както за консервирането, така и за социализацията на Солницата, подчерта Николов. Той припомни, че тя не е туристически обект, а праисторически паметник в процес на проучване от много години. Въпреки това посетители могат да влизат. „Искаме в реално време да показваме на хората това, което откриваме и да им обясняваме. Не само да гледат, а да разберат защо откритията в Солницата са толкова важни, защо българите трябва да бъдат горди с това, че това е един от паметниците в праисторическа Европа, който бих определил като черешката на тортата“, посочи ученият.

От тази година посетителите на Солницата вече могат да гледат и клипове как се е произвеждала солта преди хилядолетия. Издигнат е специален купол, в който ще бъдат прожекциите. Той е направен по проект на Историческия музей в Провадия, посочи Николов. По думите му финансирането в значителна степен е от Министерството на културата, с участието на Община Провадия и на археологическия екип. В момента разполагаме с пет клипа за технологията на производството на сол през шестото и петото хилядолетие преди Христа, но ще бъдат разработени още, каза Николов. 

Неговото желание е да бъдат подменени, а и обогатени, постерите, които разказват и показват какво са представлявали древното селище и производство. Трябва да бъде дооправена и алеята за посетителите, създадена с подкрепата на „Провадсол“ АД.

Това, че в археологически обект в процес на проучване, каним хората да дойдат и да разберат значението на този паметник за европейската история бе основната причина Европейската комисия да ни присъди Знак за европейското наследство, каза още Николов. По думите му малко са археологическите обекти, които имат такова отличие на Стария континент, може би седем или осем. „Оценката за Солницата като обект с изключително значение за историята на Европа е важно признание - за изследванията на праисторията по българските земи, за това, което сме показали, че сме доказали, че тук се развива първата европейска цивилизация“, допълни ученият. И посочи с огорчение, че екипът е получил поздравления за полученото отличие от всякакви родни и чужди институции, но не и от Община Провадия. 

Репортер - Мила Едрева
Оператор - Данаил Войков
Монтаж - Кристиян Пандев
/ТП/